Извратени приказки? :unsure: значи децата се приобщават към порнографията в най-ранна възраст,,
писател е :blink:
хм,има вероятност да е бил хомосексуалист.Носели се слухове ,че поддържал секcуални отношения с принц Кристиян Фредерик
Животът на Андерсен, както сам той го описва в една автобиография, напомня на тъжна приказка. Той доживява до 70 години, но дните му далеч не са идилични. Писателят е роден в Одензе, Дания, израства в едностайна къщичка в бедняшки квартал. Баща му кърпи обувки, живее в своя тиха лудост и умира, когато Ханс е 11-годишен. Баба му по бащина линия е патологична лъжкиня, а нейният съпруг има славата на градски сомнамбул. Момчето има няколко приятели и прекарва по-голяма част от времето си в игра със саморъчно направени кукли. За да припечели пари за семейството си, младият Андерсен работи в шивашка фабрика и по неволя слуша неприличните разкази и мръсни шеги на работниците. Той е блестящо сопрано и често пее по цял ден в работилницата, а работниците се пулели в панталона му, като мислели, че е момиче. На 14 години, издокаран като просяк, само с вързопче дрехи на гърба, Ханс отива в Копенхаген да търси по-добро бъдеще. Независимо от опърпания си вид обаче момчето е трудолюбиво и намира своя покровител в лицето на италианска оперна певица. Ханс дълго време взема уроци по пеене и танци в "Ройл театър", чийто директор - Йонас Колин, става не само покровител на младия талант, но и поема ролята на негов баща. На 17 години Ханс публикува първия си кратък разказ. Следват две по-малко известни книги - "Пътешествие" и сборникът разкази "Импровизаторът". Това е малко преди името на Андерсен да нашуми след публикуването на сборника "Случки", първите му приказки. Тази книга бележи началото на славата му и завинаги го разделя с безкрайните грижи и мъки на бедността, мизерията и дълбокото чувство за малоценност. Той е слаб, нежен, с буйна кестенява коса, малки сини очи и гърбав нос, заемащ почти цялото му лице. Ръцете и краката му са непропорционално дълги, а стъпалата му - огромни. Негови спътници в безбройните му пътувания го наричали дружески "щъркела" или "абажура". Андерсен бил простодушен, сърдечен, чувствителен и остроумен. Но, разбира се, имал и отрицателни черти - бил суетен, раздразнителен, сноб и особняк. Склонността му към депресия и хипохондрия се подсилвала и от множество фобии. Изпитвал ужас от пожари, затова винаги носел дълго въже в пътната си чанта, за да може, ако се наложи, да напусне евентуално пламнала сграда. Изпадал в луда паника да не бъде погребан жив и измолил обещание от приятелите си, че за всеки случай ще прережат вените му, преди да бъде положен в ковчега. Понеже от време на време боледувал, понякога, когато придремвал, той оставял до себе си бележка: "Само изглеждам мъртъв". Андерсен още приживе става един от най-четените автори в света и почетен гост на коронованите европейски особи. Последните години от живота си прекарва в Копенхаген. Живее сам, но всяка вечер прекарва в компанията на многобройните си приятели. Умира от рак на черния дроб. В живота на Андерсен няма документирана сексуална връзка нито с жени, нито с мъже. От записките му в дневника през 1834 г., когато е в Неапол, става ясно, че сексуалните влечения не са му чужди. Той пише: "Огромно чувство на плътско желание и вътрешна битка. Още съм невинен, но кръвта ми гори: Почти съм болен. Щастливи са женените, щастливи са и сгодените, че ще се оженят." Колкото и да се опитва, прочувственият, сантиментален писател не може да плени никоя жена, готова да му стане съпруга. Според него причината е ясна: "Аз съм грозен, а всъщност - останах и беден, и няма жена, която да се омъжи за мене. Това търсят момичетата и всъщност са прави. Така че явно ще остана сам цял живот - като бедния магарешки бодил, който боде, защото такава е участта му." Но въпреки всичко в живота на Андерсен има три жени, които изиграват важна роля. Първата е Риборг Войгт. Тя е 24-годишна, сестра на негова съученичка. Андерсен, само с година по-възрастен от Риборг, е изцяло запленен от нейното мило лице и жизненост. Посвещава й поема, в която се обръща към нея: "Ти си такава, каквато те виждах в мечтите си". Андерсен е болен от любов по Риборг, а тя му отговаря благосклонно, въпреки че е сгодена за приятел от детинство. Ако Андерсен е бил напорист и решителен, вероятно е щял да спечели сърцето й. Но той не е, а и уважението на Риборг към годеника й скоро надделява. Години по-късно, когато умира, Андерсен все още носи на шията си малка кожена кесия - писмо на Риборг до него, вероятно прощално. То обаче незабавно е унищожено, без да бъде прочетено - така както Андерсен е пожелал. Следва 18-годишната Луиз Колин, дъщеря на покровителя му Йонас Колин. В началото Андерсен очаква само приятелство и симпатия от тази връзка, които да му помогнат да превъзмогне раздялата с Риборг. Постепенно обаче той започва да се вглежда все по-внимателно в бадемовите очи на Луиз, в нежната й кожа и копринено черната коса. Той е влюбен отново, но тя не се интересува от него. За да прекрати любовната му кореспонденция, Луиз казва на Ханс, че по-голямата й омъжена сестра чете всичките му писма. Скоро след това Луиз се сгодява за млад адвокат. Голямата певица Джени Линд се появява в живота на Андерсен през 1843 г. В Копенхаген по повод концерти идва Шведския славей, стройна млада жена с кестенява коса и големи сиви очи. Андерсен я обсипва с поеми и подаръци. През 1845 г. той пътува до Берлин, като се надява да прекара Коледа с нея. Но остава непоканен и прекарва празничната вечер сам, в хотелската стая, преглъщайки сълзите си. За Джени Андерсен е само нежен "брат и приятел". Той е съкрушен, когато през 1852 г. тя се омъжва. До края на живота си писателят не открива и любима жена, с която да изгори в пламъците на любовта, така както пише в "Храбрият оловен войник".
***
според мен нещо не е бил съвсем в ред, но поне е оставил след себе си хубави приказки /макар и леко извратени/..
Роден: 2 април 1805
Оденсе, Дания
Починал: 4 август 1875 (на 70 години)
Копенхаген, Дания
