СЛЪНЦЕ
На първо (низше) ниво на проработка на Слънце човек възприема себе си и своята психика като едно цяло, не дели живота си на отделни постъпки и не разчленява отделните си волеви актове; той не различава слънчевите от лунните импулси и двете значения на думата "искам" за него се сливат в едно. На това ниво човек се явява марионетка на кармата и собственото си подсъзнание, постъпките му не са осъзнати, а се диктуват от егрегора на подсъзнанието.
На второ ниво на проработка на Слънце човек вече може да различава слънчевите от лунните влияния, т.е. потребностите и намеренията и ако не отделя точно, то поне акцентира в общия жизнен поток на своите волеви действия и инициативи. Това му позволява осъзнато да стигне до проблема на търсенето на своето място в живота и правилното поведение, тъй като волята му сега е частично управлявана от него и той може (в известна степен) съзнателно да ограничава потребностите си, когато влизат в противоречие с намерението му (балансиране на слънчевия и лунен принцип). Обаче и на това ниво човек си остава марионетка на кармата, защото волята му се владее от егрегор.
На третото ниво на проработка на Слънце осъзнава в себе си висшето и низшето начало, интерпретирайки ги или психологически (т.е. признавайки и усещайки в себе си наличието на подсъзнателни програми от различно ниво), или религиозно (т.е. усещайки възможност да върви повече или по-малко по духовен път) и получава възможност (макар и частично) за осъзнат избор на егрегор, на който да служи.
На четвърто ниво на проработка на Слънце човек частично вижда кармичните последици от своите действия и започва да разбира структурата на кармата, кармичните програми и егрегори, както и своето подсъзнание. Тук рязко се повишава неговата реализационна власт и съответно се повишават изискванията за точност и деликатност на въздействията върху света; в един момент качествено се променя характера на волевите действия, които повече стават акт на чисто внимание, а изборът се свежда до избор на насочване на вниманието.
Така проработката на Слънцето е тясно свързана с увеличаване на истинската свободна воля, която на двете низши нива е илюзорна, а на трето и четвърто постепенно става свобода на творческо участие в процеса на еволюция на вселената.
ЛУНА
На първо ниво на проработка на Луната човек е истински егоцентрик. Другите хора и колективи го интересуват дотолкова, доколкото помагат или препятстват удовлетворяването на собствените му желания. Той може да участва в общия живот, но при всички случаи дърпа одеялото към себе си, игнорирайки интересите на останалите. При това човек обикновено отъждествява себе си с желанията си, считайки ги за проявление на същността си; подсъзнанието му се струва несъществен придатък към физическото тяло...На това ниво Луната е безразмерна, т.е. генерира желания малко (или много) по-бързо, отколкото човек може да ги удовлетвори. Тук човек е заинтересован от три момента: утвърждаване на жизнената си позиция и удовлетворяване на материалните си и сексуални потребности; при това жизнената позиция е доста примитивна, но поддържа текущото егоцентрично ниво на съзнание.
На второ ниво на проработка на Луната човек възприема жизнените интереси на близките си (като правило членове на семейството) като свои собствени, т.е. включва се в минимален (например семеен) егрегор. Всичко, произтичащо извън пределите на неговото семейство го интересува дотолкова, доколкото касае непоследствено него.Потребностите и желанията на семейството се явяват свещени и предизвикват известно раздразнение у околните, невключени в този егрегор и следователно несчитани за хора, т.е. не притежаващи правото на самостоятелно съществуване. на това ниво човек се учи да регулира личните си желания в полза на желанията, транслирани от външния егрегор, което субективно се преживява като саможертва. Гражданска позиция на това ниво все още не съществува, независимо от това какво се провъзгласява на думи.
На третото ниво на проработка на Луната човек лично възприема интересите вече на няколко групи хора, в това число и на такива, които не са свързани непосредствено с него. Сега той вече въз основа на собствения си опит знае какво значи да гориш в работата и да не бъдеш роб на желанията си, а на интересите на една или друга група, която понякога го жертва, не предлагайки му нищо друго, освен морално удовлетворение...и по странен начин последното понякога е напълно достатъчно. На това ниво човек понякога застава пред екзистенциален избор, когато от поведението му зависи съдбата на двама човека или групи, които са му еднакво близки и победата на едните значи загуба за другите, а на него му е зле и в двата случая. На вътрешно ниво той обслужда противоречиви подсъзнателни програми, които не може да отнесе към различни нива на еволюционното развитие и така да отдаде на някоя от тях решително предпочитание. На това ниво от дълбините на същността изплува отначало мъгливо, а после все по-отчетливо усещане, че човек е отговорен за постъпките си и че вътрешните и външни ситуации са подготвени от негови или чужди дългогодишни дисхармонични действия, от които няма приемлив изход; в резултат човек започва да се учи да управлява подсъзнанието и анализира неговата структура. На това ниво гражданското чувство едва се заражда и е още неопределено, въпреки че ментален интерес към историята и гордост от своя народ (по-точно щестлавие) вече се оформят.
На четвърто ниво на проработка на Луната човек се подвключва към висши егрегори (нация, държава, планета) и непосредствено участва в съответните кармични програми. На това ниво човек е способен напълно да се откаже от личните си желания в полза на своя етнос. На това ниво на съзнание са достъпни тези програми от личното подсъзнание, които пряко влияят на крупните социални егрегори. Ако такъв човек се уедини и се заеме със самоусъвършенстване, привеждане в порядък и изчистване на собственото си подсъзнание, то въздействията върху външния свят ще бъдат не по-малки отколкото ако се окаже глава на държавата. Само на това ниво може да се говори за истинско гражданско чувство, при което последното не зависи от волята на човека, нито от това дали развитието и работата му текат по външен или вътрешен начин.
МЕРКУРИЙ
На първо ниво на проработка на Меркурий човек създава видимост за наличие на рационално мислене. В действителност мисленето му е повече или по-малко успешно опериране на неголямо количество щампи, приети в социалната му среда. Мисълта в главата му може и да не е оригинална, но затова пък несъмнена и неопровержима; ако при това човек има добра енергетика, да се говори с него е много трудно: той не чува нищо, което не съвпада със собственото му мнение и при това не е изразено в собствените му формулировки, и не чува не защото не иска да чуе, а защото не разбира. Но въпреки това собствените му съждения могат да носят много силен енергиен заряд, макар и от груба енергия. ..Това ниво се характеризира с много тесен спектър ментални модели на външния и вътрешния свят.
На второ ниво на проработка на Меркурий човек започва да усвоява самостоятелно рационално мислене, учи се на конструктивно критично мислене. На това ниво човек окончателно отделя себе си от околния свят.
На третото ниво на проработка на Меркурий човек се учи да създава сложни по структура ментални модели и даже да усъвършенства техния език. Хората казват за него, че е творческа личност със собствен поглед върху света. Прорив през щампите на общественото съзнание отвреме навреме се удава, но е трудно удържането извън него дълго време и регистрирането на нови мисли и ценни идеи се случва рядко и изисква подготовка, силна концентрация на вниманието и определено вдъхновение. На това ниво...човек вече може да се отдели от емоциите си и да бъде техен наблюдател. На това ниво човек в известна степен може да управлява психиката-своя или чужда, с помощта на точно подбрани думи и текстове и започва да усеща властта на мисълта над енергията. В допълнение у него се появява ясно чувство, че мислите му като че ли не са точно негови, т.е. не той ги генерира, а като че ли идват отнякъде. Ако ръководи колектив той вижда, че думите му все едно се материализират и съответната информация, ако е нащрек, постъпва предварително.
На четвърто ниво на проработка на Меркурий човек се учи на разтъждествяване с менталното си тяло, т.е. отделя себе си от своите мисли и ментални модели и представи. Сега той вижда откъде идват мислите и разбира, че се явява само техен редактор на един или друг език. На това ниво човек може да създава езици, специално приспособени за ментално моделиране на едни или други фрагменти на тънкия свят. Тук човек ясно вижда енергетиката на символите на езика, които се явяват директни енергийни канали към тънкия свят, и се учи правилно да съставя и използва символни системи, за да могат написаните текстове да носят енергия във всеки необходим диапазон вибрации, т.е. да бъдат възприемани от съответен кръг хора и само от него.
Разумът става послушно оръдие на вътрешния живот, човек може да проследява много програми на подсъзнанието, да ги видоизменя, да строи нови и т.н. В частност се учи да забавя и спира съвсем мислите си.
На това ниво човек получава възможност чрез своята мисъл да влияе на околния свят и непосредствено да управлява потоците психична енергия - своята, чужда и космическата. При достатъчно силна енергетика човек може активно да въздейства на кармата на големи групи хора.
ВЕНЕРА
На първо ниво на проработка на Венера естетичните чувства, тоест способността да се вижда Бог и космичната хармония в околните предмети и явления е много слаба. Социалният му егрегор има проста операционна етика-красиво и добро е това, което е полезно и функционално (а по-точно - това, което е безполезно, е лошо, а понятието "красиво" изобщо не влиза в личния тезаурус).
Социалната етика е доста примитивна: човек съвършено не усеща такива тънкости като настроението на събеседника или духа на колектива и реагира само на директни указания, заплахи. Културата на чувствата е много ниска, преобладават грубите емоции: злоба, ненавист, похот, злорадство, завист, ревност.
Любовта се усеща предимно като сексуално влечение, обусловено от съгласуването със социалната еротична норма. Социалните щампи се възприемат като абсолютни.
На второ ниво на проработка на Венера естетичното чувство все още строго съответства на социалните норми, но започва да играе по-голяма роля в живота, в сравнение с предишното ниво. Човек започва да мисли в термините "красиво-некрасиво" и това се превръща в съществено обстоятелство, определящо важните му избори. При хармонични аспекти на Венера може за кратко да се изпада в състояние на самадхи.
Ритуалите и обрядите придобиват осъзнато значение, например човек може с интерес да наблюдава църковни обряди, оставайки при това равнодушен към религията.
Вътрешният живот допуска вече много, макар и стандартни отенъци; открива се светът на социално програмирани положителни чувства; романтична влюбеност според книгите или филмите, доброта в тесен мисъл и не в собствена вреда, усещане на искрена благодарност и т.н.
Човек сравнително добре се адаптира в социума най-малкото в своя собствен тесен слой и може, при хармонична Венера, да получава радост от социалните си контакти и прекрасно да усеща единството с егрегора на совята група.
На третото ниво на проработка на Венера протича отделянето на личното възприятие от щампите на общественото, в естетичното и социалното възприятие се появява известна свобода: аз мога да наблюдавам, както е прието в моя кръг, а мога и самостоятелно. Въпреки че този личен естетичен и етичен поглед е слаб и човек не е уверен в правилността и въобще в правомерността на такъв несанкциониран от социума способ на възприемане.
Човек започва да вижда детайли, незабелязвани от общественото съзнание и му се струва понякога като че ли цели произведения на изкуството са адресирани лично към него, което създава различно естетично усещане, можещо да се нарече и наслаждение. При силно подвключване в естетическия егрегор става възможно художественото или литературно творчество.
Етиката на социалните контакти става гъвкава, човек добре чувства не само неписаните правила на поведение в своя кръг, но и границите, в които тези правила могат да бъдат нарушени чрез своеобразието на собственото му обаяние. Такъв човек е приятен, социално интересен и се възприема като красив. Емоционалното му състояние влияе на околните и чрез транслирането на мекото венерианско излъчване той може да получи далеч по-съществени резултати, които са трудно осъществими с други способи-например чрез пряка активност на Марс. В любовта този човек може да се повдигне на големи висоти в творческото вдъхновение и едва на това ниво венерината любов може да стане наистина безкористна, а останалите да се възприемат като такива, каквито са, с техните индивидуални особености, без да се включва цензурата на социалните щампи.
На четвърто ниво на проработка на Венера естетичният принцип започва да измества етичния в неговото тясно социално разбиране. Сега човек по-малко зависи от социалните етични и естетични норми, въпреки че ги осъзнава и постоянно ги има предвид; обаче социалните жалони за него стават твърде тесни, защото неговата етика и естетика трябва да бъдат много по-точни и се определят от водещия го егрегор непосредствено, често прескачайки социалните. На това ниво човек постоянно е длъжен да живее красиво и точно и изискванията му към себе си са значително по-високи от установените в социума, въпреки че околните обикновено не забелязват това. Към този човек привличането е силно и в същото време е трудно да се пристъпи по-близо, като че ли човек се усеща недостатъчно чист. От друга страна контактът с такъв човек води към вътрешно пречистване и извиква силно желание да станеш по-добър, по-хармоничен и по-красим вътрешно.
На четвърто ниво на проработка човек може да върши работата си непосредствено в социалния егрегор. Това значи, че неговото естетично и етично влияние са толкова силни, че стават мода и променят възприятието на огромни групи хора.
На вътрешно ниво човек се учи да различава чувствата и емоциите и да не зависи от тях, а да ги управлява по собствено желание за достигане на най-адекватно поведение в социума. Това са актьори от най-висока класа, преследващи не егоистични, а еволюционни идеи, в частност практически духовни учители.
МАРС
На първо ниво на проработка на Марс човек е способен да приема и транслира само груби енергии и освен това лошо ги управлява, явявайки се тяхна марионетка.
На това ниво човек прилича на непорастнало дете: той може да се управлява само с груби крясъци, угроза и насилие; при хармоничен вариант леко се подчинява на горестоящата сила, но само на нея, а слабото въздействие просто не забелязва. Такива са и принципите му за въздействие над света, а за възможностите за косвено влияние не се и досеща. Себеизразяването върви само чрез прякото действие, удовлетворение доставя физическия труд, директният скандал и силовите състезания. При такъв човек е силно затруднен менталният контрол над действията му и силните емоции: ако започнат, той не може да ги преустанови. Марс оказва силно влияние на Слънцето и Меркурий.
На второ ниво на проработка на Марс за човек става възможно частичното управление на силните емоционални състояния, например надигащата се вълна гняв или агресия може да бъде успешно потисната. Сега волята (Слънцето) не се намира вече под прякото въздействие на силата, а човек може да насочи своята (и чужда) енергия в едно или друго избрано направление. Разширява се и енергийният спектър, възприеман и излъчван от човека. Сега той реагира не само на директната заплаха, но и на изказано с неутрален тон указание и на скрита враждебност. Но все още психологически комфортно за човек е единствено състоянието, когато той усеща явен превес на силите и волята си над тези на околните и тайно (или явно) той винаги се стреми към това. За това ниво е характерно усещането, че единственото надежно средство за контрол е пряката власт, обезпечена със силов контрол. На това ниво се води борба за пълен контрол над енергийните потоци.
Емоционалният живот не е толкова примитивен, защото започват реално да се усещат по-тънки душевни състояния, но въпреки всичко в любовта основно положително чувство се явява властта над любимото същество или обратно-усещането на неговата власт над себе си.
На третото ниво на проработка на Марс човек някак овладява примитивен волеви контрол над силните си афектирани състояния, т.е. чрез потискане, което води до неврози, фрустрации и чувство на емоционална неудовлетвореност. Волевият контрол над енергийните потоци е възможен, но труден и малко ефективен-колкото и да си каляваш волята, да преодолееш с нейна помощ света и себе си се удава за кратко.
Тук човек започва да усеща по-тънки енергии и психическата енергия става нпълно осезаема...започва да усеща енергетиката на ситуацията и пр.
Тук човек овладява енергията в такава степен, че може да управлява колективи-това са т.н. силни личности; може да активизира дълбоко скритите програми на подсъзнанието. Човек плътно се приближава до проблема за съзнателно управление на енергията чрез мисълта и спонтанно понякога го прави, но да овладее това изкуство регулярно-не може.
На вътрешно ниво се учи да сублимира примитивните инстинкти и подсъзнателни програми, например не му е трудно да преведе външната агресия в конструктивна енергия (разсъждение от типа-този човек ме изнервя, значи аз имам низша програма на подсъзнанието, откликваща му, следователно трябва да я намеря, осъзная, преодолея и превърна в по-висока).
На четвърто ниво на проработка на Марс протичат качествени изменения в характера на възприемане на енергиите. Човек разбира, че всички видове енергии са само разновидност на едно и също и се учи да ги превръща от една в друга посредством ментална концентрация. Вече волевият контрол над енергията престава да бъде необходим и низшата воля (манипура чакра) отстъпва функциите си на висшата (аджна чакра), която до този момент е давала само обща устремености и неясни идеали.
При взаимодействие с останалите човек в много голяма степен използва просто безлично внимание, несъпроводено с никакви видими външни действия; но при правилен избор на направление на вниманието (основните усилия отиват за неговата концентрация - в това е функцията на Марс) през човека въпреки волята му започва да тече мощен енергиен поток от високи вибрации, който сам произвежда необходимите действия.
Освен това на четвърто ниво най-обикновените действия и постъпки оказват силно влияние на околните, защото са заредени с огромна енергия.
Важно е да се отбележи, че енергията на високите вибрации е по-силна от енергията на ниските; ако те са дисхармонични, първата разрушава втората. Например ако човек на четвърто ниво срещне опит за свирепа енергийна атака и отвърне със своето излъчване (.например произнасяйки вежлива фраза), врагът мигновено проиграва и напълно се лишава от своята енергия, бойният му дух изчезва и той започва да усеща непривично уважение.