Доста се омеша темата ми се струва. Едно е да си пазиш личното пространство до известна степен, друго е да влизаш в роли. Може би не ми е много ясна от самото начало, щото мотивите могат да бъдат различни. Включително, дето казвате, че има хора, които не искат много около тях да знаят за заниманията им с астрология.

Прикриването разчупва стереотипи и е основно средство за проработка на която и да е планета.
Ако ви интересува, мога да ви дам нагледни примери.

Сатурн - отрицателна черта ригидност.
В характера на човека присъства ригидност. Човек осъзнава тоя факт и започва в интернета в даден клуб да играе ролята на нехранимайко-развейпрах.
Ригидността се разчупва и проработва.
Склонност към спорове и агресия - влизаш в някой форум и започваш да играеш ролята на божа кравичка. Никой не те знае и не те познава, така че е далеч по-лесно. За сметка на това е много ефикасно.

 Различното поведение съответно в различни среди не го приемам като прикриване или играене на роля. Това пак си си Ти, но показваш една страна от себе си, а у всеки е цяла вселена. С едни хора ходиш да катериш планини, с други правиш запои до ранни зори, с трети си говориш по екзистенциални въпроси, с четвърти правиш любов, с пети клюкарстваш, с шести менкаш кулинарни рецепти...НО пак си си ти, не в различни роли, а в различни ситуации.

Истинските емоции вече са възможни в интернет общуването

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=509384

Интернет е не само основно средство за комуникация и източник на информация, но и на забавления и възможност за създаване на разнообразни неформални и дори интимни контакти. Това помага на много хора да преодолеят чувството за самота и социална изолация. Личността усъвършенства и обогатява поведенческия си репертоар по посока повишаване на социалнопсихичната си компетентност, разбирана като комплекс от комуникативна, социокултурна и емоционална компетентност.

Интернет дава възможност на своите потребители да избягат от реалния свят с неговите емоционални проблеми (стрес, депресия, безпокойство и др.) или от трудностите в ежедневните житейски ситуации (проблеми в работата, в обучението, в семейството) посредством изграждането на алтернативна онлайн-идентичност. В мрежата индивидът може да реализира и вербализира свои представи и фантазии, които са неосъществими в реалния живот. Във виртуалното пространство всеки потребител е това, което иска да бъде и това, за което се представя. Значението на социалната идентичност на идвивида намалява, въпреки това тук езиковият код може да даде информация за действителния социален произход и принадлежност на личността.

Изграждащите се в Интернет идентичности могат да бъдат определени като измислени, нереални. Всеки потребител е и режисьор и актьор на своята идентичност. Той разгръща един или повече персонажи и едновременно с това играе съответните роли. По този начин виртуалната комуникация дава възможност на индивида да натрупа опит и преживявания в дименсиите на различни социални роли и да осъществява анонимни социални интеракции. Безспорно е, че този опит повлиява процеса на изграждане на собствената реална идентичност.

Освен изтъкнатите дотук предимства Интернет крие и някои рискове за своите потребители. Davis (2001) посочва три източника на риск в глобалната мрежа, отнасящи се преди всичко за потребителите в детско-юношеска възраст.

1. Неподходящо съдържание – огромно количество информация до която родителите не биха искали техните даца да имат достъп.Това са материали с порнографско съдържание, подтикващи към агресивност, екстремизъм, тероризъм, расизъм, употреба на дроги и др.

2. Опасни интеракции – често пъти чрез електронната поща, “стаите за разговори”, дискусионните форуми, обявите и т.н. потребителите, особено подрастващите, са податливи на влияние и дори внушения от страна на непознати партньори в електронната комуникация. Те могат да влязат в киберсексуални, а дори и реални сексуални връзки с партньори от Интернет.

3. Прекаляване с времето, прекарано в Интернет.

Данните от изследването, проведено от Young, дават възможност да се диференцират няколко основни услуги в Интернет, към които най-често се създава зависимост: стаите за разговори, дискусионните групи, електронната поща и WWW.

Въз основа на тези данни авторката разграничава следните категории на зависимост към Интернет:

- Зависимост към киберсекс – влечение към “стаи за разговори” със сексуална тематика и сайтове с порнографско съдържание;

- Зависимост към изграждане на кибер-взаимоотношения – създаване на онлайн, приятелства в стаите за разговори, които заместват тези от реалния живот, изграждане на интимни афери в киберпространството;

- “интернет-компулсивност” – компулсии към хазартни игри и аукциони в Интернет и онлайн-търговия;

- Компютърна зависимост – пристрастеност към работата с компютър изобщо (игри, програмиране и др.).

Davis (Davis, A., 2001) от своя страна разграничава две форми на патологично използване на Интернет:

- Специфично патологично използване на Интернет - зависимост към специфични функции на Интернет, като: прекалена употреба на сексуални материали и услуги, аукциони, електронна търговия и участието в хазартни и други игри в глобалната мрежа. Това патологично влечение, насочено към специфично съдържание, може да се разглежда като личностова акцентуация. Патологичното влечение към изброените дейности е независимо от Интернет и може да съществува и извън мрежата.

- Генералното патологично използване на Интернет се отнася до злоупотреба с Интернет въобще. Тази форма обхваща безцелното пребиваване в електронната мрежа. Характеристики на този тип зависимост са: прекарване на много време в Интерент без определена цел, безразборни и продължителни интеракции в “стаи за разговор”, компулсивно проверяване на електронната поща, отговаряне на бюлетини и рекламни съобщения, получени в пощенската кутия. Тази форма на зависимост се свързва със социалните аспекти на Интернет и е породена от нуждата за социални контакти и от желанието за изграждане и поддържане на виртуален социален живот.
Американският център по онлайн-зависимости, създаден през 1995 г., разработва следните диагностични критерии за Интернет-зависимост:

1. Толеранс, който се проявява като необходимост от прекарване на все повече време в Интернет, за да се постигне удовлетворение и рязко намаляване на степента на удовлетворение при еднакъв като време престой в Интернет;

2. Поява на абстиненция при прекъсване или редуциране на времето за престой в мрежата. Периодът на прекъсване се изживява много тежко и се интерпретира като нереалистично дълъг. Появяват се следните симптоми: психомоторна възбуда; безпокойство; обсесивни мисли за това, какво се случва в Интернет; фантазии и сънища, свързани с Интернет; волеви или неволеви движения на пръстите на ръцете, наподобяващи писане по клавиатура. Тези симптоми от своя страна водят до дистрес и нарушават нормалното социално функциониране на индивида.

3. Налице е упорито желание и неуспешен стремеж за прекъсване на употребата или съкращаване на времето за престой в Интернет;

4. Много време се изразходва за извършване на дейности, свързани с Интернет, като: купуване на книги за глобалната мрежа, изпробване на нов браузър, проучване на Интернет доставчици, организиране на файлове на програми, свалени от мрежата и т.н.

5. Въпреки осъзнаването на съществуващите и непрекъснато повтарящи се психични, социални и физически проблеми, породени или изострени от използването на Интернет (затруднение на съня, материални затруднения, неизпълнение на поети ангажименти, занемаряване на служебните задължения, чувство за изоставеност от значимите други) използването на услугите на мрежата не престава.

При появата на три или повече от изброените по-горе симптоми в период от 12 месеца може да се говори за Интернет-зависимост, която по своята същност е дезадаптивен модел на поведение, водещ до значителни психосоциални и соматични проблеми.

Безспорно е значението на Интернет като глобална информационна мрежа за световните социални процеси, което я превръща в един от най-мощните социализиращи, глобализиращи и демократизиращи фактори. Едновременно с това от голямо значение е да се познават негативните последици, породени от патологичното използване на услугите в мрежата. По-голямата част от хората са в състояние да използват глобалната паяжина безпроблемно, но съществува и такава група от потребители, които изпитват затруднения в когнитивното и поведенческото си функциониране поради “нездравословна употреба”.

Източник:
1. Мизова Б., Баракян М., Социалнопсихологични особености на общуването в Интернет. Интернет-зависимост, Психологични изследвания, кн.1/2003, София

- Компютърна зависимост – пристрастеност към работата с компютър изобщо (игри, програмиране и др.).

Админе, и ти си в групата на зависимите.  :57: