Благодаря ти Скарлет!
Наистина е изумително всичко това, което казваш до тук.
Миналата година той вече взе кредит, за да разшири дома си (тогава живеехме заедно).
Той има вече огромен имот с вила на брега на едно езеро (закупил го е, когато е бил много млад). Лично негов е и е вече изплатен.
Основният проблем винаги са били децата ни. Малкият му син (16г) не приема никой да е около баща му, много е ревнив и проблематичен. А моят син, който е вече "дърто магаре", не приема приятеля ми. Синът ми има много силна връзка с баща си и ми прави големи проблеми. Кара ме да се чувствам как ли не виновна, че съм щастлива с друг мъж, а не с баща му. Абе нямам думи. Иначе дъщеря ми се разбира прекрасно с приятеля ми, има го като свой баща (та нали именно той е до нея в трудни моменти, биологичния й баща я заряза без да го интересува как е и има ли нужда от нещо).
С една дума, проблема ни идва от към неговия по-малък син и моят пълнолетен син, които са вече достатъчно големи, но въпреки това ни създават много грижи.
Ясно е, че не ни е писано да живеем заедно, колкото и да го искаме. Понякога е жалко, когато децата не осъзнават колко болка могат да причинят на родителите си посредством капризите си

.
Благодаря ти много Скарлет! Аз трябва вече да тръгвам за работа, че определено ще закъснея
