Употреба на минералите от рода на зеолитите
Зеолити: от гръцки зео- кипя, и литос- камък заради способността им да кипят при нагряване, поради бурното отделяне на съдържащата се в тях т.нар. зеолитова вода.
Това е група от над 30 минерала, които по химичен състав и структура са близки до фелдшпатите Na2O.K2O.Al2O3.SiO2.CaCO3 . Зеолитовите скали имат широко разпространение сред класифицираните вулканогенни - седиментни скали под формата на пластове, слоеве, прослойки или лещи. Като примеси в тези скали се съдържат глинести минерали, калцит, доломит, вулканокластичен материал и др. У нас са широко разпространени, особено във вулканските скали от Североизточните Родопи и Средногорската еруптивна област. Зеолитовите скали в последните години намират все по-широко приложение в практиката. Единствено те могат да осъществяват финно разделяне на течности и газове едни от други, като при извършване на този процес позволяват възстановяването им и това предполага многократното им използване.
Изключително голямо е приложението им за йонен обмен. В порите на кристалните им решетки се намират нестабилно закрепени калиеви или натриеви йони. При попадане на зеолитите в друга среда ( най-вече течности ), между техните йони и йоните на продукта в който се намират, започва активен йонообмен.
Един от най-използваните в практиката минерал от групата на зеолитите е клиноптилолита.
Използва се за пречистване и понижаване твърдостта на води, включително и за пречистване на отпадъчни води от радиоактивни елементи.Използват се като адсорбент, добавка във фуражите за домашни животни, за регулиране състава и подобряване на структурата на почвите, за филтри (молекулярни сита, в нефтопреработването и т.н.).
Клиноптилолитът се използва за внасяне в почвата с цел подобряване на водозадържането в нея и адсорбиране на излишъка от амониев азот. Същият минерал обезмирисява веществата, към които е добавен и отнема от тях тежките йони, като ги поглъща. В световната практика той се използва в многообразни сфери, като една от основните е животновъдството. Прибавен като добавка в храната на птици и животни, той гарантира отличното им здравословно състояние и чистото им от токсини месо. В много страни е задължителна профилактиката с него на водата, в която се отглеждат риби за консумация.
Зеолитите са и едни от компонентите за получаване на качествени полимери и гумени изделия (повишават техните механични показатели като якост, износоустойчивост, стареене). При добавяне на 8% добавка във вестникарската хартия на клиноптилолит, то тя не пожълтява години наред. В последно време клиноптилолита измести почти напълно натриевите полифосфати в праха за пране, тъй като освен че действа избелващо, омекотява и водата.
От десетилетия водещите петролни компании използват зеолитови сита за очистване на употребявано машинно масло от най-финните въглеродни съставки. Клиноптилолитът си е завоювал достойно място в пастите за зъби като една от основните съставки .
Незаменим е при използването в хладилната промишленост като изолатор-неговото присъствие гарантира сухи и обезмирисени камери на хладилните агрегати. С него се филтрират вина, сокове, растителни масла и трапезни води.
Качеството му да отнема йоните на тежките метали, в това число и на най-силните отрови, го прави пръв помощник на еколозите. След аварията в Чернобил районът около атомната централа бе неутрализиран от радиация точно с клиноптилолит.
В Източните Родопи има десетки извори и чешми, чиято вода преминава през клиноптилолитови пластове.Употребата и не води до никакви странични последствия. Вода може да се йонизира и в домашни условия чрез поставяне на 150-200 гр. късчета минерал в нея за 10-12 часа. При пиенето и през първите няколко дни действа диуретично, в последствие тези признаци изчезват. Благоприятно въздействие върху организма се дължи на наличието на калиеви и натриеви йони. Те са основни регулатори на жизнените процеси. Натриевите йони коригират дехидратацията на организма и свързаните с нея прояви- хипотония, влошено състояние на кожата, спазми на гладката мускулатура, нарушения във функциите на нервната система и кръвообращението. Калиевите йони са основни вътрешно-клетъчни, играещи важна роля за нормалното функциониране на различните органи и системи, особено на сърдечно-съдовата, отделителната и стомашно-чревната.
Научни съобщения от медицинските среди определят
клиноптилолита като най-ефективния антиоксидант. Описани са
положителни резултати при лечението на канцерогенни заболявания. Има съобщения за благоприятно влияние на трудно лечими сърдечни проблеми. Водата обработена с клиноптилолит оказва мощно лечебно въздействие върху организма. Тя изхвърля отровите, приети чрез храната и регулира обмяната на веществата. Има силен стимулиращ ефект върху сърдечно-съдовата, нервната и храносмилателната система. Влияе благоприятно при нервни безпокойства, безсъние, напрегнатост, язви, гастрити, колити.
По настоящем в находищата на клиноптилолит в Източните Родопи има над 100 млрд. тона. Някои от тях са разработени , а други изоставени. В много публикации е обявен за минерал на 20 век заради изключителните му качества.
В световна практика в последно време /поради някои бизнес интереси и други съображения/, се наблюдава зачестяването на умишлените горски палежи .При гасене на пожар с вода става разлагане на водата на кислород и водород при температура 750-800о С, с което се поддържа горенето, а температурата на горящото дърво е от порядъка на 1100-1200 0С. Особено тежко е положението с горящите борови гори. Температурата на горене на насмоленото дърво е от порядъка на 1300 -13500С и обливането с вода на такава горяща дървесина има ефекта на експлозия. В света не е позната по-добра уредба за гасене на горски пожари от тази с прахово гасене.
Методите са няколко:
-гасене с тринатриев фосфат/Na3PO4.10H2O/.В този случай гасенето е ефективно, но се отделят натриеви, азотни и фосфорни окиси, които са вредни за здравето и околната среда.Прахът покрива горящите повърхности и спира притока на кислород, а химически свързаната вода се отлага на повърхността. При този вид гасене е възможно отделянето на съдържащи фосфор токсични химични вещества.
R1R2 P =Os x
Където R1 и R2 са свързани с централния фосфорен атом, биологично активни вещества. Те могат да бъдат алкоксилолови или алкилови радикали.
Х- остатъци от органични и неорганични киселини, свързани с централния фосфорен атом. Най-токсични са съединенията съдържащи флуорен (F) атом или цианова група (CN). Възможно е в кумулираната връзка с централния фосфорен атом вместо кислород да участват серни съединения (Rn.S).
-гасене с глинести и кварцови минерали.Метода не е толкова ефективен поради липсата на химически свързана вода.
-поради горе изложените причини за сега най-доброто решение са зеолитите- Na2O.K2O.Al2O3.SiO2.CaCO3.nH2O и в частност горе изложения минерал клиноптилолит, чийто добив и подготовка са сравнително евтини и лесни. При гасене със зеолити финните частици прах, полепват върху горящата повърхност и забавят процеса на горене, като спират достъпа на кислород O2. От друга страна голяма част от водата е свързана слабо свързаната вода се отделя към 1000С -1500С.,а химически свързаната вода се отделя от минералния прах /дехидратация при температури 300-350 0С/, спомага за задушаването на пламъка и подпомага полепването на минералните частици върху горящата повърхност. По този начин се забавя и прекратява процеса на окисление ( горене ).
Благовест Коджаниколов
blago_vest@yahoo.com