Смарта, радвам се за това, което споделяш за транзитният нептун съвпад слънце. На мен също ми предстои в третата декада на риби и много се притеснявах да не се "отвея" съвсем, дори с възрастта не ми е станало по-лесно от необходимостта да живея в реалността.
Мъж появи ли се? Нали все пак е бавна планета в съвпад с основен сигнификатор на мъжа в женска карта :rolleyes:
Сладурке, много ти е резонен въпросът. То е да ми извади очите, не само заради Слънцето, сигнификатор на мъжа/съпруга, ами и заради Нептун, който на мен ми е У7. Обаче не бях обърнала внимание. Мъж се появи, да. Не забелязахте ли подсмърчането ми по форума?

Когато Нептун стигна точния градус на Слънцето за първи път, имах натрапчива фантазия, че живея в друг град, обаче сама. Това ме поразтревожи, защото бях в съвместно съжителство повече от десетилетие. Опитах се да поразсъждавам известно време какво не ми е наред във връзката, но не можах да разбера. После изведнъж сякаш една гъба изтри всичко това и напълно си забравих дилемата. В същият момент Сатурн у5 се върна върху Плутон и реших да се женя. Няколко месеца преди това, значи аспектът на Нептун съм го усещала от няколко градуса по-рано (предполагам е нормално, като се има предвид, че Нептун ми управлява и Слънцето), имах други фантазии, но дори не мога да ги нарека фантазии, бяха като проблясъци, flash back от... де да знам откъде. За известен период получавах такива проблясъци от по няколко секунди, за което време ме нямаше в нормалната реалност, случваше се дори зад волана. В тези проблясъци виждах мъж без лице. Можех да определя възрастта му, външния му вид, излъчването, социалния статус, характера, стила на обличане, интелекта, но без лицето. Проблясъците бяха символични, а не от някаква конкретна реалност. В тях той ме
видя, забеляза ме и след това видя право в мен всичко онова, което никой не беше виждал до тогава. Придобих и точно усещане за естеството на отношенията ми с този мъж, въпреки, че не го бях срещала. Това също спря и напълно го забравих за няколко месеца. А и нали реших да се женя. Това го реших на първия точен аспект Нептун/Слънце. Тогава се появи Мъжът. Същият като в проблясъците. Само че аз изобщо така и не разбрах. Нито пък той. Никой от нас не е имал такова мислене, всеки в дългогодишната си връзка. Омъжих се на Сатурн У5 върху Спика. Осъществихме го много бързо след решението, защото беше само едно по-официално подписване с родителите. Две седмици след подписването, изведнъж "изтрезняването" за което споменах... разбрах, че връзката ми е приключила още преди няколко години, но не е имало кой да забележи. А и факт, преди да опитаме за наследници, нямаше и как да разберем. Това обаче не ме отчая, аз бях решила, че ще живея с този човек, дето се вика, половината живот съм с него и така. След още два месеца на последното минаване на Сатурн У5 върху Плутон, отново се появи Мъжът, и проблясъците придобиха конкретната реалност. И пак дълго време никой се не усети. Много вътрешни бариери имахме, много сме сатурнови. Само разни нептуниански прояви ни обърнаха внимание, то не бяха сънища, то не бе телепатия, синхоничност... яко се беше напънала Вселената, да не кажа нещо по-нецензурно. Ако ти не ме беше попитала, нямаше и да се сетя за това. Съвпадът Нептун/Слънце, както и Плутоново-Сатурновата инвазия срещу Венера и Луна/Меркурий, напълно разрушиха всичко, каквото можеш да се сетиш в личния ми живот. С благоверния продължаваме да живеем заедно, но сме вече само като съквартиранти почти от тогава. С Мъжът прекъснахме връзка преди една година, но продължавам да го обичам и да си е Мъжът. Интересно е, че знам, че и той ме обича, всъщност прекъсване на връзка не е много правилно да се каже, просто не се виждаме, но някаква странна заобиколна интернет връзка има. Скоро ще разбера какво ще стане, защото прогр.Луна ми влиза сега в 8 дом, а и Нептун вече си свърши работата - преформатира ми не само партньорските отношения, но и нагласите ми към връзките и мен самата. Доколкото виждам вече няма да се върне на градуса на Слънцето ми. Мога само още малко да му се порадвам на Нептунчо и после вече... ще ми липсва. Въпреки "трагедията", всичко беше някак омекотено, нежно, леко, сладко, абе невярна болест. Аз повече си давах зор, отколкото ми даваха. Нептун ми подари много време на морето, във водата, на свобода, въздух и слънце. Не мога да избегна и това, че в известна степен разбрах, преживях какво е това духовна, безусловна обич. Даже не само към него, ами и към законния, и към всички хора. Способността да обичаш е универсална и се развива, както едно умение. Отношенията и с двамата ми родители се промениха чувствително и помръднаха в положителна посока. Намерих много голяма сила в себе си, особено на точните аспекти. И най-важното, преди транзита на Нептун бих се определила най-вече като агностик. Сега съм силно набожна, не религиозна. Връзката с така наречения Бог, който всъщност е една огромна сила във всеки от нас, стана централна на живота ми и единствен опорен стълб, но напълно достатъчен. Знам, че правя много голямо саморазкриване в момента, не е най-комфортното нещо, но ми се струва, че всички, които ще го имате този аспект, можете да извлечете нещо за себе си, което да не е учебникарско.