Имаме си газова отоплителна печка, която мразя! Защото мирише на газ и защото е газова. Но баща ми изпитва особен сантимент към нея и държи точно тя да го топли. Вчера й свърши газта. Сутринта /в събота се събудих в 6,30 ч и се чудих кой ден от седмицатна е/ бях бясна, че трябва да обикалям отново газостанциите /защото вече масово не пълнят бутилки, а искат да протават техните/. Навиках се едно хубаво, че това й е за последен път. А имаше повод и за друг скандал, но печката си го отнесе.
Вечерта, видите ли, не щеше да запали. Баща ми упорито цяла вечер й щракаше запалката, но не ще и не ще. Помислих си, че съм я проклела.
Сутринта се събудих наспала се и във видимо по-добро състояние. По някое време преди обяд баща ми реши да пробва дали пък няма да тръгне. Е, тръгна веднага, проклетията!
