искам да споделя нещо с вас...
напоследък се чувствам много странно. някак си плувам извън времето сякаш... виждам и осъзнавам как живота тече на абсолютно бързи обороти край мен, виждам изнервените хора, виждам бързащите автомобили, но някак се чувствам сякаш съм страничен наблюдател и всичко изтича край мен, без да ме засяга...
мога да правя много неща, но първо че нямам никакво желание, а второ и не виждам смисъл. за мен живота като такъв в момента е тотално изчерпан някак... безмислени борби за власт, безмислени борби за пари, безмислени тунинги, безмислени спорове, безмислено съществуване... мога да ям, а мога и да не ям докато корема ми съвсем не изреве на умряло. мога да пуша, а мога и да не пуша - играла съм си със себе си по хиляди начини и вече дори и не ми е интересно... мога да пия, а мога и да не пия. мога да правя секс, а мога и да не правя... и така до безкрай...
чувствам се затворена в сетивата си и не ми стигат вече - прекалено малко са... като се случи нещо интересно го изживявам на макс и толкова...
времето твърдят учените, че се забързвало, а аз сякаш съм извън него. дните са баааавни и протяяяжни, а като се обърна назад например случка преди година все едно е била вчера... преди си играех да манипулирам времето, а вече и това не ми е интересно...
някак света ми е тесен вече, сетивата не ми достигат, ограниченията на човешкото тяло ме дразнят... имам чувството, че съществувам на ръба на апатията...
не знам дали ще ме разберете, но някак като го напиша и го синтезирам лично за себе си

не вярвам да е от транзити, а по-скоро е нещо лично... не знам, вече наистина се чудя какво да мисля...