http://astrosite.org/forum/index.php?topic=4771.0

Луна в 7-ми дом - Обича да се грижи майчински и да бъде майчински обгрижен
Аз се чувствам най-добре, когато съм обгрижен от семейството и от близките си, когато партньорът ми се чувства задоволен чрез моето готварско изкуство и моите майчински грижи и когато другите зачитат моите нужди!
Чувството, което изпитвате при срещите си с хората и при избора на партньор е от решаващо значение за Вас. Разбира се, Вие можете да обичате с цялата си душа и да се грижите майчински за партньора и близките си. Чрез Вашия любезен начин на общуване и стил на обличане, Вие излъчвате много топлина и еротика. Почти всички контакти в живота приемате като семейни събития. Не случайно се чувствате най-добре сред един хубав изпълнен с обич семеен живот, както и в хубавото си художествено подредено жилище. Благодарение на Вашата загриженост човек не може да загуби чувството, че е срещнал във Ваше лице майка си. Вие чисто и просто притежавате усет за това какво харесват другите и с удоволствие се грижите за задоволяване на нуждите им от хубаво настроение и атмосфера. С Вашата нежна загриженост привличате партньор, който отговаря на душевния Ви барометър и същевременно приема настроенията Ви. Който легне с Вас в леглото, ще бъде любвеобилно закърмен и с хубаво настроение. Който Ви обича истински, непременно задоволява нуждите ви и се грижи майчински за Вас.
Всичко, което трябва да знам за себе си:
По какво ще позная, че се чувствам обичан в партньорството?
Известни личности с Луна в 7-ми дом:
Хенри Картие, Шер, Ален Делон, Катрин Деньов, Антон Дворжак, Мерилин Фергюсън, Джейн Фонда, Херберт Грьонемайер, Джеймс Джойс, Херберт фон Караян, Ники Лауда, Мерилин Монро, Бенито Мусолини, Хелмут Нютон, Хуан Перон, Едит Пиаф, Ошо

На Доби интерпретациите ...са из целия нет....
http://www.astro5.net/forum/viewtopic.php?t=1125&sid=93e0c72be7274a7b709606c950e4b31f

Момичета, моля ви напишене накратко какво е една планета да е наранена?!

Негативните аспекти на личните планети се определят като нараняване.
Аз не ги деля на малефици и бенефици раняващите планети. Например квадрат на Луна с Юпитер, който е бенефик може да доведе до болести на презадоволяването.

чрез първи дом правиш проекцията...,чрез 7-ми дом получаваш....

Имаш предвид, че по 7 дом е отражението на нашия образ, което се проявява посредством хората, с които влизаме във взаимодействие?

СЕДМИ  ДОМ


Седми дом се характеризира с една дума – мир. Всичко, което пречи на този мир, и всичко, към  което този мир води е по Седми дом. Мирът не може да съществува сам по себе си, за неговото постигане е необходим компромис. За да имате мир, трябва да съществува партньор. По Седми дом е равновесието, което установява вашите отношения с другите хора. По Първи дом е войната, по Седми дом – мирът. По Първи дом роденият се нахвърля на всичко, по Седми – той знае регламента кое може и кое – не. Той не извършва излишни движения. Ако той не разбере това, следват следстви, съд, присъда и най-различни проблеми, свързани с партньорството, си ективизира Първи дом. При силно изразен Седми дом и при слаб Първи дом роденият винаги ще бъде потърпевш. Той ще стои пред общестевото така, сякаш е без дрехи. При родените със силно изразен Първи дом жизне,утвърдждаващият опит сто ина челно място.Те утвърждават своите постъпки през целия си живот, но, в крайна сметка, са самотници. Но, забележете  - активни самотници, които всичко постигат сами.  В Първи дом е концентриран целият им хороскоп като  цяло. Обикновено родените с натрупване на планети в Първи дом са разностранно развити, техният живот е интересен, наситен със сибития, те се заемат с различни неща и всяко от тях  е всъщност опит за самоутвърждаване. А Седми дом, за разлика от Първи, е в известен смисъл жизнеотрицаващ дом. Роденият с активине Седми дам никога не се заема сам за нещо, той чака страничен импулс, необходим му е страничен стимул. Седми дом е магнит за партньора на родения. Роденитя сам не се захваща за нищо, той чака с това да се заемат жена му/мъжът й,хора от близкото обкръжение; на такъв човек не му достигат сили да осъществява житейската програма, затова са му необходими и партньори, помощници. Седми дом е на онези, които помагат на родения, направляват го и правят живота му по-добър или по-лош.

Роденият с активен Седми дом е максимално пасивен, но умело имитира дейност. Това е активен лентяй и това имитиране при него се получава лесно. На него не му е небходима война, той цял живот ще се бори да бъде оставен на мира, да избягва конфликтите, каквото и да му струва това. Трябва да се знае, че ако Слънцето попада в Седми дом, то неговите енергии биват прогонвани от енергиите на Марс. Колкохо и да е силно Слънцето, изначално, попадайки в Седми дом – то ще гасне. В Седми дом по начало липсва енергия, затова Слънцето в този дом е много зависимо от обкръжението.

Седми дом – това е загадката на колектива, мистерията на обществото, което създава човека. Човек сам себе си не може да създаде, докато не го сътвори обкръжението. Целият му живот се превръща в търсене на сами ясебе си, през целия си живот човек избира. Но това създава и огромна зависимост – от боществото, от партньорите. Затова не е вярно, например, че Хитлер е бил самостоятелен човек. В неговия Седми дом се намират Слънце, Марс и Венера, и, съдейки по това, той е бил твърде силно зависим от обкръжението си и именно обкръжението му го е направило фюрер.

Може да се твърди с основание , че при хора, чийто седми дом е силно изразен, животът е сякаш на показ. Да, техният живот е кипящ от събития, интересен, с множество промени, но въпреки всичко това те са пасивни. Никога нищо в своя живот те не вършат сами и не желаят да променят – те очакват обстоятелствата да ги подтикнат.

http://www.zodiacbg.com/detski-horoskopi/46-staya-za-chetene/187-analiz-na-astrologichnite-domove

Стела, а ако имаш много планети в 10 дом това значи ли че ще ти е трудно да си откриеш призванието?

Стреличка, разкрита съм. Особено това : Роденият с активине Седми дам никога не се заема сам за нещо, той чака страничен импулс, необходим му е страничен стимул. и това на такъв човек не му достигат сили да осъществява житейската програма, затова са му необходими и партньори, помощници.

Цитат на: virgo в Август 28, 2011, 09:46:43 pm

Момичета, моля ви напишене накратко какво е една планета да е наранена?!

Негативните аспекти на личните планети се определят като нараняване.
Аз не ги деля на малефици и бенефици раняващите планети. Например квадрат на Луна с Юпитер, който е бенефик може да доведе до болести на презадоволяването.

Предразположение на организма към напълняване.

Аз имам луна тригон Юпитер, ама съм предразположена към напълняване.

Може ли да приема, че щом Луна ми е наранена (в Скорпион, в съвпад с Асцендент и квадратура с Марс) за призвание и дума не може да се говори.

Оу, това че Луната е наранена, не значи, че нямаш вродени умения – мигар нищо не умееш да правиш с удоволствие, без да трябва някой да те учи на него- е, разбира се, понеже ти е приятно и интересно, непрекъснато може да научаваш нови неща в съответната област, дори просто да е от собствения ти сегашен опит, ако няма достатъчно информация.
Напрегнатите аспектите се проявяват по много начини – но най-често това са провокация в някаква насока – а провокацията и предизвикателства ни карат да действаме и да се развиваме – правим го осъзнато. А при хармонични аспекти може неосъзнато да прилагаме някакви наши умения.

Няма как призванието да бъде по Луната.

„Призванието е дейност, която човек извършва, при което това което прави е това, което прави най-добре и чувството което изпитва е на пълно удовлетворение, сякаш се е родил точно за това.“ – това е цитат от уикиречника.
Уменията, талантите, сръчностите, „моженето“ без да подозираш от къде го знаеш и без никой да те е учил на тях са по Луната. /допуска се, че са от минали животи – това е кармично значение на Луната - тук си "съответстват" с 4-ти дом и Рак/ 
Когато в живота си ползваш такива умения, говорим, че независимо каква професия си усвоил чрез учене, независимо какво работиш за да си изкарваш хляба, призванието ти е според въпросните умения. Например, може по „усет“ да си перфектен кулинар, по професия да си електронен инженер, а да работиш като преподавател по математика на хонорар:)
А можеше да си по призвание кулинар, да завършиш някаква хранително-вкусова промишленост в Пловдив с докторат, да преподаваш после на студентите и да си практикуваш същото най-малко в къщи – в тоя случай щеше да има съвпадение на призвание, образование и работа.

,,,,,

Значи пеенето ми е по Луната, защото ако знаете какво произведение по слух научих, когато пеех в един хор - Дебюси. Другите хориски неможеха да повярват.

Цитат на: Divna в Август 28, 2011, 09:40:08 pm

Може ли да приема, че щом Луна ми е наранена (в Скорпион, в съвпад с Асцендент и квадратура с Марс) за призвание и дума не може да се говори.

Оу, това че Луната е наранена, не значи, че нямаш вродени умения – мигар нищо не умееш да правиш с удоволствие, без да трябва някой да те учи на него- е, разбира се, понеже ти е приятно и интересно, непрекъснато може да научаваш нови неща в съответната област, дори просто да е от собствения ти сегашен опит, ако няма достатъчно информация.
Напрегнатите аспектите се проявяват по много начини – но най-често това са провокация в някаква насока – а провокацията и предизвикателства ни карат да действаме и да се развиваме – правим го осъзнато. А при хармонични аспекти може неосъзнато да прилагаме някакви наши умения.

Много ти благодаря за отговора, Ан!  :blink:
Изцяло ми се изясни всичко. Има много неща, които мога да правя с истинско удоволствие, но когато знам, че трябва да ми се заплати за това нещата се променят. Когато знам, че работя, за да искарам насъщния не чувствам никакво удоволетворение. Например: по професия съм художник. В държавата, в която се намирам, за да си изкарам насъшния работя като преподавател в училишата по изкуства (имам педагогическо образование също). Не съм удоволетворена и не желая да продължавам така. Когато пък рисувам поредното платно, това че трябва да се продаде обезценява морално труда ми. Много по-одушевена се чувствам, когато знам, че това, което правя не е необходимо да се заплаща. Най-голяма трудност изпитвам, когато трябва в една галерия да обявя цената на произведението си.  Та как може да сложиш етикет на нещо, което е част от теб и в което си вложил душата си? Това е все едно да продадеш детето си.  Мога с удоволствие да работя много неща, стига обаче за тях да не ми се предлага материално възнаграждение. Да обаче, знаем, че живеем в един свят, в който парите са жизнена необходимост и се налага да храня себе си и децата ми ... ,така че трябва да печеля, за да мога да осигуря поне минималния жизнен стардат на семейството ми. И в такъв случай предпочитам да работя каквото и да е. Не знам дали ме разбираш. Искам да кажа, че всяка работа, която е с фиксирано заплащане я чувствам като задължение и я работя без всякакво удоволетворение. Парите губят стойността на това, което правя. Ако знам, че същата тази работа я правя, не за да печеля, а поради други причини, като например да помогна на някого с нещо, то тогава това, което правя го правя с истинско удоволствие, влагайки цялата си душа. От ранна възраст имам проблеми с парите - просто никога не съм ги обичала, та може би за това съзнанието ми отхвърля работата, за която трябва (според обществото) да бъда възнаградена.

Цитат на: Divna в Август 29, 2011, 03:54:23 pm

От ранна възраст имам проблеми с парите - просто никога не съм ги обичала, та може би за това съзнанието ми отхвърля работата, за която трябва (според обществото) да бъда възнаградена.

Може да е заради родова карма. Ако в миналото в рода ти парите са донесли нещастие на някого. Или, ако някой родител е загубил детето си, което е отишло да кажем в чужбина, за да печели пари и този родител е проклел парите.

Благодаря ти за включването, Хело!  :wub:

Не знам, възможно е да е така. Родителите ми никога не са били богати. Честни трудови хора, които не са "ламтели" никога за материални блага. Не са бивши нуменклатурчици, които са "яли" парите на честния трудов народ по комунистическо време или след 10 ноември 1989 да са се възползвали от тогавашната ситуацията ... (всички знаем какво стана и какво продължава да става в България). Така че съвестта ми е чиста.
В чужбина никога не съм била с идеята да правя пари. Парите не са причина, за да съм тук и майка ми много добре го знае, защото много добре ме познава. Баща ми почина преди да отида в чужбина. Във фамилията ми само аз съм тая, която напусна страната. 

Трябва да разпиташ майка си за живота на нейните родители и нейните баба и дядо. И да разпиташ за рода по бащина линия - до прадядовците и прабабите.

Аз наскоро научих, че едно гърне със злато е убило 4 човека от моя род и е причинило нещастие на още няколко. И преди това по време на едни психологически игри ми излизаше, че, ако имам гърне, пълно със злато, може и да не съм щастлива. И не можех да разбера защо. После разбрах.

D Не са намирали злато, а напротив откраднато им е било такова. И, не е било чак едно гърне пълно със златни пендари ... 
Знам добре историята на рода си до 9 коляно. Още от малка съм се интересувала живо за рода си. Кой какъв е бил и как е преминал земния му живот... Една от малкото щастливки съм, които имат чиста съвест за това, че в родата си нямат престъпници или хора, които са грабили и причинявали болка на някого.

Не знам дали ме разбираш. Искам да кажа, че всяка работа, която е с фиксирано заплащане я чувствам като задължение и я работя без всякакво удоволетворение. Парите губят стойността на това, което правя. Ако знам, че същата тази работа я правя, не за да печеля, а поради други причини, като например да помогна на някого с нещо, то тогава това, което правя го правя с истинско удоволствие, влагайки цялата си душа. От ранна възраст имам проблеми с парите - просто никога не съм ги обичала, та може би за това съзнанието ми отхвърля работата, за която трябва (според обществото) да бъда възнаградена.

Разбирам те – при всички мои роднини и близки познати, които по призвание, и професия, и работа са творци, вечно има някакво неудовлетворение:)
При други познати творци, чиито хороскопи съм следила, има същото неудовлетворение, но да речем, че те търсят консултация, точно защото имат някакъв проблем, който в основата си пак е неудовлетворение.

Може би това е цената, която плащате за таланта си:)
А може би това неудовлетворение е необходимо, за да творите:)

Е, съгласна ли си да плащаш с известно неудовлетворение и да си имаш таланта или предпочиташ да припкаш бодро в  живота без особени проблеми и неудовлетворения:)

Цитат на: AH в Август 29, 2011, 05:59:08 pm

Цитат на: Divna в Август 29, 2011, 03:54:23 pm

Не знам дали ме разбираш. Искам да кажа, че всяка работа, която е с фиксирано заплащане я чувствам като задължение и я работя без всякакво удоволетворение. Парите губят стойността на това, което правя. Ако знам, че същата тази работа я правя, не за да печеля, а поради други причини, като например да помогна на някого с нещо, то тогава това, което правя го правя с истинско удоволствие, влагайки цялата си душа. От ранна възраст имам проблеми с парите - просто никога не съм ги обичала, та може би за това съзнанието ми отхвърля работата, за която трябва (според обществото) да бъда възнаградена.

Разбирам те – при всички мои роднини и близки познати, които по призвание, и професия, и работа са творци, вечно има някакво неудовлетворение:)
При други познати творци, чиито хороскопи съм следила, има същото неудовлетворение, но да речем, че те търсят консултация, точно защото имат някакъв проблем, който в основата си пак е неудовлетворение.

Може би това е цената, която плащате за таланта си:)
А може би това неудовлетворение е необходимо, за да творите:)

Е, съгласна ли си да плащаш с известно неудовлетворение и да си имаш таланта или предпочиташ да припкаш бодро в  живота без особени проблеми и неудовлетворения:)

Мисля, че не си честна. И че като професионален съветник не си способна да дадеш добър съвет в подобен случай.

Защо? - обоснови се - кое не е честно?

Цитат на: AH в Август 29, 2011, 06:18:49 pm

Защо? - обоснови се - кое не е честно?

Всички знаем, че за творците е трудно да съчетаят талант, дарба и хоби с някаква професия, от която да печелят достатъчно пари, макар и непостоянни, но все пак достатъчни доходи.


Ти им даваш две възможности.

Първа - да се примирят с досегашното си положение, от което се чувстват неудовлетворени и нещасти в живота и да работят нещо, което не искат, а в свободното си време да си правят нещо артистично, което за мен не е решение.

Втора - да се откажат от таланта си.


Тук малко се появява моя проблем с трудността ми при намирането на своето призвание, макар да не се стремя изобщо към творческа дейност.


Ти не предлагаш решение, което да даде удовлетворение на тези хора. Дори не предлагаш някакво лечебно търсене из дълбините на душата. Хората си остават прецакани и неудовлетворени от живота, който водят по отношение на кариерата, заплащането и свободното време.

Като им предлагаш да се откажат от хобито си, не забравяй, че изкуството е отдушник за чувствата на хората.

напротив:)- само подчертах, че плащаме за всичко в живота- може скоро, може след години, но си плащаме. И можем да искаме всичко, стига да сме готови да си платим цената.
Когато приемем вътре в себе си, че сега или някога ще платим, за това, което имаме, нещата стават по-лесни. Неудовлетворението в голяма степен се трансформира точно в градивност и творчество:) Освен това, го знам и от опит, нищо, че не съм особен талант:) Бъди уверена, че ако наистина си знаеш призванието, това, което винаги ти носи хармония, ще ти помага, дори светът около теб да се обръща с краката на горе или да се срути:)
Та поне филми и книги си чела- виждаш, как отдадените на призванието си хора и в най-критична ситуация се придържат към призванието си- то е по-силно от разума, защото е подсъзнателно и по Луната:)
Пробвай го и ще видиш, че съм права:)
Добре, дори да не си открила призванието си, кое ти е любимо занимание, такова, което винаги да може да те откъсне от реалността?

Цитат на: AH в Август 29, 2011, 06:33:19 pm

Та поне филми и книги си чела- виждаш, как отдадените на призванието си хора и в най-критична ситуация се придържат към призванието си- то е по-силно от разума, защото е подсъзнателно и по Луната:)
Пробвай го и ще видиш, че съм права:)
Добре, дори да не си открила призванието си, кое ти е любимо занимание, такова, което винаги да може да те откъсне от реалността?

Какво да пробвам, за да видя, че си права?


Ами, знаеш, психологическите изследвания, връзката на съзнанието с несъзнаваното, но с практическа цел - лечение за подобрение на живота. Това ми харесва. В тази връзка, харесва ми и да изучавам митологии.

изброените интереси са многообхватни - сети се за нещо лесно, просто, което от дете вършиш, без някой да го иска от теб, без да те е учил, просто в някакъв момент си установила, че го можеш.
Усеща се в теб потенциал, но дори и да погледна хороскопа ти, сама трябва да си го "наречеш" или "назовеш". Да кажеш на нещо истинското име ще рече да го поставиш под твой контрол, да го подчиниш, да ти служи.
Това, което показваш пред другите/т.е. по асцендента/ е някаква емпатия, някаква способност да улавяш емоции или мисли. Мислиш ли, че е така и животът, практиката, разни случаи и случайности доказвали ли са ти го по категоричен за теб начин?
Ако някой около теб се оплаче, че го боли някъде или нещо, ти усещаш ли в тялото си тутакси болка на същото място?

Сетих се за още едно нещо, което ми се отдаваше с лекота - да изкарвам шестици по литуратура. Само от това, което съм чула от учителя, даже без да чета произведенията, на контролните изкарвах шестици.

В миналото исках да ставам журналистка, но сега вече не.