Около Нова година си поръчах хороскоп по интернет. След няколко дни дойде, прочетох си го и го метнах някъде из компютъра. Тогава стягах багажи за чужбина и се бях засилила да подготвям и съответните документи за приравняване на образованието. Бях си сама като кукувица. Една приятелка, любител-астролог, ми направи слънчев хороскоп и каза, че няма да замина. Нещо щяло да ме задържи тук - мъж, деца...викам й, ти си луда, те мъжете и децата не се появяват от днес за утре, че и плановете ми да развалят. Този разговор се води в края на януари. Обяснява ми тя за някакви имоти, банки, брак - ха да стане, ама не. Хич не й се вързах и продължих по план. В началото на февруари авиокомпанията, от която си купих билет за чужбина, фалира. Към средата на февруари се завърна блудния Лъв, с Луна в Козирог, баш на ретро Марс и ми хвърли Венера в краката. Аре старата песен на нов глас. Та провали ми се пътуването от всякъде. Хайде сега апартамент ша купуваме и сватба ша вдигаме. Да, ама не. На ретро Венера, на 2-3 юни се довършихме един друг и всеки се оттегли в леговището си да ближе рани.
Около средата на май ми узря в главата, резултат от поредица от събития, идеята да си купувам собствен кабинет. Мислих, мислих и покупката трябва да се състой към края на годината.
По време на депресионната фаза след раздялата, за утеха се хвърлих в астрологията. Купих си книги, редях карти, четях...В един момент се сещам за оня поръчан по интернет хороскоп. Изрових ги и се втрещих. Точно за второто тримесечие беше написано, че ще проявя сериозен интерес към астрологията.
И от както сериозно се зачетох в нещата, в отговорите ви на моите въпроси и прочее, установих, че много истина има в тая наука. Особено отговорите на Мирабел ми скриха шапката. По едно време я заподозрях, че ни познава, така точно беше описала ситуацията само по синастрия, композит и комбин.