Предлагам Ви конкурс за най-добра въображаема астро еротична фантазия. Всеки желаещ да участва може да сподели еротичните си фантазии , като задължителна точка от конкурса ще бъде да има някакъв астрологичен елемент ( примерно някои мога да опишат еротични изживявания с извънземни същества по Хирон  или да използват елементи от гръцката митология) , въпрос на въображение.

Оформете фантазията си във формата на есе.

Краен срок на участие една седмица считано от днес , за да може всеки да се подготви подобаващо.

Нарамвайте въоражението (Нептун, Уран, Меркурий... ) и на работа.

Победителят ще бъде излъчен от жури, което няма да участва в конкурса, и ще бъде максимално обективно надявам се.

Всеки желаещ да се впише като участник или жури! Ако няма желаещи за жури, тогава оставям на администратора да се заеме с това.

  ей тая венера ретро не знае какъв потенциал вади , особенно по време на тая си фаза!

Тъкмо гледам , че идеята ми хрумна когато Меркуий ще направи ингрес в Риби/въображение - на 29.50 гр.

ауууууууууууу тю да го е.... ВЪЗВРАТ НА МЕРКУРИЙ ЦЪЪЪК     - пу за меееееееен - натален Меркурий на 29,40 градуса водолей + натален Юпитер на 28,45 водолей 

ся от кои да съм от пишещите или журиращите аааааааааааааааа

Асая, а може ли с приказни герои аааааааааааа 

Пу за мен от други ден секстил с натален Меркурий, а нали знаеш че Меркурий управлява секстила.

Няма никакви ограничения само да има астроелемент в есето

мииииииииии нема астроелемент май, но пък ако се зачетеш може и да намериш много нептунско и плутонианско и ураново вътре хахахаааааааааааа
преди време написах поредица приказки за възрастни издържани в типичният класически литературен стил /това ми го каза лично Недялко Йорданов/     но пък са чисти приказки ... и сега се чудя да рискувам ли да пусна една от всичките 

Значи , за да те изкушя сега , ако спечелиш конкурса идвам до Варна да ти донеса лично наградата, ма каква да е тя.........

Ей сега ще го измисля,мисля, мисля и......

Един голям АМЕТИСТ, като символ на МАГИЧЕСКАТА СИЛА.Той е символ на прехода на човека от физическото към духовния живот, към извисеното съзнание и истината. Дава много творческа енергия,както и развива и интуицията.

хихииииииииииииииииииии край    изкуши ме    ... но сега не мога да реша кой от четирите да пусна... и четирите са много мммм ... абеееееее на мен си ми харесват 

аре пускам първият от поредицата 

изтриф гу 

Чакай , само по едно есе, иначе не може да проследи всичко!

избери си най-хубавото , ако искаш го префасонирай малко и пускай.

Аз чакам първо всеки да се запише и тогава като краен списък с участници да започнем да постваме есетата.

ся да го трия ли    нали съм си бързак та не се успрях навреме да го пусна 

Много  е красиво наистина, ако бях част от журито щях да ти отчупя половината аметист и да го заделя скришно,но кой е астроелемента, може да приемем Светлината като символ на Слънцето и да се зачете есето, но това трябва журито да прецени, пък още няма такова

ами аз вече успях да го махна и когато се събере жури и кандидати тогаз ше го пусна 
чудех се между 4-те... другото е за годеницата на принца на сънищата Морфей /Нептун и Хирон може би/  , третото е за пиратът-лорд /Нептун и Плутон/  , а четвъртото е доста по съвременно за една художничка, която бяга в Банкок и забърсва един със сини очи /Уран, Венера и Марс/ 

Ммм и мен заинтригува вече, като се има впредвид че прочетох едното, представям и останалите три колко ще са вълнуващи!  Големия тригон добре си го отработила

то той другия голям въздушен тригон е по-отработен ми се струва що се отнася до мискинлъците - Венера във водолей 12 дом / Марс в близнаци в 3 дом / Плутон във везни в 7 дом       

пък за приказките и аз се чудех коя да бъде я 

Не ме бива в еротичната проза и поезия, но предлагам кандидатурата си за жури.
Обещавам да съм максимално обективна!  

Ето едно разказче, на което случайно попаднах снощи:

Вълните и светлината

В природата има само три измерения. Така пише в учебниците. Но дали е така, дали любовта се описва само с физически величини? По-скоро те са само ограничение за една любов. Защото любовта е порив на самата душа... А тази душа е в едно друго измерение. Тя е при онова сътворение от морската пяна, от коприната на слънчевите лъчи, от прашеца на звездите и уханието на цветята.
Това творение със своята нежна и безгранична душа е облечена в нежното сияние на зората. Рокля, която се плъзга по тялото, обгръща го и го прави леко и незримо, ухаещо на цветя, лъчисто като слънце и безгранично като звездната шир. А от звездичките струи онази неземна музика с която роклята се превръща в песен. Ти се носиш в един танц – танца на вълните, обгръщащи, заливащи, прохладно-горещи вълни. Неспирни! Носиш се, а роклята подчертава ту коляното, ту показва глезена, ту очертава релефа на гърдите, слива се със звездната ти душа, понякога някоя по силна вълна я повдига и разлюлява, разхлажда ме с пръските си... Аз съм поставил ръка на кръста ти, хванал съм пръските с другата и съм се потопил в очите ти. Танцуваме... Танцът и музиката са в сърцата ни. Долавям всеки звук, всеки отблясък, всяко ухание. Безмълвен съм! И все пак ти улавяш думите ми. Думи, изричани без глас, излизащи от сърцето ми. Пускам кръстчето ти, а ти се завърташ... При този твой пирует роклята се залюлява и звездната светлина залива всичко около нас. Притваряме очи. Леко те притеглям към себе си и вълната ме обгръща. Залива ме, усещам любовта в себе си. Неустоима, искряща, уловима само с душата... Приближаваш се все повече, но не спираш, а минаваш през мен, през душата ми. Ефирност! Магия! Това е нещо повече от любов! Вълната се връща обратно, усещам я как ме залива постепенно, обгръща ме изцяло, и в мига, когато се сливам с нея усещам прохладата на устните ти. Нежност, мека топлина ухание, опиване и светлина... Светлината, която ме обгръща е приказно-истинска, невидима за отворените очи. Но нашите са затворени, а устните са се докоснали. Вълна, втора, трета... Колко ли вълни продължава тази целувка? Усещам по ударите на сърцето си, как се нижат минутите, а устните са слети все още... Аз потъвам в тази безгранична светлина. Двамата сме едно цяло. Уж сърцето ми бие, а улавям ударите на твоето сърце. Завъртане, пирует, вълна... Останали без дъх, леко отваряме очи и усещаме нова вълна да се надига – още по-топла, още по-осезаема, още по-красива. Ти се въртиш все по-бързо. Аз съм хванал едната ти ръка, и роклята се разтваря в безкрая ... превърнала се в светлина. Разтапя се... Остава само звездното дихание. То ни обгръща. Бавно се отпускаш в обятията ми. Доверяваш се на сърцето си. А то иска да усети ударите на другото, ти искаш да усетиш пак тази красива вълна, която те повдига. При този полет ти докосваш една звездичка и я закичваш в косите си. Светиш в тъмното. Мека светлина. Очертават се само контурите на безкрая. Вълна... Сега докосваш луната, тя е като тънък сърп и ти а закичваш като огърлица. Сега и под брадичката свети. Това подчертава красивия овал на лицето ти. Прелестна си! Музиката звучи тихо, тихо, все по-тихо... Не я пускаме. Рано е - искаме да танцуваме още и още... Душите ни са забавили танца в ритъма със звездните звуци. Леки и ефирни извивки на тялото... това само ти го можеш – танц на Русалката в ритъма на морските вълни и неземната музика. Следвам те. Потапям се и аз... Вълната ме залива и аз протягам ръце нагоре. Две звездичка остават в дланите ми. Те са именно за дишащата гръд на русалката. Сега при всяка извивка се описва една красива светла дъга, при всяко вдишване аз следя как ти пулсираш... Луната, окичена на вратлето допълва сиянието, а светлината на косите ти се разпилява по мен. Прелестно-неустоима си. Следваща вълна... При тази вълна аз се оставям да докоснеш устните ми. Красиво, нежно, прохладно, истински... Потапям се и отпивам глътка. Това е обич. Това е чиста обич на сътворението. Ръката ми се докосва до тънкото ти кръстче. Потрепваш. Устните се сливат. Очите са притворени, музиката е спряла... Звездичките постепенно ни понасят нагоре – заедно със следващата вълна. Ти си високо над мен, и все пак устните ни запазват единството си. Вълната бавно отминава и ти се отпускаш... Все по надолу... Докосвам тази мека и нежна белота, чувствам потрепването, прохладата, омаята... Светлината ме обгръща. Ти се разтваряш в мен, стичаш се, разливаш се до бяло. Аз сам съм станал на капчици и се сливам със следващата вълна. Остават само душите. Две души, докоснали се по единствения желан начин ... сливащи се
С любов! С порив! С копнеж!
Времето в спряло...

Автор: Вален Тино Иванов
Сайт: http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=29193

Благодаря ти Лили за прекрасния подарък за този 8ми Март, останах без дъх, неземно мечтание, прекланям се  пред таланта на Вален.

хади бре хорааааааааааа  кво стана ся - ще пишете ли, ще журирате ли или ще си чешете .... 

Ми , ако нема желаещи ще сме само двете, какво толкова, женски двубой

Ще си премерим Венерите , Вещичке

Към аудиторията:
 
Първо  написваш едно есе на тема моята астро- еротична фантазия,и казваш "Ангард"

след това аналазираш противника като четеш неговото есе ,

нaкрая чакаш оценката на журито 

Вероятните възможности са две:

  или  "Yeah, I am the MAN"

ухааааа ми няма проблем - щом е по-добре да си мерим интелектуалните възможности, отколкото ....... гръдните обиколки например    аре аз още ще си чакам, пък току виж пропиша отново без време - нали ми се повърна Меркурия днес рано сабалян