не знам какво мислите вие, но според мен всяко поколение си изисква неговите си приказки 
на малката често й модифицирам старите приказки защото има доста неща, които не може, а и трудно би разбрала, но става много по-лесно като към стара приказка се включи "обади се по телефона", "хавана трамвая или се качи на колата".... някак си по този начин е доста по-достъпно 
Детето не те ли хваща в лъжа и не ти ли казва, че не става така в приказките? Една психоаналитичка твърди, че децата несъзнателно знаят какво трябва да стане в приказките, защото те са по-свързани с несъзнаваното, което е и извор на материала за вълшебните народни приказки.
Приказките имат символичен смисъл и не трябва да се преиначават.
хъм все още е малка, за да се усеща, но мисля, че не е чак толкова лошо да се модифицира
не съм го модифицирала чак до такава степен, но например приказката за Червената шапчица би могла да звучи доста по-близко до ежедневното и естествено за едно съвременно дете би могла да бъде разказана в този тон вместо в гората (кой живее днес в гората?) може да живее в квартал Х. или град Х, отива при баба с чанта (кошница - веднъж носих такова нещо и си умрях от срам). тя живее в друг квартал, друг град, хваща си автобуса (метро, трамвай и т.н..) среща да не е вълк, човек мошеник, крадец, лош човек (в най-лошия случай детето от рано ще се научи, че не всички хора са доброжелателни и мили) и т.н. - като й я разказвам бабата не е излапана от вълка, а скрита в килера - това с яденето ми звучи много садистично, а връщането направо фантастика
)
едва ли сте гледали приказките от серията на барби, но там русалки си имат МОЛ, говорят си по телефони, използват се лаптопи и т.н. едното не пречи на другото
понякога на приказките се дразня, че персоните са или много лоши или много добри, такива хора просто няма
, сега този синдром се наблюдава в сапунките
и много от филмите - истината е, че няма (нормален) само лош или само добър човек, всяка ситуация е въпрос на гледна точка и позиция