Хаха, а си мислех, че съм близо в разсъжденията, нали този, който чака другия е по 7-ми дом? Да, инициативата за кино беше моя, но всъщност предложението да се видим дойде от него, хм. Обърках се.

Хаха, К. го видя, докато слизах от колата му и се сбогувахме, и после като сестра ми заспа, отидохме с него на терасата и ме пита: "Къв тоя гологлавко?"

Аз просто избухнах в смях тогава, защото Стрелецът наистина беше с гола глава, и като се видяхме, първото нещо, което го попитах беше "Къде ти е косата?

". И сега сериозно за К., може и да има какво да каже, но просто не ми го казва. Държа се хладно, дали заради сестра ми, дали заради друго. Разбирам, че не е удобно да интимничим пред нея, но тя беше заспала, а аз го изведох на терасата... гушнах го силно, казах му, че отдавна не съм го прегръщала. Стисках го силно в обятията си в продължение на минути, стояхме прави, аз прегърнала го с две ръце, а той мен с една. С другата пушеше. Погледнах го и му казах: "Целуни ме", а той отказа. Стори ми се цяла вечност чакането да предприеме нещо, да наклони глава, докато се повдигах на пръсти, за да доближа устните му, и не ми беше много комфортно да вися така, а всъщност стояхме втренчени един в друг, и не ме целуна. Каза, че не иска.. Попитах го защо, а той: "Защото нямам желание." ...

И така през останалите няколко часа...до към 4 сутринта, прекарани в опити да ми обърне внимание, докато си стоеше на стола и цъкаше на лаптопа. Стоях права зад него и го прегръщах, говорих му, показвах му някакви сайтове, а той ...

Накрая просто не издържах и го попитах дали ще ме прегърне последно преди да си легна, изправи се, придърпа ме към себе си и ме прегърна, но за кратко, никак не ми стигаше... Легнах до сестра си на надуваемия матрак, който той беше купил, защото няма легло, а на дивана му ми е супер неудобно. Та той стоя буден цяла нощ. Наблюдавах как заспива пред компа и главата му натежаваше, и се накланяше надолу. Беше ми супер гадно, че заради мен не може да се наспи. Сутринта като се събудих беше страшно студено, треперех, зъбите ми тракаха, изправих се и отидох до него. Той отново беше на стола пред компа и му казах да ме прегърне, за да ме стопли. Той се изправи тежко и застана над мен като някой изполин, погледна ме със строгия си поглед и ми каза: "Обуй си чорапи :angry:"... А аз нещо нямах глас, едва промълвих, че нямам. Тогава той обърна стола настрани от бюрото, за да ми направи място, седна отново, хвана ме и притисна към него супер, супер силно...както обичам, до момента, в който ме оставя и без дъх. Как исках да си останем така.. Та това е единственият ни момент от цялата вечер с него, в който го почувствах.

След това бързахме за гарата, когато пристигнахме, влакът беше дошъл, успях да купя билети и да притичаме със сестра ми. Попитах го преди да се кача: "Кога ще се видим пак", а той ... "следващия път". :unsure: Казах чао, той отвърна също, и се качих. И това беше.