Уран има отношение към професията ти в хорара. А да пишеш за някои електронно издание не би ли ти допаднало?

Уран има отношение към професията ти в хорара. А да пишеш за някои електронно издание не би ли ти допаднало?

Не мисля, че имам талант за някоя професия, която е по Уран.


Това, което предлагаш го мога, но нито има къде да пиша, нито пък могат да се изкарват достатъчно пари от това.

но не е важно аз да го науча- ти трябва да си го откриеш и кажеш- това са въпроси, които следва да те върнат назад във врамето, в детските години, в почти неосъзнаваното, за да откриеш това, което търсиш. Има разни окултни техники- преглед на живота и подобни. Пробвай ги. Но не е речено, че бързо ще го откриеш - трябва търпение, а разбирам нетърпението ти /нищо, че може пак да ми кажеш, че не съм честна и не те разбирам:)/

впрочем, ако трябва да избираш между художествена и спортна гимнастика, кое би избрала?
а между спринт и маратон?
какво е отношението ти към пътуванията?
уважаваш ли хората, дори когато някои от тях ти се струват глупави и досадни? - интересни ли са ти, дори когато категорично не ги харесваш?
кой е най-ранният ти детски спомен? - къде беше, какво правеше?

Разбирам те – при всички мои роднини и близки познати, които по призвание, и професия, и работа са творци, вечно има някакво неудовлетворение:)
При други познати творци, чиито хороскопи съм следила, има същото неудовлетворение, но да речем, че те търсят консултация, точно защото имат някакъв проблем, който в основата си пак е неудовлетворение.

Може би това е цената, която плащате за таланта си:)
А може би това неудовлетворение е необходимо, за да творите

Е, съгласна ли си да плащаш с известно неудовлетворение и да си имаш таланта или предпочиташ да припкаш бодро в  живота без особени проблеми и неудовлетворения:)
[/quote]

Или казано на кратко: "Изкуството изисква жертви!"

Знаеш ли, Ан колко пъти съм се молила да не съм толкова чувствителна, за да живея по-леко и по-спокойно. Но именно тази чувствителност ми позволява да творя и да го правя от дъното на душата си. На въпросът на моите приятели и близки "Как успя да го интерпретираш така?" или "Как ти дойде тази идея?" никога не съм можела да отговоря смисленно. Всичко е от емоциите. До ден днешен не търся призвание за това, което правя. Не съм от типа творци, които мечтаят за популярност и пари. Когато съм правила изложби ми се е случвало да подаря картина на напълно непознат, просто защото съм виждала, че произведението ми им харесва истински и знам, че то ще бъде в дом, в който ще е оценено, не зщото струва скъпо, а защото е истински харесано. За мен е чест да знам, че това което съм създала е докоснало истински душата на някого. Крадили са ми също картини, и знаеш ли, за ужас на обкръжението ми не съм се чувствала ограбена, защото знам, че за да ми открадне картина, то тази картина се е харесала на крадеца и явно е нямал пари, за да я закупи. Само ми е ставало мъчно, защо не ми е поискана директно, а е било нужно да се предприема криминален акт и да се стига до такова унижение.

Най-силните ми творчески години са били тогава, когато съм имала емоционален дисбаланс (развод, нещастие в семейството ...).

Много ми хареса и ми беше полезно това, което ме накара да направя за връщането към спомените.  :blink:

Я кажи още нещо, което да направя! 

Цитат на: Divna в Август 29, 2011, 07:58:42 pm

Най-силните ми творчески години са били тогава, когато съм имала емоционален дисбаланс (развод, нещастие в семейството ...).

Тогава положителни или отрицателни неща си рисувала в картините си?

И двете. В произведенията си интерпретирам глобални теми, като например: любовта, живота и смъртта.

Стани писателка и издай книга :blink:

Цитат на: Divna в Август 29, 2011, 08:09:52 pm

Цитат на: Hm в Август 29, 2011, 08:03:33 pm

Цитат на: Divna в Август 29, 2011, 07:58:42 pm

Най-силните ми творчески години са били тогава, когато съм имала емоционален дисбаланс (развод, нещастие в семейството ...).

Тогава положителни или отрицателни неща си рисувала в картините си?

И двете. В произведенията си интерпретирам глобални теми, като например: любовта, живота и смъртта.

Когато се рисува нещо отрицателно, под влияние на отрицателни емоции, те остават в картината и тя влияе на този, който стои в нейно присъствие.

Картините, музиката, поезията ... са свързани с емоциите. Така че независимо каква емоция си имал при сътворяването на дадено произведение, щом то е въздействало на зрителя (докоснло го е), то значи, че творецът си е "свършил" добре работата. Творците исползват доста символи, така че могат да представят тъгата и мъката по един оригинален и нестандартен начин, такъв, който да въздейства положително на психиката. Не съм некрофил и не представям смъртта под формата на гробища, умиращи хора и смъртен одър.  :blink:

Ноооо, не се сещам за нещо доходно в тази връзка, което да мога да работя. Нито имам такова образование.

И да откриеш призванието си, няма гаранция, че то ще ти е професия и работа и ще печелиш много пари чрез него.
Но е важно да си го знае човек, за да постига чрез него вътрешен мир и хармония, да се зарежда с достатъчно сила, за да продължава да следва цели, желания, да има мечти и т.н.
Къде би искала да си сега, какво би искала да правиш, с кого би искала да бъдеш?

Бих искала да правя всичко това, което правя през свободното си време в присъствието на други хора. А именно - посещение на психологически събития, присъствие на нещо като курс по астрология, рисуване, гледане на Таро и обсъждане на мистични, психологически и други подобни явления. Искам да изследвам.

Всичко това е свързано с личностно изследване, изследване на психиката, включително по всякакви неконвенционални начини (както и Юнг, който е имал полтъргайсти у тях) и това с цел да има реални резултати в живота и да се постигне процеса на индивидуация, което би трябвало да донесе щастие на човек.


Същото като това, което писах досега.

За всички  хора е нормално да имат периоди на лутания, търсения и неудовлетворения.
Някои хора, колкото и високи цели да постигат, продължават да усещат неудовлетворение- дори да са съчетали призвание, професия и работа и да са спечелили много пари.
И въпреки че не ми вярваш, това е факт, особено за творческите личности. Неудовлетворението ги тласка напред и те се развиват и творят – в противен случай или са мъртви или не са творци. Когато им изчезне музата, направо не им се живее.

Това, което искаш да правиш, и ти е приятно,  и ти променя съзнанието, ще продължиш да го правиш и ще се подготвиш психически и ще приемеш, че може скоро или пък никога да не спечелиш много пари от него. 
След като го приемеш, трябва да усетиш, че ти става леко и ако имаш късмет, пък и да се надяваме, че като престанеш да прилагаш такъв натиск, Вселената няма да ти противодейства – напротив, ще ти предложи начини да постигнеш мечтата си.

Хубава тема.
Хело, ставаш за провокатор, ползвай го.

Не съм класическия случай на изстуден меркурий - приблизителния - взаимна рецепция
Завърших счетоводство и контрол по съвсем неведоми пътища и без ни най-малко намерение в тази посока...
Нямам нито един работа като счетоводител, защото не ми харесва, някога само се бях замислила за ДЕС, но работата ми всякак има пряка връзка със счетоводството
никой никога в рода ми не е имал отношение към тази професия
между другото при брат ми е сходен случай

Цитат на: AH в Август 29, 2011, 05:59:08 pm

Разбирам те – при всички мои роднини и близки познати, които по призвание, и професия, и работа са творци, вечно има някакво неудовлетворение:)
При други познати творци, чиито хороскопи съм следила, има същото неудовлетворение, но да речем, че те търсят консултация, точно защото имат някакъв проблем, който в основата си пак е неудовлетворение.

Може би това е цената, която плащате за таланта си:)
А може би това неудовлетворение е необходимо, за да творите:)

Е, съгласна ли си да плащаш с известно неудовлетворение и да си имаш таланта или предпочиташ да припкаш бодро в  живота без особени проблеми и неудовлетворения:)

Или казано на кратко: "Изкуството изисква жертви!"

Знаеш ли, Ан колко пъти съм се молила да не съм толкова чувствителна, за да живея по-леко и по-спокойно. Но именно тази чувствителност ми позволява да творя и да го правя от дъното на душата си. На въпросът на моите приятели и близки "Как успя да го интерпретираш така?" или "Как ти дойде тази идея?" никога не съм можела да отговоря смисленно. Всичко е от емоциите. До ден днешен не търся призвание за това, което правя. Не съм от типа творци, които мечтаят за популярност и пари.

 :72: Чудесно...

Случайно се зачетох в темата...

АН, по какво се съди за наличието на талант?
Защо при някои е затруднено и почти невъзможно откриването на призванието, дори да не печелиш от него?
Или точно защото не можеш да живееш от него пречи на откриването?
По какво се разбира, дали призванието може да те храни, по състоянието на Луната ли?

Ако професия и работа съвпадат, но не се съчетават особено с призванието това в полза на неудовлетворението или мизерията накланя?

И не се притеснявай, изобщо не се повтаряш 

http://espirited.com/%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D0%B0-%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B8/

По-долу е текст от автобиографичната книга за живота на К.Г. Юнг. Това е един от многото текстове в тази книга, които по много личен начин представят една от основните идеи на този гениален психотерапевт, а именно, че в нашето колективно несъзнавано връзката с нашите предци е по-жива от всякога. Тя е във въпросите, които са останали нерешени от тях, в делата, които са останали недовършени в живота им. Тази жива връзка с предците ни често се преживява като властваща над съдбата ни нужда да довършим Недовършеното и да отговорим на Неотговореното от тях. Ако не сме наясно с тази динамика, произтичаща в дълбоките пластове на нашето несъзнавано, можем да се чувстваме като жертви на тежка и безмислена съдба. Но, ако разбираме приемствеността в съдбата ни със съдбите на нашите предци, вместо това можем да разпознаем в нашите житейски проблеми зовът на нашите предци. И – да отговорим на него по-достоен начин. 

“Докато работех върху каменните плочи, си изясних съдбовната връзка с моите предци. Имах силното чувство, че съм под влиянието на неща или въпроси, които са останали недовършени или без отговор от страна на моите родители, от баба ми и дядо ми или от още по-далечни прадеди. Често изглежда така, като че ли в едно семейство има някаква неличностна карма, която се пренася от родителите върху децата. Винаги ми се е струвало, че трябва да отговоря на въпроси, които са били поставени пред моите предшественици, но още не са намерили отговор, или пък че трябва да довърша или поне да продължа някои неща, които са били оставени неуредени преди мен. Трудно е да се разбере дали тези въпроси носят повече личен или повече колективен характер. Струва ме си, че последното е по-вероятно. Един колективен проблем – ако той не е осъзнат като такъв, възниква винаги като личен и тогава събужда илюзията, че в областта на личната психика нещо не е наред. Фактически личната сфера е засегната, но не непременно първично, а много повече вторично като резултат на някаква непоносима промяна в социалната атмосфера. Причината за разстройството в подобен случай трябва да се търси не в личното обкръжение, а в колективната ситуация. Досегашната психотерапия малко е държала сметка за това обстоятелство.”

С. 228,  „К.Г.Юнг – Автобиография – спомени, сънища, размисли“, записани и издадени от Аниела Яфе, 1994

Родовата карма не се пренася върху всички аспекти от живота ни, исках да кажа.

Цитат на: abroad в Септември 01, 2011, 06:29:09 pm

АН, по какво се съди за наличието на талант?
Защо при някои е затруднено и почти невъзможно откриването на призванието, дори да не печелиш от него?
Или точно защото не можеш да живееш от него пречи на откриването?
По какво се разбира, дали призванието може да те храни, по състоянието на Луната ли?

Ако професия и работа съвпадат, но не се съчетават особено с призванието това в полза на неудовлетворението или мизерията накланя?

И не се притеснявай, изобщо не се повтаряш 

Има доста световноизвестни творци от всякакви области, които са признати като безспорни таланти след смъртта си.

Един от тях е Ван Гог.

Bravo Hello!

Само, ,където Ван Гог е имал брат, който е работил в голяма и известна художествена галерия и е успявал да продава картините на брат си и на приятеля на брат му - Гоген.  Иначе ако се е чакало само на Ван Гог да се прослави ... ехе, с Гоген и до ден днешен сигурно никой нямаше да ги знае.
Зад всеки световно известен творец стои някой, който му е "помогнал" (направил му е добра реклама пред елитното общество, имащо власт и пари).  :blink:

Абсолютно съм съгласна с Дивна, още повече и политиката за хегемония на великите нации е замесена тук.
Щях да падна, когато прочетох в американските учебници по световна история, че първият ренесансов художник
според тях е руснакът Андрей Рубльов (с учители визанцийски иконописци). Я питайте италианците дали са на същото мнение. Ами Боянската черква, там стенописите са по-качествени от всичките ранни ренесансови творения в Италия.

Много може да се спори таланта на Пикасо в изкуството или рекламата е..... или в изкарването на пари....

От лични наблюдения - талантът няма нищо общо със зодията. Познавам талантливи хора от всички стихии и посредствени - отново от всички стихии. Естествено един музикант Водолей е напълно различен от музикант Риби,
но талантът си е талант.

През ум не ми мина да направя асоциации със слънчева зодия
Друго питах, ама АН не щя да отговори днес

п.п. между другото с изобретенията е същото като с изкуствата

Да ви кажа и при мен някои неща НЕ работят.
Управителят на МЦ-Марс е в 4 дом. Инженер съм по образование и съм първият такъв в семейството ми (Хуманитарни са им щенията на другите). Изборът ми бе предопределен от това, че уча в МГ и УПК-то ми беше програмиране, а и в края на 80-те микроелектрониката беше куул. Реалностите на 90-те обаче ме тласнаха в друга посока и може да се каже, че понастоящем занятието ми има нещо общо с професията на майка ми, но само на пръв поглед.

п.п.За таланта освен звездите е виновна и ДНК.