Ако съм те разбрала правилно Thunder, значи Ан и Стела са прави - Луната ти е проблемът, че не харесва Слънцето.


Еми кое да му харесва.  Добротата и разбирането към хората, които после минават върху тебе като товрани влакове ли?  Или безкрайната толерантност?  Или стремежа му да оправя чужди проблеми за своя сметка?  Безкрайното мълчание, докато ти се качат на главата и не колабираш?  Особено последното, много време съм си мълчала за много неща, била съм много отворена, много съм вземала присърце проблемите на хората, но респект и уважение съм получила като спрях да го правя. Това за мен са качества, които много широко се промотират в съвременния свят в цел да има балами, които да вземат да раздават от тях.  :rolleyes: Това му е силата на това Слънце, после ще го превъзнасят, ще го дават за пример, но в живота си си останал инструмент на другите. Просто съм направила съзнателния избор, че отказвам да съм това.  :unsure: Отказвам да съм "жената с хубавата спретната къщурка, която прави много хубави сладкиши и ако отидеш у тях, ще ти даде да си хапнеш и да си изплачеш болките на рамото й". От това спечелих само хора, които идват за това, източват каквото могат и после си тръгват с усмивка и "мерси". Ми "мерси" ми сгрява душата за през деня, но в един по-далечен план,  "мерси ти за мерсито, но не върши работа". Няма да си там, когато имам нужда, няма да ми дадеш това, от което имам нужда. Това е другия проблем, отказвам да се поставям под широка зависимост от другите хора, когато мога да я редуцирам.
Иначе за огнените Слънца казвате, че са драматични, но едно слънце в Овен като му прекалиш с търпението и се ядоса, няма да си замълчи, ще ти зашие два шамара и другия път да знаеш. Лъва и той изобщо няма да търпи. Стрелеца ще ти се усмихне насреща и ще ти каже всичко, което си мисли за теб, включително ако си мисли, че си долен човек и за нищо не ставаш.
Естествено, че знам, че всяка позиция си има предимствата и недостатъците. Просто предпочитам "недостатъците" ми да бяха темерутизма пред света, да кажем и едно по-развито чувство на това да пазиш своето. 

Еми кое да му харесва.  Добротата и разбирането към хората, които после минават върху тебе като товрани влакове ли?  Или безкрайната толерантност?  Или стремежа му да оправя чужди проблеми за своя сметка?  Безкрайното мълчание, докато ти се качат на главата и не колабираш?  Особено последното, много време съм си мълчала за много неща, била съм много отворена, много съм вземала присърце проблемите на хората, но респект и уважение съм получила като спрях да го правя. Това за мен са качества, които много широко се промотират в съвременния свят в цел да има балами, които да вземат да раздават от тях.  :rolleyes: Това му е силата на това Слънце, после ще го превъзнасят, ще го дават за пример, но в живота си си останал инструмент на другите. Просто съм направила съзнателния избор, че отказвам да съм това.  :unsure: Отказвам да съм "жената с хубавата спретната къщурка, която прави много хубави сладкиши и ако отидеш у тях, ще ти даде да си хапнеш и да си изплачеш болките на рамото й". От това спечелих само хора, които идват за това, източват каквото могат и после си тръгват с усмивка и "мерси". Ми "мерси" ми сгрява душата за през деня, но в един по-далечен план,  "мерси ти за мерсито, но не върши работа". Няма да си там, когато имам нужда, няма да ми дадеш това, от което имам нужда. Това е другия проблем, отказвам да се поставям под широка зависимост от другите хора, когато мога да я редуцирам.
Иначе за огнените Слънца казвате, че са драматични, но едно слънце в Овен като му прекалиш с търпението и се ядоса, няма да си замълчи, ще ти зашие два шамара и другия път да знаеш. Лъва и той изобщо няма да търпи. Стрелеца ще ти се усмихне насреща и ще ти каже всичко, което си мисли за теб, включително ако си мисли, че си долен човек и за нищо не ставаш.
Естествено, че знам, че всяка позиция си има предимствата и недостатъците. Просто предпочитам "недостатъците" ми да бяха темерутизма пред света, да кажем и едно по-развито чувство на това да пазиш своето. 

Зависи на какво ниво се обработва слънцето от самия представител на зодията.  :blink:
За черногледство - има го този момент, но не бием Скорпионите.  Рибите с техните розови очила развалиха тука черногледия триплицит. 

А лостовете, инстинктите за съхранение, за които говориш, те по-скоро са когато обичаш конкретен човек. Обичаш го специално, в тесния смисъл на думата. Когато знаеш че като му се дадеш веднъж, това значи да му дадеш в ръцете пълномощното да те унищожи само с един жест[/size]. :blink:

Трябва да обичаш, за да има смисъл - не нещо, всичко. Така иска Слънцето. И когато обичаш, нали, даваш от себе си, влагаш по малко от себе си, за всеки един, който е дошъл, помолил е. Молят ме за еднократни, уж непериодични жестове, така, на доброта, солидарност и ги получават. Еднократния жест нищо не струва. Въпроса е че в един момент са се натрупали много хора, много еднократни жестчета, а срещу теб няма никой, който да иска да ти ги върне. Това е, което мен ме е изцедило и наранило.
 :blink:

Цитат на: ThunderGoddess в Декември 07, 2011, 07:16:06 pm

Зависи на какво ниво се обработва слънцето от самия представител на зодията.  :blink:
За черногледство - има го този момент, но не бием Скорпионите.  Рибите с техните розови очила развалиха тука черногледия триплицит. 
За броните и защитите, има ги, наистина много лостове, много ръчки, много нещо, но без черупка какво си - гол охлюв, на нищо не приличаш, затова си ходим облечени, че иначе само да подухне вятър и някоя прашинка да попадне в това, което е под черупката, много ранява, дори и нещо дребно да е.
За мен това колко даваш е свързано с това колко обичаш.  :blink: Като аспект на ранено Слънце от Нептун, склонна съм, по-скоро бях, да вярвам в добрината на хората, да ги обичам, като цяло, в един шриок смисъл - както обичам природата, животните, планетата, всичко, което ме заобикаля. Трябва да обичаш, за да има смисъл - не нещо, всичко. Така иска Слънцето. И когато обичаш, нали, даваш от себе си, влагаш по малко от себе си, за всеки един, който е дошъл, помолил е. Молят ме за еднократни, уж непериодични жестове, така, на доброта, солидарност и ги получават. Еднократния жест нищо не струва. Въпроса е че в един момент са се натрупали много хора, много еднократни жестчета, а срещу теб няма никой, който да иска да ти ги върне. Това е, което мен ме е изцедило и наранило. И тук беше права АН, която спомена, че става въпрос за множество малки, но редовно повтарящи се ранявания. В добрия случай съм получавала една усмивка, едно мерси и после, айде, пътя. В лошия на добротата ми са отвръщали с някаква отявлена завист към възможностите ми, която се прояви с агресивно поведение, което съм търпяла години наред.  :angry: С тая любов в широк смисъл Слънцето ми си е подписа присъдата за вечно отритване от Луната.
А лостовете, инстинктите за съхранение, за които говориш, те по-скоро са когато обичаш конкретен човек. Обичаш го специално, в тесния смисъл на думата. Когато знаеш че като му се дадеш веднъж, това значи да му дадеш в ръцете пълномощното да те унищожи само с един жест. Този човек, за който би дал ВСИЧКО или много голяма част от всичко, което имаш. Било то приятел, било то любим/а ... затова толкова време подбираме.  :blink:

Със или без наранено Слънце от Нептун мисля,че 90% от хората на твоите години виждат и са виждали всичко около тях в "розово"-това все пак е периода на Венера. ...Слънцето иска едно-да го изявиш и да му се възхищаваш-как,нека всеки сам си избере и доколото може.

Ми те са ти опържили Рибата на скара.  Според мен Stella по-скоро има предвид по-типични представители на Риби, които нито огъня, нито земята ги е спасила.