Аз пък обичам големия град. Тишийната на село/планина/т.н не ми понася, както не ми понася и чистия въздух
- от повече кислород ми се доспива и ми си вие свят 
Хахаха! Аз така се бях разболяла от мързел след 5 дневен семинар на Златни пясъци в дома на учените, извън активния сезон по време на циганското лято. Мързел, сънливост, виене на свят. И като се върнах в града, като ми се изпрухка един ауспух в лицето, вдишах с пълни гърди, като ми изкочиха очите, като ми дойде един прилив на енергия и си възстанових набързо чакрите.

По този повод се сетих един виц.
Отишъл един дългогодишен служител от Козлодуй на почивка в планината и от ден на ден ходил все по-угрижен.
- "Имате ли нужда от нещо-попитали го домакините, нещо липсва ли Ви, да не би храната да не ви харесва!"
- " О, не! Харесва ми, всичко ми харесва-отвърнал човечеца, нямам никакви забележки относно обслужването"
- " Тук имаме прекрасни климатични условия, нашият въздух лекува много дихателни заболявания - астма, бронхити и т.н."
- "О, да това е прекрасно, казал човекът. Само, че аз съм свикнал да виждам това, което дишам!".