ЗАКОН ЗА ЗАВРЪЩАНЕ НА ПОТИСНАТОТО. Той е тясно свързан със закона на равновесието, но това е неговата по-несъзнателна и негативна форма. Съгласно закона за завръщането на потиснатото, ние се сблъскваме с всичко това, което не искаме съзнателно да разберем, с нашата сенчеста страна и ставаме жертва на потисканото. Така фигурата на светеца се уравновесява с фигурата на грешника, жената-светица с пропадналата жена, жертвата с насилника, потиснатият с потискащия, безпомощният със закрилника, мазохистът със садиста, алтруистът с егоиста, добрият с лошия… както и обратното.
Какво ще стане със светеца без многото грешници около него? Няма да може да се проявява като добър и благороден човек, няма да прави впечатление. Още повече - няма да може да стабилизира ролята си без тези грешници. Законът за завръщане на потиснатото показва на „светеца“ чрез феномена на проекцията какво живее в неговото подсъзнание. За да запази своя „ореол на светец“, той трябва постоянно да потиска агресията и сексуалните си страсти. Но така потиснатото не се унищожава, то се завръща в друг момент. Естествено не в първоначалната си форма, а съсипано, напълно променено поради потискането. Първоначалната физиологична енергия се изкривява и се обръща срещу живота, може да стане патологична. Принципно може да се обобщи: колкото повече жизнена енергия се потиска, толкова повече тя се връща обратно като деструктивна енергия.
Doby, а какво трябва да направи светецът, за да излезне от този кръг и въобще каква е целта на процеса?
Целта е да не се правиш на такъв какъвто не си, а да си идентичен с вътрешния и външен живот, само тогава можеш да си намериш баланса. :29: :41: :33: :25:
Doby, тъкмо тия дни търсех точно твоите написани тук в твоя форум 12 закона(май толкова бяха?), но нещо не сколасах да ги намеря. Можеш ли да пуснеш 'връзката', ако се сещаш точната тема?
По темата: Че Плутон подтиска - ясно е. Говорили сме си го и с теб, за което огромно благодаря за акцентите, които ми нахвърля.
Обаче, ей на тоя въпрос по-горе, дето ти го е задала
Kali, честно казано ми се струва един от най-трудните за отговаряне.
Отговорът ти, че не трябва да се правиш на такъв, какъвто не си и да си идентичен с вътрешния глас и външния живот е много общо понятие. Замисли се - ако един светец след дълги години на служба в опит да "промени" грешниците (те са неговото огледало) разбере и прозре, че и той е като тях, но е от другата страна на въжето...какво друго му остава да прави?
Аз мисля, че бих отговорил, че да стигне човек до този момент вероятно ще се срещне с "безсмислеността" на живота!
Което...май по-скоро не е живот!
Ти как мислиш?