Нищо няма да искаш. Връщаш се и оставаш поне година, защото никой не взима на работа хора, които три години са се разхождали по градинките и много добре мият чинии.

Голям си реалист, Аурорче!  :blink: Но за съжаление това е истината.

Milkyway, проблемът е генерален, но няма как да не се съобразим с общата ситуация валидна за всички в този момент. Другият избор е революционно всеобщо поведение, което все повече започва да ми звучи твърде добре Ниски са праговете на заплащане като цяло в повечето сфери, не за всички работещи, разбира се, но другите са по-скоро изключение и се обуславят от няколко по-специфични фактори.
Та, отчитайки социалната действителност, няма как да не се равниш с нея...
В този ред на мисли ми хрумват няколко въпроса,на които е добре да си отговориш сама на себе си:

* Имаш ли образование, по-високо от средното общо
* Притежаваш ли по-специални умения от вдигане на телефон и работа с Word
* Имаш ли опит по гореописаните
* Работи ли ти се (оставам с впечатлението, че не си опряла до тези пари, след като можеш да си позволиш три години майчинство :blink:)
* Колко са ти важни социалните контакти :blink: или трупането на опит в тази работа, сами по себе си
* При всички случаи не е добра идея да тръгнеш с претенции още при завръщането си от чисто стратегическа гледна точка, ако държиш на тази си работа

Прости ми за директния подход, целта съвсем не е да те обидя :blink:
Нямам представа за каква фирма става дума, но истината е, че в София продавачките в магазините (не кварталните) получават повече, разбира се не ги осигуряват на тези пари и нямат социални придобивки.  Хубаво е да си дадеш сметка и от какво естество искаш да е работата ти, все пак….
Ако можеш да си позволиш да не работиш за момента е добре да се развиваш в посока, която те влече, да учиш...

Благодаря момичета за съветите :blink:
Благодаря Аброуд за отделеното внимание.
Е да,не ми е комфортно с вишето си образование да вдигам телефона и да работя като чиновник за 8 часа на ден,но с пеенето ми е трудно да свързвам 2та края.А щом до сега не съм станала фолк певица,няма как да стана оттук нататък за да имам много пари.
3 години майчинство,защото мъжа ми работи като вол.А и не можехме да си позволим детегледачка ,а и не искахме,детето върви малко по-назад от останалите за възрастта си и си има нужда от мен.
Имам належаща нужда от социални контакти

Още веднъж мерси ,че се включихте по моят проблем :blink:

Малко късно виждам темата, но да си кажа и аз мнението (сакън, ако изтърва) - връщай си се на работата, без претенции за заплата в този момент.
Офф да изкараме и тази зима, да минава и 2012 да видим дали ще оживеем (днес цял ден четох темата) и после да му мислим.

Да бе, потърпи да мине и тая зима, потърпи детето да порастне, потърпи ....
Аз 20 години търпя да стане о-добре и все повече се влошава. И вие ли трябва да станете на 50, за да разберете, че докато сте търпяли, той животът ви преминал?

Да бе, потърпи да мине и тая зима, потърпи детето да порастне, потърпи ....
Аз 20 години търпя да стане о-добре и все повече се влошава. И вие ли трябва да станете на 50, за да разберете, че докато сте търпяли, той животът ви преминал?

тук съм много много съгласна
тоя подход, да мине зимата и да преживеем баба ми го използваше, но от 80 до 90те си години :lol:

Да бе, потърпи да мине и тая зима, потърпи детето да порастне, потърпи ....
Аз 20 години търпя да стане о-добре и все повече се влошава. И вие ли трябва да станете на 50, за да разберете, че докато сте търпяли, той животът ви преминал?

Кайли, не искам да ти противореча, понеже безкрайно си ми симпатична. Вероятно има 2 типа хора - такива, които действат и такива, които само търпят, което не означава непременно, че първите не са търпеливи в движението си към целта. Може тази работа да не е най-добрата за питащата, но остане ли си в къщи още няколко годинки съвсем ще си загуби компетенциите и няма да бъде адекватна в нито една фирма. Всичко тече, всичко се променя. А ако дамата иска да се развива и да израства в професията си и да си тежи на мястото, ще трябва да започне от най-ниското стъпало, да докаже лоялността си и чак тогава да иска някакви привилегии. А междувременно и детето и ще боледува, ще има нужда от болнични, да се прибира по-рано, за да го вземе от детска градина, а това са неща, които не всеки работодател би търпял. В момента работодателите са станали изключително безпардонни. Моето мнение е да си започне работа там където е, ако е доволна от атмосферата и от ръководството.

Е да,не ми е комфортно с вишето си образование да вдигам телефона и да работя като чиновник

  Връщай се на работа, докато не си забравила съвсем да пишеш. 

Абе аз и рекох на милки да почва работата, една от първите бех, дето и го рекох.
Сега просто дебатирам по въпроса докъде ще стигнем с тоя наш подход към живота.
А за компетенциите - бе това е идиотщина девойки. Какви компетенции? Какво непрекъснато развитие? Това е допълнителен стрес само за българския изтормозен работещ за без пари.
Какво толкова се развива?
Искат българските работодатели девойки на по 25 с 2 висши, трудов стаж 10 години по специалността, 2-3 западни езика и отгледани вече деца за заплата от 3-400 лева.
Какви компетенции ще загуби? Да пише на компютър ли, да щрака факсове ли? Че едно магаре да вържеш в офиса за една седмица ще се научи.
Аз като кандидатствах за касиерка в Кауфланд, по времето га много се нервех и кандидатствах и оттам какво ми отговори гъската ейчарка - да, ама те търсели касиерки с опит на каса.
Можете ли да си представите докъде стига наглостта на некои хора?
Каса се учи сигурно за един ден, аз мога да си инсталирам уиндоус сама, да работя на МС офис, фотошоп и нам си още какво - ама не мога да работя на каса.

Стига вече сме им правели евала, колкото повече превиваме гръб, толкова повече ни затриват, не виждате ли, че вече нищо не остана от нас.
А девойката да ходи да работи, но не щото ще си загуби квалификацията, а щото и трябва време докато се ориентира да зачезва в чужбина.
Минималната работна раплата в Испания е 800 евро, във Франция 1200 евро.
Евро.
Минималната.
За миячка на чинии без квалификация.
Търся контакти с Франция, някой да помага?

Минималната работна раплата в Испания е 800 евро, във Франция 1200 евро.
Евро.
Минималната.
За миячка на чинии без квалификация.
Търся контакти с Франция, някой да помага?

А знаеш ли колко пари ти трябват на месец, докато живееш там, за да си плащаш за квартира, сметки, храна?

абе..чудя се понякога как така ще отидеш някъде да миеш чинии.Не че е срамен труд или нещо..но ако знаеш ,че можеш повече ,имаш образованието си,защо просто не го преследваш.Мисли позитивно.Аз много бягам от негативни и вечно хленчещи хора.Ама сигурно и работодателите ги надушват..Лесно е да заемеш позиция за нещо ,което не познаваш.Нали ги гледам тук,бъкано е с поляци,които не владеят и една дума английски,камо ли холандски,работят в лоши условия,не контактуват с никoй...вкарват си стрес в главата и си бутат самоуважението за едни пари.А кой ги знае,може да са чудесни хора,но никoй не го е** за тях,щом сами не се уважават.Ако знам,че в бг мога да се развия професионално,изобщо няма да излизам,но знам,че не е така,особено в моя бранш.Мога да разбера хората,които ходят в чужбина да работят като чистачки..но само ако биха работили същото и в собствената си страна.Тези,с висше и бачкат като миячки..не ги разбирам..нямат ли его,самоуважение..


 

Абе, ти имай семейство, деца, за които търсиш стабилност, пък мисли за самоуважение...Не е така...
Кайли,във Франция жените трудно си намират работа..

Кайли,във Франция жените трудно си намират работа..

Защо?

Абе, ти имай семейство, деца, за които търсиш стабилност, пък мисли за самоуважение...Не е така...
Кайли,във Франция жените трудно си намират работа..

добре де,като имаш семейство и искаш да излезеш в чужбина,за да го изхранваш,няма ли да потърсиш работа,в която имаш опит и образование?Ако си с висше,имам в предвид.Или ще се зaбатачиш някъде да миеш чинии..
 

Цитат на: kabala в Юни 29, 2010, 11:34:29 am

Абе, ти имай семейство, деца, за които търсиш стабилност, пък мисли за самоуважение...Не е така...
Кайли,във Франция жените трудно си намират работа..

добре де,като имаш семейство и искаш да излезеш в чужбина,за да го изхранваш,няма ли да потърсиш работа,в която имаш опит и образование?Ако си с висше,имам в предвид.Или ще се зaбатачиш някъде да миеш чинии..
 

Абе, милооооууууу...тук,като минеш 30 и си пенсионер,бе....ако ще и да имаш 2 висши и опит...Туй съм го изпитвала на гърба си. Има хора, чиито деца нямат пари за закуска в училище...ееее, не е ли по-добре да мия чинии навън, отколкото да гледам детето си гладно...Ще мия не, ами и песен ще пея...Независимо,че работата няма нищо общо с квалификацията ти, поне ще знаеш, че ще живееш като нормален човек..>А,какво му трябва на един нормален човек?! Знаеш пирамидата на Маслоу-)))

Kabala е много права. Човек, когато е притиснат прави това, което трябва за да оцелее, а не това за което мечтае..

Kabala е много права. Човек, когато е притиснат прави това, което трябва за да оцелее, а не това за което мечтае..

Напълно съм съгласна, и съм го изпитала на собствен гръб, може би затова се изказвам като бабата на еди кой си, когато била на 80-90г. И ще се радвам, ако доживея 50г., а няма да се сърдя, че живота ми си е минал ей така, защото той така или иначе си минава. Отрано съм осъзнала, кое е важното за мен и съм си го постигнала до тук - да имам дете, да имам мъж до себе си и да се боря за оцеляване, пък колкото успея. Не харесвам разделението имам висше/нямам висше. Смятам хората за равни, и това, че някой е имал условията, стабилния живот и желанието на родителите му да му осигурят висше образование, не го прави нещо повече от друг, който в този момент е мислил как да оцелее, бил е с разведени родители, или пък е нямал пари за образование, или е имал желание да се задоми, вместо да ходи да учи някакви безполезни неща...

Девойки, миячка на чинии във Франция е по-перспективна работа, отколкото висшист по специалността в България. Задълбочете си мисленето и ще разберете.
Там има възможности, тук няма, тук ще докреташ до пенсия, ако си щастливец, с 6-700 лева заплата и после ще живееш блаженно като пенсионер със 150 лева пенсия.
Кое да искам - да си работя висшето на 400 лева, като приятелката ми в Испания получава като чистачка 780 евро заради кризата ли?
Кое ми е гордостта - да живея, цепейки стотинката на две и да пътувам с едно билетче по 3 пъти, защото не мога да си позволя карта ли?
И тук 20 години започвам отначало и отначало и пак отначало, всеки път отначало и за дребен частен бизнес, и за държавна работа, и за частна работа - винаги държавата и обстоятелствата ме бутат отначало и пак от нулата.
Че аз като се ошлайфам в един чужд език за година, след 2-3 години най-много ще съм на много по-висока длъжност отколкото тук мога да постигна за остатъка от времето си до пенсия, ако изобщо се пенсионирам.

А някой рече, че жените в чужбина трудно си намират работа, що не види тук жените на 50 как си намират работа - точно никак.
тук възрастовата дискриминация тече с пълна сила и след 45 вече те имат за с единия крак в гроба, като в същото време те карат да работиш до 65.
Тия 20 години къде ще ги отработиш, като те съкратят при следващата криза?

  Тази сутрин за това си мислех, че по-добре да викам и да грача с пълен стомах, отколкото с празен, но да оцелея. Кенефи съм чистила и не ме е хич срам даго кажа, уважавам себе си, защото съм видяла, че и хората ме уважават, когато си върша работата и полагам усилия, за да си изкарам насъщния.  

   Но въпреки патриотизма си, бих предпочела да стана пенсионерка в Германия, като чистачка на кенефи, защото ще имам спокойни старини. А тук в БГ ще се моля преди пенсия да си ида от този свят, щото нямам стаж, съответно не мога да се пенсионирам и на 100 години, освен мизерната социална пенсия.