Душко, там където има любов няма изневяра - това е първата максима. Но какво е любовта и какво е изневярата!? Аз малко не ги разбирам тези неща. Физическият акт на изневерята въобще не ме притеснява, негов си е, не го нося в джоба си. Но предателството не мога да приема. Пък и съм на принципа, че всяко нещо трябва да се изконсумира - да не се пилее. Когато има чувства трябва да се изживеят, душата трябва да се удовлетвори, за да получи опитностите, от които се нуждае. А когато тази енергия /любовта/ не може да се изконсумира, а трае цял живот, трябва да сме благодарни, че сме дарени с тази привилегия. Има една приказка, че любовта е като цвете в пустинята, трябва всеки ден да се полива, за да не загине...Любовта е отдаване, грижа, топлина. А изневярата - не знам какво е - сигурно е душевна клизма !