Аз само в книги съм чела така свързано и подробно описание на подобни изживявания.
Защо ти минава през ум, че може да е опасно?
Неприятно ти е, когато изживяваш тия неща, или пък след това?

Обикновено,според книгите,  до такива изживявания се стига след някакво специално състояние. Имало ли е нещо в ежедневието ти, което да ги е провокирало?
 

Не ми е неприятно. Дори напротив-много ми е интересно. Но сам чувала и чела , че не е безопасно, особено ако не се спазват разни техники, а те са ми неизвестни. Не се сещам за особено състояние, в което да съм била.

Привет и от мен!  

Не мога да не се включа за малко в любимата ми тема  

Kali, повечето хора използват техниките, защото не могат да стигат до резултат по друг начин.
Чела съм много за такива, които посредством техниките постепенно правят този процес все по-лесен и естествен.
Така че, не е речено, че след като не медитираш по 2 часа и не правиш някакви определени неща, то не могат да ти се случват връщания назад във времето.

Аз имам приятелка, която никога не се е занимавала с техники и прочее. Чела е доста наистина, но не е практикувала.
Та, на нея й е необходимо просто да затвори очи за да се пренесе някъде, да чува хора, които си говорят, да вижда ясно картини и действия.

Нормално е - просто всеки е различно настроен.

Може би не случайно и аз снощи успях да надникна назад във времето, но посредством съня си.
Бях нещо като придворна в палата на владетел, може би някъде в Ориента, или друга топла страна. Движех се из просторна зала, по-скоро предверие заедно с друга жена - явно колежка  
Главната врата периодично се отваряше и през нея пропускаха по една млада, но бедна жена.
Разхождайки се, ми стана любопитно защо е цялата суматоха.
Приближих се до вратата, точно когато пропускаха поредната жена.
Беше хубава, но зле облечена. По лицето й имаше следа от пушек... Държеше новородено в скута си.
След миг аз вече знаех.. тя беше тук за да продаде тялото си... нещо като да й бъде платено за секс, след което да си отиде с толкова нужните й пари.
Всъщност нямаше разговор. Както става насън... ти прото знаеш.
Беше ми казала, че е много измъчена, но няма друг изход.
Помоли ме да се грижа за бебето й, докато прключи всичко.
Аз го взех и изпълних молбата й, а в дъното видях високопоставен мъж, богато облечен, с наметало и всякакви накити /като от приказките на Шехерезада/, който тъкмо отброяваше 4 големи монети. Помня лицето му - големи, изпъкнали очи, изразяващи единствено пресметливост и грубост... все едно всичко си бе в реда на нещата и просто процесът не трябваше да спира, а да се отмята по-бързо за да върви 'работата'.
Много странно!
На финала си спомням само как върнах бебето на жената.
Другото запомнено по-ясно е самата обстановка, поради която съдя, че съм била в топла страна... и типа сграда - открити пространства, ковано желязо, орнаменти.
Аз самата не бях заплашена от подобна участ или вобще от нещо.
Като че ли моята работа бе просто да бъда там. Не разбрах нищо повече, но искрено съчувствах на ставащото около мен.

Забравих да напиша каква е според мен връзката с настоящето ...

Снощи имах разговор за нещо, което ме занимава напоследък.
По-скоро беше монолог, защото отсрещната страна определено не желаеше да вникне в размишенията ми, тъй като е склонна да си е предубедена и да държи на своето независимо дали е обективна или не  

Та, иде реч за това как всички живеем под собствения си похлупак и не желаем да изпълзим изпод него дори и само за да видим и да се опитаме да разберем другите хора, които определено живеят друг живот и са много по-различни от нас.
Ставаше дума за класовите различия.
Аз роптая срещу това, че тия, които уж са по-високо в социалната пирамида просто не искат да приемат, че има други хора, на които им е невъзможно да виждат нещата по същия начин.
И че по-скоро трябва този, който е по-високо да носи отговорност и да има разбирането за тия, които са по-ниско.
Не ставаше дума за политика.
Далеч по-тривилани неща разглеждам... като например защо хората се радват на неща, които 'израстналите' повече наричат глупави или просташки. Дразни ме това, че веднага се отсича - "тия хора са прости и ограничени" и сме склонни да обобщим всичко и да заклеймим някого, който поради някакви конкретни причини прави едно или друго.
Ние не сме склонни да допуснем дори, че в неговата ситуация вероятно бихме направили същото.
Ей такива неща... Много е дълга темата  :ph34r: А и може да не съм я описала правилно, но то е защото наистина е много дълго за обяснение        

Привет дами  

И на мене това ми е една от най-любимите теми!! Обаче за разлика от вас.. май май не съм се пренасяла в минали животи.. или ако е ставало е било по време на сън... със сигурност! Имам си едни специални сънища в които знам миг след миг какво става.. абе въобще  :blink:  Много искам да го мога и в по-осъзнато състояние, но явно не ми е дошъл момента, ама работя по въпроса!   И все пак някоя от вас ако иска да сподели как изпада в това състояние.. много ще се радвам  :rolleyes:  

Исках да кажа на Кали въобще да не изпитва страх, че не го прави по някакви там техники.. Лин е права, техниките са за такива като мен, които явно не могат просто толкова лесно да се докоснат до тези минали опитности. Така че смело.. недей се спира умишлено  

Поздрави!


 

Благодаря за подкрепата. Наистина много ми помагате, а колко се радвам, че ви намерих.
 А за начина не мога много да кажа. Мисля че се отпускам и изострям сетивата си, слуха и зрението си например, но не с ушите и очите си а по друг начин. Трябва да стана по-наблюдателна.

И аз да вметна...

Това става или при пълно отпускане и абстрахиране, или при пълен стрес      

Явно при Кали става по 1-вия начин... докато при мен и приятелката ми, която споменах - по 2-рия  

И оттук - аз не мога да го контролирам и насочвам, защото то просто избива поради външни обстоятелства.
А когато разполагаш със себе си и си спокоен и уравновесен... можеш да владееш нещата.

И аз съм имала подобни изживявания май само при стрес или по-общо казано при емоционално натоварване - може и положително  Но далеч по-слабо изразено, даже направо нямам думи да ги описвам.

При Кали и Лин сякаш става въпрос за друго нещо....Но обяснението си е у вас...При Лин са повтарящи се мотиви....- Ориента, децата....При Джени имаше пирамиди и фараони...

Я сами се самоупълномощете да разкриете загадката и за нас  

При Кали и Лин сякаш става въпрос за друго нещо....Но обяснението си е у вас...При Лин са повтарящи се мотиви....- Ориента, децата....При Джени имаше пирамиди и фараони...

Я сами се самоупълномощете да разкриете загадката и за нас

AH, подскажи моля те какво имаш предвид. Нямам нужното време в момента да се концентрирам и да анализирам
Всичко така се е завихрило около мен, че не мога да се позная направо.
/за съжаление завихрянето е само в работа де... ама не се оплаквам /

Защо при мен Ориента да е повтарящ се символ?
Да нямаш предвид характерните порядки и манталитет?

А децата... По-скоро ДА. Та са символ, който се повтаря, но като че ли в гореразказаното вече звучат по друг начин. Все пак аз върнах детето.
И това също е отражение на нещо от реала.
Като че ли успях да определя в краткосрочен план какво е истинското ми отношение по този въпрос    

 

Цитат

При Кали и Лин сякаш става въпрос за друго нещо....Но обяснението си е у вас...При Лин са повтарящи се мотиви....- Ориента, децата....При Джени имаше пирамиди и фараони...

Я сами се самоупълномощете да разкриете загадката и за нас

AH, подскажи моля те какво имаш предвид. Нямам нужното време в момента да се концентрирам и да анализирам
Всичко така се е завихрило около мен, че не мога да се позная направо.
/за съжаление завихрянето е само в работа де... ама не се оплаквам /

Защо при мен Ориента да е повтарящ се символ?
Да нямаш предвид характерните порядки и манталитет?

А децата... По-скоро ДА. Та са символ, който се повтаря, но като че ли в гореразказаното вече звучат по друг начин. Все пак аз върнах детето.
И това също е отражение на нещо от реала.
Като че ли успях да определя в краткосрочен план какво е истинското ми отношение по този въпрос  

Не знам защо реших, че Ориента за теб е повтарящ се - като прочетох думите ти, си помислих, че и друг път си описвала подобни неща....

Ти с какво свързваш Ориента?

А децата?

Опитай да речем с три думи да ги опишеш- първото, което ти дойде на ум - някъде е скрит ключа - и всякак се описва с нещо не дотам сложно....

Може сънят ти просто да е отразил емоции или чувства или мисли от ежедневието....Тогава нещата са ясни - минало- заминало...

Ако например и Ориента и децата ги свързваш с приказки от хиляда и една нощ..  - липсват ти приказки или живееш в приказка или пък нещо друго...  

Доколкото разбирам АН, питаш как го правим. За връщането в минал живот не мога много да кажа, може би като натрупам повече опит ще бъда по-подробна. Но мога да споделя какво промених в себе си. Научих се да обичам себе си, да се приемам такава каквато съм, започнах да опознавам истинската си същност. Може би намерих пътя към себе си. В някои учения това е началото.
 Освен това намерих сили да бъда щастлива, да се радвам на малките неща в живота, да обичам и разбирам дори враговете си и да гледам на тях като на хора с всичките им плюсове и минуси.
 А сега да проверим дали сте ме разбрали. Ще направим едно упражнение от курса на Норбеков. Облегнете се спокойно, дишайте дълбоко. Затворете очи.
Не, не сега, след малко. И така представете си трите ви най-любими същества. Кажете им колко много ги обичате, Колко се радвате, че съществуват. Прегърнете ги и им дайте цялата си любов. Радвайте се на тези мигове.

 Продължението ще намерите раздел "Сънища" за да съм сигурна, че ще помислите.

звучиш така хармонично

От опит и с приятелско предупреждение - тъкмо когато заявим, че с нещо сме се справили, /например сме открили Пътя/ трябва да се приготвим за изпитание  - злите сили ще се опитат да възстановят равновесието и да противодействат - колкото по-силни ставаме, толкова по-сериозни са пречките пред нас  

Знаеш ли АН, днес мислих точно по този въпрос.
 Даже смятах да пиша за това.
 За нещото наречено Късмет на начинаещия и Изпитанието на воина.
 И знаеш ли до какъв извод стигнах?
 Ние винаги сме начинаещи, защото колкото повече научаваш, толкова повече въпроси задаваш и неизвестни откриваш. С тази нагласа е по-лесно.
 Но все пак се сещам за какво говориш и благодаря за предупреждението.

Колко съм съгласна с АН!!!!!    

Тъкмо решаваме, че сме намерили формулата, която приляга за справянето ни с нещата в живота ни... и хоп - нещо веднага я опровергава!  
Ами как иначе да се учи човек в този живот?!?!!!!
Нормално!

Моята нагласа поради многото нагледни доказателства на по-горното е да приемем, че знаем много малко за нещата около нас.
Непрестанно да търсим, да изследваме и да се опитваме да прилагаме нови начини, нови подходи... само така ще вървим напред.
Е, като няма накъде...  доброто старо също ще свърши работа!  

Да не съдим хората, независимо дали ги разбираме или не.

Не на последно място - да не се страхуваме от това, което ни предстои!!!
Надвием ли страховете си - ще се справим с всичко!    

ето нещо от това, с което снощи се приспах
/Дж. Клавел, ако не сте чели книгите му/

"Мъдър е самураят, съчинил предсмъртно стихотворение. Още не съм успял да насторя това, но ще го направя, после целият останал живот е като божи дар.

Соно -джой за залеза,
Нищичко не губя,
В нищото
аз скачам"


А някои духовни учения говорят за смъртта като съветник  

сега аз не разбирам B) .
 АН, би ли пояснила моля те.

   

Това  беше един възможен начин да се надвиват страховете

В някои духовни учения се говори за необвързаност....

Чела ли си нещо от Кастанеда?

Преди около 10 години прочетох 2 книги. Тогава не го разбирах. И вече почти нищо не помня. Ще го включа в списъка " Непременно да прочета".

здр на мен ми се случва следното:

да кажем седя и гледам ТВ и тел. звъни аз дигам и имам  чуството че тва е ставало и преди или че съм го сънувала преди беше по рядко сега мноу по често  :unsure: