На мен ми се е случвало да отбягвам погледа на хората, когато и самата аз съм потисната и уморена, защото не мога да издържам на тяхната енергия, а не защото са ми неприятни.
Случвало ми се е да се чувствам дискомфортно само в присъствието на хора, дори и без да ги гледам в очите. За съжаление, усещайки това преставам изобщо да ги гледам в очите и за още по-голямо съжаление някои от тях са ми били близки. Навремето (имаше един период, в който) мъжът ми заставаше на буквата "ф" и ме гледаше продължително и настойчиво мълчейки, докато ме полазят буболечки...мразех това.