Започнали сте интересна тема. И аз ще се включа с моето скромно мнение.
Никога не съм обичала да говоря за пари, но в живота се случва за съжаление често да мислим за тях, защото малко или много те са насъщния ни.
Не обичам парите, но не ги и мразя. Просто са ми безразлични.
Не ги обичам, защото те са причината за доста болка и мъка която съществува по света. За глада, мизерията, кражбите, убийствата... Не съм в състояние да обичам нещо, което е завзело мислите на човечеството и то в отрицателен аспект. Знаете ли, че най-богатия човек в света може да нахрани всички гладни деца в Африка? Но не го прави, няма и да го направи. Не мога да обичам нещо на което се отдават почести. Не мога да обичам нещо, което може да го имаш без да си мръднеш пръста или да се скъсваш от сутрин до вечер да работиш, за да го притежаваш.
Не ги мразя, защото те са необходимост и са някаква част от живота ми, който не би могъл да съществува без тях. Не ги мразя, защото не съм способна да мразя като цяло, а и как може да се мрази нещо, което ти е необходимо, за да се чувстваш до някаква степен спокоен в живота.
Безразлични са ми, защото ми е все едно дали ще съм бедна или богата (минала съм и през двете, познавам и богатството и беднотията), та за това са ми безразлични. Вярвам, че Господ си знае работата. Не случайно богатите са богати, а бедните-бедни.
И накрая, знаете ли кое е основното качество на парите?
Че, те никога не стигат, т.е. никога не са ни достатъчни.