Цитат на: Марая в Септември 05, 2010, 01:53:58 am

но защо тогава сте против желанието на партньора Ви да опита и някоя друга плодова салата , при условие , че му е писнало да хапва сладолет?! :unsure: [/i]

Не знам....аз докато съм била омъжена, на мен съпруга ми не ми е изневерявал....Ти кажи? Защо си против плодовата салата?

Искам да кажа, че причините за един развод могат да бъдат хиляди и никоя от тях да не включва изневярата. В много семейства има домашно насилие, други се развеждат по взаимно съгласие ...

Аз съм казала , защо  .
Причините винаги могат да бъдат хиляди ,но повода е един! :blink:
Статистиката обаче е на друго мнение - 90% от браковете се разтрогват заради изневяра...
А от чисто психологическа гледна точка , според мен от липса на любов. Любовта побеждава всичко... :blink:

  Душко, там където има любов няма изневяра - това е първата максима. Но какво е любовта и какво е изневярата!? Аз малко не ги разбирам тези неща. Физическият акт на изневерята въобще не ме притеснява, негов си е, не го нося в джоба си. Но предателството не мога да приема. Пък и съм на принципа, че всяко нещо трябва да се изконсумира - да не се пилее. Когато има чувства трябва да се изживеят, душата трябва да се удовлетвори, за да получи опитностите, от които се нуждае. А когато тази енергия /любовта/ не може да се изконсумира, а трае цял живот, трябва да сме благодарни, че сме дарени с тази привилегия. Има една приказка, че любовта е като цвете в пустинята, трябва всеки ден да се полива, за да не загине...Любовта е отдаване, грижа, топлина. А изневярата - не знам какво е - сигурно е душевна клизма !

  Душко, там където има любов няма изневяра - това е първата максима. Но какво е любовта и какво е изневярата!? Аз малко не ги разбирам тези неща. Физическият акт на изневерята въобще не ме притеснява, негов си е, не го нося в джоба си. Но предателството не мога да приема. Пък и съм на принципа, че всяко нещо трябва да се изконсумира - да не се пилее. Когато има чувства трябва да се изживеят, душата трябва да се удовлетвори, за да получи опитностите, от които се нуждае. А когато тази енергия /любовта/ не може да се изконсумира, а трае цял живот, трябва да сме благодарни, че сме дарени с тази привилегия. Има една приказка, че любовта е като цвете в пустинята, трябва всеки ден да се полива, за да не загине...Любовта е отдаване, грижа, топлина. А изневярата - не знам какво е - сигурно е душевна клизма !

преди години прочетох един разказ, за двама- мъж и жена, които се влюбили още на младини и цял живот живели заедно, но без да се докосват, без дори да се целунат..обожавали се, гушкали се, грижели се един за друг и се обичали всякак, но без да изживеят плътската страна на нещата..когато вече били остарели, един ден не издържали и се целунали..целувката била страстна и страхотна..като се отдалечили един от друг и двамата едновременно усетили, че любовта вече си била отишла..това е по спомени, не помня как се казваше този разказ, ако го намеря- бих го прочела пак с удоволствие..наведе ме на много размисли и тогава и винаги след това като се сетя за него..дори и сега възбужда въображението ми..има нещо в него, нещо много важно..