Може би врати има винаги и навсякъде, а въпросът е да ги виждаме...

Но пак да се върнем на покаянието - защо да е най-гадно? Аз даже не мога да си го представя или свържа с нещо реално от живота ми.....
Страхът, чувството за вина, чувството за собствена значимост не са ли далеч по-реални врагове? От там победата над тях не дава ли повече сила? Те присъстват ежедневно в живота и даже не ги осъзнаваме, докато покаянието....

Това че врати има навсякъде, го знаем отдавна, аз обаче едва напоследък стоплих, че Библията е пътепоказател за тия врати, това още ми е ново и затова чудно...

Не знам кой е реален враг и кой не, казвам ти откъде получих освобождение на част от личната си сила...
В сциентологията има такова упражнение, което съм го правила. Сядаш и почваш да изписваш 20-те неща, които си спомняш в живота си, когато си постъпил зле.
Не зле по някакви канони, а зле, според както на теб ти се струва, за всеки е различно, за един може недупченето на билет, за друг и кражбата да не му се види зле поне в началото.
Там това се нарича ОВЕРТ, а процедурата-изписване на оверти.
Пишеш оверта с няколко думи, после го описваш подробно, най-най-подробно, после пишеш 3 конкретни случая, в които си могъл да го съобщиш някому, но не си. Неказването се нарича уитхолд.
Аз седнах много накокошинена да пиша, но след половин час ревнах с глас.
Никой не знае докъде ще го доведе това изписване, вервай ми.

Страхът, ЧСЗ-то и прочие са доста абстрактни идеи, седни си опиши случаите, в които не си постъпила добре, ама честно. Сама ще видиш какво ще стане.

Интересна техника

Рекох, да не би да имаш предвид покаянието в смисъла, в който го ползват религиите, които знаем, се подчиняват на властта, възпитават фанатици и терористи и даже отричат астрологията  

За да стигна чак до рев, не знам какви трябва да съм ги свършила    

А къде тук се вписва себевъзпитанието в сила за да можем да простим сами на себе си?

ОК е да осъзнаеш и изкараш наяве нещата, които сам съзнателно или не си натворил някога, някому...
И после какво правиш?
Дръпваш му един рев и...?

За мен си остава по-работещо осъзнаването и прошката (независимо на себе си, или другимо - то е ясно, че 1-то е далеч по-трудно).
Самобичуването води до свиване на АЗ-а, или поне крие голям риск да залитнеш в тази посока.

И друго не мога да възприема /или пък не съм те разбрала правилно/...
Защо да е добре да поемаш цялата вина и дори, когато не си виновен?!
Това е изкривяване. Къде тук има баланс? Какво доказваш (даваш) на себе си?

От процесинга свикнах да пробвам техниката, вместо да философствам има ли я, няма ли я, трябва ли ми, струва ли си, върши ли изобщо някаква работа и т.н.....или пробвай, или подмини, другото е от дявола.  
То така все едно да ти кажа затвори вратата да не ти духа и ти вместо да станеш да я затвориш, да почнеш да обясняваш-ама що сега да ставам, ама то може и да спре да духа, ама може пък да не ставам, а да опитам с мисъл да я затворя, ама може някой да мине и да я затвори  и т.н.
...безмислени начинания, ако не ти духа, просто подмини...  

Интересна техника

Рекох, да не би да имаш предвид покаянието в смисъла, в който го ползват религиите, които знаем, се подчиняват на властта, възпитават фанатици и терористи и даже отричат астрологията

Ми мисля си, че изписването на оверти е покаяние, само дето е извадено от контекста на религиите и не носи вече отрицателен емоционален заряд, изчистено е демек и е останало в първоначалния му вариант.

От процесинга свикнах да пробвам техниката, вместо да философствам има ли я, няма ли я, трябва ли ми, струва ли си, върши ли изобщо някаква работа и т.н.....или пробвай, или подмини, другото е от дявола. 
То така все едно да ти кажа затвори вратата да не ти духа и ти вместо да станеш да я затвориш, да почнеш да обясняваш-ама що сега да ставам, ама то може и да спре да духа, ама може пък да не ставам, а да опитам с мисъл да я затворя, ама може някой да мине и да я затвори  и т.н.
...безмислени начинания, ако не ти духа, просто подмини...

Е, не ти е точен примера с вратата и духането...
Естествено, че ако касае толкова простичък процес, че и очевиден и понятен - няма да му мислим.

Пък аз нямаше да питам /не да философствам/ ако не допусках, че може да има нещо ценно и допълващо. Но не ми звучеше до край мотивиращо за да тръгна веднага с експериментите. Хората сме устроени по-сложно все пак - иначе и марихуана щях да съм пробвала вече, и какво ли още не     , просто защото някой е споменал, че на него му е кеф и му върши работа...

Ей за това те питах, к'вото там те питах...    

Е, не ти е точен примера с вратата и духането...
Естествено, че ако касае толкова простичък процес, че и очевиден и понятен - няма да му мислим.

Пък аз нямаше да питам /не да философствам/ ако не допусках, че може да има нещо ценно и допълващо. Но не ми звучеше до край мотивиращо за да тръгна веднага с експериментите. Хората сме устроени по-сложно все пак - иначе и марихуана щях да съм пробвала вече, и какво ли още не     , просто защото някой е споменал, че на него му е кеф и му върши работа...

Ей за това те питах, к'вото там те питах...  

Точно за прости, понятни и очевидни процеси става дума, всяка сложнотия е от дявола.
Буда рекъл така-Истината е безкрайно проста, но е безкрайно тънка и е трудно да бъде предадена.
Почти всички процеси в процесинга са безкрайно прости, та чак детински, и аз в началото не вярвах, щото бях включила ума на макс, а той нали все обича да дудне и да му е сложно.

В тази тема има полезна информация! :blink: