Привет и от мен
.
Sin, не си казала какво е отношението ти към въпроса, дали искаш да напуснеш работа или не искаш.
Всъщност, това има ли значение за отговора - от гледна точка на астролога?
Не, не искам да напусна, но смятам, че вероятно ще се наложи, поне такава ми се вижда логиката на нещата. Т.е.не се налага, защото някой ме гони, а защото... ето, сега направо се почувствах глупаво, обаче... историята е следната: преди известно време промениха условията на работа, т.е.смениха ми шефа и ми сложиха шефка, която не е по-добра от мен професионално. Много зле го приех и бях на косъм да напусна, но си харесвам работата и останах. На нея й казах, че не е достатъчно добра да ме управлява, а на шефа- че ми слага твърде нисък таван, ревах и се чудих известно време, но останах. Опитах се да работя с госпожата, т.е.аз работих с нея, а тя просто ползваше мен /нали съм й подчинена/, показах й, че мога да я доминирам, че имам качества и т.н. В един момент ми писна от определени повтарящи се ситуации и я "отсвирих", т.е.имаше един доста неприятен разговор и като резултат ме пренасочиха да работя с друг колега по отделен проект. Но тъй като ми е шефка, тя пак имаше контрол и възлагаше частично задачи и т.н. подробности, постоянно имаше проблеми, ако свърша нещо, което не ми е възложено от нея и накрая отидох при шефа и му казах, че условията, които ми предлагат, не ме устройват и че може би ще ме уволнят преди да успея да си намеря работа, но няма да работя под нейно ръководство. Огромната ми изненада беше неговата реакция - каза, че не иска да напусна, че тя няма да ми е шеф и ще разформира отдела /от нас 2-те/. 2 часа по-късно събра мениджърите и го обяви - думите му бяха, че този отдел няма да съществува и всяка от нас ще бъде пряко подчинена на мениджъра, който й дава задачи. 21.04.
Това изглеждаше точно това, което ми трябва, обаче до момента няма нови длъжностни характеристики - т.е. аз на хартия се водя на подчинение на шефа на отдела, който уж не съществува и този шеф си е шеф, макар и само на хартия. И ето на, преди 2 дни аз си дадох сметка, че всичко това е просто фарс и че аз съм в позицията, в която просто са ми "угодили" заради някакъв мой каприз - а аз през цялото време си въобразявам, че защитавам професионалната си компетентност. Освен това след като нещата не се легализират, винаги може да се стигне до връщане на ситуацията - което със сигурност няма да мога да приема. Освен това, аз много вярвах /вярвам?/ на този човек и за мен би било катастрофа да загубя доверието си в него.
Към всичко това се прибавя и "дребния" факт, че съпругът на "бившата" ми шефка прави бизнес със съпругата на шефа.
Горе-долу това е ситуацията, извинявам се за дългото обяснение.