Беше време, когато смятах, че някои хора изцяло ги харесвам, а други - напълно неодобрявам и смятах, че е много лицемерно да проявявам симпатия по какъвто и да било начин към вторите. С времето срещах хора, към които ми беше трудно да определя отношението си и да ги категоризирам според моите си представи, така че да им сложа етикет и да знам как да се държа, а това много промени представите ми за лицемерие. Мисля, че дори лицемерието има различни нива на проявление и те зависят от личността на индивида, тук Подводни би ги описал най-добре.
В момента сякаш не се настройвам силно негативно, когато срещна злонамереност, защото смятам, че не аз съм причината, дори когато е отправена към мен.