
- моя Казанова, асцедента е под въпрос.
Двама мъже, които съм обичала и съм ги определила като Казанова и Дон Хуан /Жуан/. В живота и на двамата са присъствували много жени. Казановата, просто обича жената, няма значение, нито външния й вид, нито цвета, нито възрастта. Важното е да я усеща, че е жена. Външно и той не представлява кой знае какво, но след всеки физически контакт, успяваше да завладее жената. Една жена обича да бъде обичана, а той това правеше, когато е с една жена, за него всички останали престават да съществуват. А това ласкае жената, получава вниманието, от което се нуждае. След това и да бъде изоставена, тя е знае че е била обичана, макар и за момент и не я боли...

. Рибок

, на всяка една жена пожелавам такава РИБА, поне веднъж в живота...

- моя Дон Хуан....

/е не точно, но по начин на действие, горе долу, само че мотивацията е различна/
Макар че привидно всичко е супер, изглежда галантен, нежен, но само привидно, дълбоко под повърхността, лежат някакви комплекси, по отношение на жените....Ранено его, липса на майчина любов в юношеските му готини, тогава, когато се е формирала личността му, няма модел на проявление на любовта. Изживяни любовни разочарования - и всичко това дълбоко, че и неосъзнато.....търси нещо у жената, но всеки път не е доволен от това, което намира. А когато го намери, не може да повярва, когато усети чувства, за да не допусне, проявленине на слабост - да бъде завладян - двойно повече наранява, за да покаже, че контролира положението, се впуска в нови и нови връзки...прави го за себе си, да си докаже, че всички жени са еднакви, но всъщност жената си тръгва винаги наранена.