Здравей Гост

CATY

  • 92 Отговора
  • 15156 Прегледи
*

Skarlet

Re: CATY
« Отговор #20 -: Декември 24, 2008, 01:52:24 pm »
[Изразът: "Това, кето не ни убива, ни прави по-силни", колкото и клиширано да звучи е много точен. Във всичко има смисъл.
Винаги съм намирала тази сентенция на Ницше за абсурдна. Страданието не ни прави по-силни. Не ни прави по-добри. Прави ни по-озлобени.
  Днес не е ден за спор,но ще ти кажа,че грешиш.Нямам претенции да съм "добрата фея",но но след всичко което съм преживяла,трябваше да съм вълк.А не съм.Това,че не съм "била тъпан" по форумите,не означава че не ми се е случило.Старите хора и друго казват:"Не питай старило,а патило."  :)

Re: CATY
« Отговор #21 -: Декември 24, 2008, 02:10:26 pm »
[Изразът: "Това, кето не ни убива, ни прави по-силни", колкото и клиширано да звучи е много точен. Във всичко има смисъл.
Винаги съм намирала тази сентенция на Ницше за абсурдна. Страданието не ни прави по-силни. Не ни прави по-добри. Прави ни по-озлобени.
  Днес не е ден за спор,но ще ти кажа,че грешиш.Нямам претенции да съм "добрата фея",но но след всичко което съм преживяла,трябваше да съм вълк.А не съм.Това,че не съм "била тъпан" по форумите,не означава че не ми се е случило.Старите хора и друго казват:"Не питай старило,а патило."  :)
Аз изказвам собственото си мнение и нямам намерение нито да го защитавам допълнитено, нито да убеждавам другите в правотата си. А и няма специални дни за спорове! А всички онези, които се чувстват зле по някаква причина 25 декември е просто една дата от календара. Поговорката, която цитираш по никакъв начин не кореспондира със сентенцията на Ницше. Тя просто е израз на жизнения опит и то от НАСТОЯЩИЯ ЖИВОТ. Аз ще ти цитиарм една друга сентенция - "историята ни учи, че на нищо не ни е научила".
Информацията не е знание. Знанието не е мъдрост. Мъдростта не е истина.

*

Niika

  • 29
Re: CATY
« Отговор #22 -: Декември 24, 2008, 02:11:20 pm »
Винаги съм намирала тази сентенция на Ницше за абсурдна. Страданието не ни прави по-силни. Не ни прави по-добри. Прави ни по-озлобени.

От човек до човек е. Дребните душици ще озлобеят. Ако човек се опита да разбере смисъла на това
страдание, то няма да го озлоби. Ще го моделира по определен начин. За тези тежките периоди повече ми харесва "Да живееш – значи да страдаш, да оцелееш – значи да намериш смисъл в страданието". Намериш ли смисъл в страданието, няма да излезеш озлобен, а променен (узрял). В последния филм за Батман Джокерът казва "what doesn't kill me...makes me stranger"

Re: CATY
« Отговор #23 -: Декември 24, 2008, 02:21:09 pm »
В последния филм за Батман Джокерът казва "what doesn't kill me...makes me stranger"
Щом, го е казал Жокерът, ще го имам предвид. И Кание Уест тананикаше по този повод. Само, че това не променя факта, че болката е единствено начин на контрол над хората.
Информацията не е знание. Знанието не е мъдрост. Мъдростта не е истина.

*

porto_kalka

Re: CATY
« Отговор #24 -: Декември 24, 2008, 03:07:06 pm »
Поздравления, Аурора!
Мнението ми почти съвпада с твоето, само ще те допълня, че има няколко други варианта между които за съжаление не попада този, че ставаш "по-силен". И доказателството е самия живот.
Има вариант след истински тежко, болезнено преживяване свързано с някакъв вид загуба или след поредица от житейски неудачи, да потънеш в мрачни настроения и депресии или да станеш абсолютно апатичен и  да не се вълнуваш от света около теб. Не съм виждала клошари, просяци и други изхвърлени от обществото хора да са станали "по-силни", а напротив.

Въобще как разбирате това, че ставаш "по-силен" - физически ли, психически ли, чувствата ли ти закърняват, сърцето ли ти се вкаменява? Как?
Не мисля, че е възможно да свикнеш или да останеш безразличен към болката във всякакъв смисъл!   

*

porto_kalka

Re: CATY
« Отговор #25 -: Декември 24, 2008, 03:22:55 pm »
Винаги съм намирала тази сентенция на Ницше за абсурдна. Страданието не ни прави по-силни. Не ни прави по-добри. Прави ни по-озлобени.

От човек до човек е. Дребните душици ще озлобеят. Ако човек се опита да разбере смисъла на това
страдание, то няма да го озлоби. Ще го моделира по определен начин. За тези тежките периоди повече ми харесва "Да живееш – значи да страдаш, да оцелееш – значи да намериш смисъл в страданието". Намериш ли смисъл в страданието, няма да излезеш озлобен, а променен (узрял). В последния филм за Батман Джокерът казва "what doesn't kill me...makes me stranger"
Как по-точно би обяснила в чисто практически план примерно на една майка, принудена да води детето си ежедневно на диализа или лъчетерапия, да си моделира страданието?
Опитайте се да се поставите на мястото на другия човек, да вникнете в проблема му, пък тогава цитирайте клиширани сентенции! 

*

Niika

  • 29
Re: CATY
« Отговор #26 -: Декември 24, 2008, 04:10:38 pm »
Щом, го е казал Жокерът, ще го имам предвид. И Кание Уест тананикаше по този повод. Само, че това не променя факта, че болката е единствено начин на контрол над хората.

Мисля,че разбра какво имах предвид и можеше да кажеш какво мислиш, а не да се хващаш за последното изречение и то с такава ирония.



*

Niika

  • 29
Re: CATY
« Отговор #27 -: Декември 24, 2008, 04:18:01 pm »
Има вариант след истински тежко, болезнено преживяване свързано с някакъв вид загуба или след поредица от житейски неудачи, да потънеш в мрачни настроения и депресии или да станеш абсолютно апатичен и  да не се вълнуваш от света около теб. Не съм виждала клошари, просяци и други изхвърлени от обществото хора да са станали "по-силни", а напротив.

Никога няма да спра да вярвам, че силата на човек е решаваща за това да оцелее след голямо страдание. Не виждате ли хора, които са сполетяни от сходни нещастия, колко различно реагират. Да...на всеки може да се случи животът да те смаже в даден момент, но не всеки може да надвие трудностите и да намери усмивката си отново. Един човек ще бъде съборен от страданието, но друг ще успее да го надвие. Това ни дели на силни и слаби. Противното би означавало, че нямаме контрол над живота си и сме като боксова круша за живота, който просто си прави каквото си иска с нас.

*

Niika

  • 29
Re: CATY
« Отговор #28 -: Декември 24, 2008, 04:23:58 pm »
Как по-точно би обяснила в чисто практически план примерно на една майка, принудена да води детето си ежедневно на диализа или лъчетерапия, да си моделира страданието?
Опитайте се да се поставите на мястото на другия човек, да вникнете в проблема му, пък тогава цитирайте клиширани сентенции! 

Не е ли точно това пример за обсъжданото клише? Тази жена събира неподозирана сила в себе си само и единствено в името на детето си. Няма как да се огънеш пред такова огромно страдание...искаш не искаш намираш сила и продължаваш.
Аз не казах, че страданието се моделира, а то моделира човека (дали ще го смаже или ще го направи по-мъдър - това зависи от човека).

Re: CATY
« Отговор #29 -: Декември 24, 2008, 04:37:19 pm »
Щом, го е казал Жокерът, ще го имам предвид. И Кание Уест тананикаше по този повод. Само, че това не променя факта, че болката е единствено начин на контрол над хората.
Мисля,че разбра какво имах предвид и можеше да кажеш какво мислиш, а не да се хващаш за последното изречение и то с такава ирония.

Съжалявам, че написаното от мен те обижда. Имам Меркурий в Скорпион почти неаспектиран.

Нямам нищо против хората да си формират мнение или да го променят с годините. Това е разбираемо. Сама разбираш, че "Жокерът" е художествена измислица и не виждам защо трябва да го сочим като още един авторитет повтарящ някакъв познат рефрен. Аз разбирам причината защо, например тук във форума, някои от колегите са по-позитивно и оптимистично настроени /от астрологична гледна точка това при тях е обяснимо/, но това е ТЯХНАТА гледна точка. Усещането за щастие у теб идва и се генерира единствено от роднините ти и евентуално от приятелите ти. Факта, че колегата е щастлив не те прави задължително щастлив. Но, ако някой в семейството е нещастен, ти задължително страдаш с него.

Аз единствено изразих своята позиция по въпроса.

А и съм сигурна, че на никого тази вечер няма да пожелаете да опознае собствените си граници на търпимост, нали?
Информацията не е знание. Знанието не е мъдрост. Мъдростта не е истина.

*

Niika

  • 29
Re: CATY
« Отговор #30 -: Декември 24, 2008, 05:21:08 pm »
Съжалявам, че написаното от мен те обижда. Имам Меркурий в Скорпион почти неаспектиран.

Нямам нищо против хората да си формират мнение или да го променят с годините. Това е разбираемо. Сама разбираш, че "Жокерът" е художествена измислица и не виждам защо трябва да го сочим като още един авторитет повтарящ някакъв познат рефрен. Аз разбирам причината защо, например тук във форума, някои от колегите са по-позитивно и оптимистично настроени /от астрологична гледна точка това при тях е обяснимо/, но това е ТЯХНАТА гледна точка. Усещането за щастие у теб идва и се генерира единствено от роднините ти и евентуално от приятелите ти. Факта, че колегата е щастлив не те прави задължително щастлив. Но, ако някой в семейството е нещастен, ти задължително страдаш с него.

Аз единствено изразих своята позиция по въпроса.

А и съм сигурна, че на никого тази вечер няма да пожелаете да опознае собствените си граници на търпимост, нали?

Никой не отрича страданието или състраданието, за което говориш. Никой не ти казва "животът е хубав, не бъди черноглед". Навсякъде има болка...не само в твоето или в моето семейство. И нещо друго - ти дори не оспорваш чуждата теза,а защитаваш тезата за болката си.Тази вечер е удачен момент всички да се помолим за повече сили и вяра.Аз повече няма да пиша.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Re: CATY
« Отговор #31 -: Декември 24, 2008, 05:26:37 pm »
А какво да кажат хората, родени със съвпад на Слънце и Луна със Сатурн. Всички сме преживели по няколко пъти в живота си съвпади, квадратури и опозиции на Сатурн към светилата.

Казват, че нито един труден аспект или конфигурация не ни се "дава" случайно, очевидно има защо да присъстват в картите ни или в тези на нашите близки...
Относно твърдите аспекти на Сатурн и транссатурновите планети с двете светила едновременно наскоро говорехме с моя позната астроложка, та мнението й (с което също съм съгласна) е, че често дава по-трудна реализация на душата в материята, независимо в какъв смисъл... Специално сатурновите аспекти могат да дадат както изключителна отговорност, психическа устойчивост (понякога маскирана като привидна студенина, скованост), така и да се изпадне в другата крайност, изразена в инфантилност, натовареност с нерешени семейни комплекси и "диви" проекции, дължащи се на "изтласкани" емоционални проблеми от детството. Разбира се, много зависи как се интегрира лунно-сатурновата тема през първите 28-29 години. Положението става по-сериозно, когато участват и Лунните възли.



Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Nebesna

Re: CATY
« Отговор #32 -: Декември 24, 2008, 05:27:14 pm »
Страданието не е въпрос на личен избор. На никого не го пожелавам....Няма кармична причина за страданието. Но страданието е ФАКТ. Волю-неволю трябва да бъдеш силен и да не се огъваш пред трудностите. Следователно, страданието може да калява.

Моя приятелка роди дете с хидроцефалия. Последваха множество лекарски грешки, но след няколко успешни операции детето е живо и здраво, и цял живот ще си носи клапата, която да му отвежда течността от мозъчните обвивки в предсърдните камери, за да не му "расте" главата. Бях свидетел през цялото време и знам какво е да страдаш за детето си. Друга моя приятелка загуби съпруга си, който почина от левкемия, докато тя беше бременна в 8-ия месец с второто им дете. Сама отгледа децата си. За себе си няма да говоря, защото моите лични проблеми бледнеят в сравнение с тяхната събда. Но и двете не са паднали духом, съзидателни са и даже намират сили да подкрепят и други хора в трудни моменти със своята духовитост и .....ХУМОР. Нито една от двете не вижда смисъл в това да гълта антидепресанти.

Да станеш по-силен означава да не падаш духом, да не губиш кураж и да продължиш да се изправяш на крака, въпреки превратностите на съдбата. Възхищавам се на такива хора. Слабият човек се огъва пред страданието.

Аз пък се чудя на хора, които нищо "лошо" не са преживели в живота си и въпреки това са злобни, заядливи и негативни. (поставям думата "лошо" в кавички, понеже понатията "добро" и "зло" са относителни понятия).

Бъдете живи и здрави, щастливи и добротворни. :)
« Последна редакция: Декември 24, 2008, 05:46:01 pm от Nebesna »

*

porto_kalka

Re: CATY
« Отговор #33 -: Декември 24, 2008, 06:20:09 pm »
Дали ако преживееш действително тежък удар на съдбата с трагични последици и  примерно след няколко месеца преживееш друго, още по-голямо нещастие, то ти ще си станал по-устойчив, „по-силен“  и безчувствен към болката? Много, много дълбоко се съмнявам.
Все пак става въпрос за различни човешки характери, а сентенцията ми звучи прекалено обобщително за да важи за всички. Има хора с по-устойчива психика, умеещи да понасят трудностите и настроени оптимистично, има и други, които лесно се поддават на стрес и негативни емоции. Така, че спорът е безсмислен. Не може да се иска всички хора да бъдат еднакви.

Пожелавам на всички хубаво изкарване на тези светли празници. :)

Re: CATY
« Отговор #34 -: Декември 24, 2008, 07:37:34 pm »
Има нещо много съществено в това, какво ти остава след преживяната травма. Ако наоколо има достатъчно важни хора за теб, те са истинската мотивация да продължиш напред.
Информацията не е знание. Знанието не е мъдрост. Мъдростта не е истина.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Re: CATY
« Отговор #35 -: Декември 24, 2008, 08:26:10 pm »
Ако наоколо има достатъчно важни хора за теб, те са истинската мотивация да продължиш напред.

Интересна мисъл...
А може ли един въпрос?
Защо?
Защото те подкрепят или поради други причини?
А какво се случва, когато в момент на изживяна травма/криза не получаваме желаната от нас "външна" подкрепа, т.е. подкрепата, съпричастието, което сме разчитали да получим или сме мислили, че бихме могли да получим в този момент? В крайна сметка хората на Запад търсят помощта на психоаналитик, но у нас това все още е извънредно рядко явление, а и не всеки може да си го позволи.

Според мен, независимо дали си сам-самичък в тежък момент или има рамо, на което да се опреш (и/или да поплачеш), винаги можеш да продължиш напред, стига да искаш. Е, да приемем, че това "винаги" е малко условно...

Мнозина от нас в момент на тежка криза си казват "И все пак имам за какво да живея". И в повечето случаи между "имам за какво" и "имам за кого" може да се сложи знак на равенство. Заради децата, заради любимия, заради някой близък или някаква далечна цел, която ни се ще да успеем да постигнем... Мотивации има безброй и все различни, колкото са хората по Земята...

Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

Re: CATY
« Отговор #36 -: Декември 24, 2008, 09:02:11 pm »
Ако наоколо има достатъчно важни хора за теб, те са истинската мотивация да продължиш напред.

Интересна мисъл...
А може ли един въпрос?
Защо?
Защото те подкрепят или поради други причини?
Въпроса ти е риторичен, но аз все пак ще отговоря. Не мисля, че е заради подкрепа, а просто заради факта , че тези хора ги има. Ето, от примера на Небесна, въпреки загубата на съпруг, жената има да отглежда деца. Малко или много тя вижда част от него в тях.

Болестта е катарзис. Знам, че когато майка ми се разболя преди години вече нямах никакво намерение да проявявам снизходителност към хората около мен. Мисля, че това беше момента, вкойто някак си се пречупих и станах по-пряма, по-"остра" сякаш ми стана изведнъж ясно ограничеността на битието ни. Станах по-коравосърдечна и по-несантиментална, но това е единственият начин да разбера какво означава съпреживяването на болест. Когато околните ме подкрепяха и ми обясняваха колко съм силна дори не съм го осъзнавала и до ден днешен не смятам, че съм била силна, защото не съм имала избор да съм силна или слаба. И някак си само приятели, които са имали подобен проблем като моя ги чувствах истиски съпричастни. С другите, с които не споделях и не знаеха за проблемите ми, мислуха че живота ми е идеален и направио съм ударила джакпота в тоя живот. Яд ме е, че това преживяване продължи прекалено дълго и остави отпечатък завинаги.

Маслото се разтваря в олио. Не се разтваря във вода. Подобното възприема подобното. Така не може лошото да се трансформира в добро.

Ей, хванах паричката в питката!  :P На вас какво ви се падна?

Информацията не е знание. Знанието не е мъдрост. Мъдростта не е истина.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Re: CATY
« Отговор #37 -: Декември 24, 2008, 09:16:06 pm »
Въпроса ти е риторичен, но аз все пак ще отговоря.

Не спирам да се учудвам на телепатията в този форум...
Влизам, за да доуточня, че всъщност въпросът ми бе риторичен (да, точно това щях да напиша) и виждам, че ти си го написала.  :)

А като стана реч за (пред)коледни трапези... Ами нищо не ми се е паднало все още, тъкмо украсихме елхата... Майка ми реши да се направи на домакиня и днес през целия следобед прави дребни сладки, но нито една от тях не е станала все още... Ще видим, има време до полунощ... Може пък и да се появи Добрата фея...

В един друг астрологичен форум ми се падна интересен коледен късмет - "посещение от щъркел", само дето "татко" не ми се падна. Но смятам да си го изпрося от Дядо Коледа, макар че засега би могъл да мине и без да се престарава да става татко... През цялата година бях послушно момиче и мисля, че поне това ми се полага... ;D
Прощавайте, пак се разлигавих.  :-[

Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Re: CATY
« Отговор #38 -: Декември 24, 2008, 09:26:21 pm »
Болестта е катарзис.

С това съм напълно съгласна.
В една книга пишеше, че "болестта ни прави честни". Болестта ни сочи колко сме несъвършени. А сипмтомите крият отговора "защо". Само че ние не спираме да се борим срещу тях с цел напълно да ги елиминираме, което се дължи най-вече на съвременната медицина...

Ще ми се да вярвам, че болестта, т.е. болката, страданието, които ни носи, ни прави по-добри, по-човечни. Но за голямо мое съжаление не е така!
Мнозина хора се озлобяват. Някои от тях дори се хващат за болестта като удавник за сламка, като че ли това е единственият им начин да контролират близките си, т.е. да получават това, което искат и което мислят, че им се полага "по право". Няма значение какво е то...
Да, болестта, страданието пречистват и дори издигат, НО само онези хора, които са готови, които са способни да приемат Истината, като се изправят очи в очи с нея. А за мнозина от нас това е непосилна задача, затова предпочитаме да бъдем вечни ловци на сенки в един свят на Не-истина... Последното е метафора.

Всъщност самото наименование на темата (начина, по който звучи) е метафора.
Дописвайки последния абзац от поста си, изведнъж се сетих...

Цитат
Санскритската дума Сатя се превежда приблизително като истина или вярно, правилно. Сатя е още определяна на санскрит, като "сате хитам сатям", което се превежда като "Всичко, което те доближава до сат (т.е. могъщия Бог) е сатя (т.е. същинската истина)".

А темата беше отново за Сат'урн...
Ако ни доближава до "истината", нима е толкова лош?  :-[


« Последна редакция: Декември 24, 2008, 09:34:54 pm от Lillie »
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

mamma_mia

Re: CATY
« Отговор #39 -: Декември 24, 2008, 10:20:19 pm »

Мнозина хора се озлобяват. Някои от тях дори се хващат за болестта като удавник за сламка, като че ли това е единственият им начин да контролират близките си, т.е. да получават това, което искат и което мислят, че им се полага "по право". Няма значение какво е то...
[/quote]
Абсолютно вярно! И манипулират другите.Изпитала съм го.
Но да им простим.
[/quote]
А темата беше отново за Сат'урн...
Ако ни доближава до "истината", нима е толкова лош?  :-[
[/quote]Чудесно казано.

Браво Лили,
винаги съм ти се възхищавала.
Умна жена си.Харесва ми мисълта ти,начина по който пишеш.
Пожелавам ти и щъркел и мъж :)

И на всички останали здраве и щастие! :)