Искам да направя едно проучване.

Първо отговорете на въпорса коя е била любимата ви детска приказка, като сте били деца? Особено от тези на братя Грим или Андерсен.

А има ли такава, която изобщо не ви е харесала и дори ви е възмутила или поради други причини ви е оставила силно негативно отношение - страх или друго?


А също - има ли приказка, която майка ви или баба ви или друга роднина много често ви е чела като сте били деца?

Каква е целта на проучването и каква ти е нулевата хипотеза?

А също - има ли приказка, която майка ви или баба ви или друга роднина много често ви е чела като сте били деца?

Баба ми разказваше приказката за Пепеляшка предимно, много я обичах.
Като малка харесвах и приказката за Снежната кралица.

Имаше и по-специфични приказки от народния фолклор - Иванушка дурачок, Василиса прерасная и т.н. 

Предполагам, че всеки има повече от една любима детска приказка,
поне децата родени преди 80 г., защото след това може и да не са им чели
приказки, а да са минали направо на анимационите комп. игри и филми 

Ако седна да правя списък, нама да ми стигне мястото....

Баща ми ги измисляше. Добре де, само една, но пък аз много я харесвах. Беше за едно коте (моето плюшено коте), което се било изгубило и едно куче го подгонило и то се качило на едно дърво, а кучето обикаляло около дървото и чакало котето да му падне. Тогава мама-котка го видяла, отвлякла вниманието на кучето, за да може котето да слезе от дървото и... happy end.

Баба ми разказваше приказката за Пепеляшка предимно, много я обичах.

Мислиш ли, че баба ти е имала в живота си преживявания, подобни на тези на Пепеляшка? Може да не е имала необикновен успех или да се е омъжила за богат мъж, но може като малка да е била без присъствието на родител или да е страдала, все едно родната и майка и е била мащеха?

Като малка харесвах и приказката за Снежната кралица.

Можеш ли да кажеш, че в миналото, а може би и сега си като Снежната кралица - не показваш много чувствата си?

Или пък си възприемала майка си като една Снежна кралица?

Ако седна да правя списък, нама да ми стигне мястото....

Кажи само една, която ти е направила най-силно впечатление, без значение дали позитивно или негативно.

Баща ми ги измисляше. Добре де, само една, но пък аз много я харесвах. Беше за едно коте (моето плюшено коте), което се било изгубило и едно куче го подгонило и то се качило на едно дърво, а кучето обикаляло около дървото и чакало котето да му падне. Тогава мама-котка го видяла, отвлякла вниманието на кучето, за да може котето да слезе от дървото и... happy end.

Майка ти била ли е много добра и закрилница?

А ти сега, ако имаш деца дали си такава?

А може би ти си един вид закрилница за другите, за животните?

Да, закрилница е майка ми. Пази мен, другите, природата, животните, голям еколог е. Тя ме е учила да уважавам всяко живо същество (имам Луна в Стрелец). Нямам деца все още, но когато имам и аз ще ги закрилям колкото мога и ще ги науча да пазят природата. И да, подхвърлям на уличните котки по нещо, когато имам, ако някой им посегне, ще ги защитя, стига да го видя де.

Цитат на: Moonlady в Септември 07, 2011, 09:30:35 pm

Ако седна да правя списък, нама да ми стигне мястото....

Кажи само една, която ти е направила най-силно впечатление, без значение дали позитивно или негативно.

Не мога да отделя само една - обичам си ги всички и съм играла като дете
в много приказки, които си правехме на двора - всичко си правехме - декорите,
дрехите.....но това е било много отдавна,
вече децата не си правят представления - гледат ги на компа 

Принцесата и граховото зърно

Цитат на: Lillie в Септември 07, 2011, 09:29:04 pm

Баба ми разказваше приказката за Пепеляшка предимно, много я обичах.

Мислиш ли, че баба ти е имала в живота си преживявания, подобни на тези на Пепеляшка? Може да не е имала необикновен успех или да се е омъжила за богат мъж, но може като малка да е била без присъствието на родител или да е страдала, все едно родната и майка и е била мащеха?

Мисля, че има нещо вярно.
Баба ми имаше и брат и мисля, че пред майка ми беше споделила веднъж, че е усещала, че нейната майка повече обръща внимание на сина си. И веднъж казва на майка ми, че е имала чувството, сякаш има мащеха, а не майка.
Интересното е, че при трите има сатурнов акцент - моята прабаба беше със Слънце в Козирог, баба с Луна в Козирог, а майка ми има съвпад Луна/Сатурн около МС.

Бащата на децата изчезва, след като по анонимен донос го пращат в сталински лагер. Никога не се връща от там, посмъртно го реабилитират, години по-късно.

Баба ми се омъжва за университетски преподавател, на който беше асистентка. Но да го нарека принц не бих могла, доста труден характер беше дядо ми, вгорчи й живота на нея...

Цитат на: Lillie в Септември 07, 2011, 09:29:04 pm

Като малка харесвах и приказката за Снежната кралица.

Можеш ли да кажеш, че в миналото, а може би и сега си като Снежната кралица - не показваш много чувствата си?

Или пък си възприемала майка си като една Снежна кралица?

Нормално е по някакъв начин да има връзка с майка ми - растях отделена от нея, идваше да ме види веднъж в годината за по две-три седмици, доколкото си спомням. После пак заминаваше и получавах по едно писмо веднъж на месец, идваха отдалеч и трябваше да минават седмици, докато пристигнат.

Не се ли сещаш, че в приказката за Снежната кралица имаше два други персонажа и това бяха основните действащи лица - Кай и Герда? 

Сега ме подсетиха за Спящата красавица, харесвах и тази приказка също.

Oбичах "Приказки от цял свят" на Николай Райнов.
На "Малката русалка" и другите приказки на Андерсен (като "Малката кибритопродавачка" и "Снежната кралица") плачех...и понеже трудно прикривах емоциите си, не исках да ми ги четат, не че не ги харесвах-просто ми създаваха дискомфорт. Държах емоциите ми да са само за мен. Не обичах свидетели.
Знаех наизуст приказките на Пушкин (те са в рими), но не съм сигурна, че са ми били любими.

Пипито и Алиса. Сега Хело ще изброи всичките ми личности. Имаше и една за Лиско, ако сте я чували, както и за едно коте, кратка и тъжна, и въобще детските приказки са редица, както вика Муунлейди, дето сме пораснали с тях. За принцеси и други подобни пепеляшкини май не си падах много. Ама не помня какво са ми чели, щото аз от четиригодишна сама, че и под одеялцето вечер се криех, като ми казваха да спя.   

Любимата ми приказка като малка беше "Спящата красавица"... :blink:

Да видим какво ще ми хрумне!

Като малка да си имала проблем с майка си?

Да ти се е случвало или да ти се случва да седиш бездейно и да чакаш нещо да се случи - да дойде подходящият мъж или каквото и да е друго хубаво нещо в живота ти?

Да си имала или да имаш чувстовото, че от група с много хора ти си единствената прецакана в някакво отношение?

.. коя е била любимата ви детска приказка, като сте били деца?

'Златното момиче' , 'Малката кибритопродавачка' ..

А има ли такава, която изобщо не ви е харесала и дори ви е възмутила или поради други причини ви е оставила силно негативно отношение - страх или друго?

 'Червената шапчица'!

Пипито и Алиса. Сега Хело ще изброи всичките ми личности.    

Хммм Да си била доста странно дете, на което са му се случвали много странни неща, макар и само във въображението?

Чувстваш ли се като непорастнало дете? Мечтаеш ли често да си пак обратно в детството, където няма грижи и проблеми?

Тук има едно раздвоение - изолираност по Алиса и луда глава по Пипи. Ти луда глава ли си и правиш ли каквото си искаш и нестандарстна ли си?

както и за едно коте, кратка и тъжна

Каквото се е случило с горкото коте?

Цитат на: Lillie в Септември 07, 2011, 09:52:57 pm

Не се ли сещаш, че в приказката за Снежната кралица имаше два други персонажа и това бяха основните действащи лица - Кай и Герда? 

Опитваш се да намекнеш, че има и още нещо, за което не се досещам?

Герда и Кай се обичат, но в един момент сърцето му се вледенява... И взамяна на непретенциозната човешка любов и споделеност Снежната кралица му предлага безкрайното си ледено царство, на което той да бъде господар, но за сметка на това сърцето му трябва да остане завинаги вкаменено.

Герда тръгва да го търси, минава през различни перипетии и накрая успява да го открие в изоставена и самотна ледена кула... Той не я разпознава, държи се с нея като с непозната, студено и отблъскващо, но тя със сълзите си успява да разтопи вледененото му сърце и да изкара от там заседналите парченца от дяволското огледало.

'Златното момиче' , 'Малката кибритопродавачка' ..

Златното момиче да не е тази, в която бабата потопява момичето в златната вода и получава злато, а лошата му доведена сестра потопява в черната вода и получава змии?

Какво ти е харесвало най-много в приказката "Малката кибритопродавачка"? Кой момент?