любовта ...
 :rolleyes:

любовта ...
 :rolleyes:

Но малката русалка умира заради любовта?

Привързаността на двамата братя един към друг и това, че по-големият рискува живота си, за да спаси по-малкия.

Ти би ли рискувал живота си заради друг? А някой да е рискувал живота си заради теб?

Но малката русалка умира заради любовта?

мдааа, аз още -в известен смисъл- не съм умряла, в друг смисъл - май вече съм, ...или пък нещо съвсем друго, но все така имащо може би общо с моя приятел Плутон...

И аз да отбележа присъствие в темата

Най-много ми допадаха и главно тях си четях, като малък приказките от арабско-персийския свят. Като се започне с "Синбад Моряка", "Али Баба", "Дервишът и..." и накрая стигаме до любимата ми поредица "1001 нощ" на Шехерезада.

Това, което ми харесваше във всичките приказки е тръпката и напрежението на моменти, трудните избори, намесата на всевишни сили - къде добри, къде зли джинове - опит да се прескочи "заложеното", неяснотата при изборите, въобще има някакво напрежение в историите, което ми харесваше.

Естествено, има някои образи в приказките, като Далила Хитрата и Фатима Вещицата, които доста силно са ми са се запечатали в подсъзнанието, щото понякога оприличавам хора с подобни "техни" черти.

Също ми допадаха и много древногръцките митове, които си ги четях, като приказки. Само, че те не ми изглеждаха толкова "мазни" за преглъщане и четене, та бързо ги и оставих.

Българските приказки, като на Ангел Каралийчев и Елин Пелин и двамата безспорни писатели на голямо ниво никога не ми допадаха, въпреки че се налагаше да ги чета - просто винаги ми звучаха сиво, бавно и отегчително въпреки че имат много добра символика и учат на хубаво.

От чуждестранните и северни приказки нито една не ме е грабнала и до ден днешен има много от тях за които не знам дори за какво се разказва.

И аз да отбележа присъствие в темата

Най-много ми допадаха и главно тях си четях, като малък приказките от арабско-персийския свят. Като се започне с "Синбад Моряка", "Али Баба", "Дервишът и..." и накрая стигаме до любимата ми поредица "1001 нощ" на Шехерезада.

Това, което ми харесваше във всичките приказки е тръпката и напрежението на моменти, трудните избори, намесата на всевишни сили - къде добри, къде зли джинове - опит да се прескочи "заложеното", неяснотата при изборите, въобще има някакво напрежение в историите, което ми харесваше.

Естествено, има някои образи в приказките, като Далила Хитрата и Фатима Вещицата, които доста силно са ми са се запечатали в подсъзнанието, щото понякога оприличавам хора с подобни "техни" черти.

Също ми допадаха и много древногръцките митове, които си ги четях, като приказки. Само, че те не ми изглеждаха толкова "мазни" за преглъщане и четене, та бързо ги и оставих.

Българските приказки, като на Ангел Каралийчев и Елин Пелин и двамата безспорни писатели на голямо ниво никога не ми допадаха, въпреки че се налагаше да ги чета - просто винаги ми звучаха сиво, бавно и отегчително въпреки че имат много добра символика и учат на хубаво.

От чуждестранните и северни приказки нито една не ме е грабнала и до ден днешен има много от тях за които не знам дори за какво се разказва.

Ако трябва да кажеш една приказка, която ти е направила най-силно положително или негативно впечатление, коя ще е?

Ако трябва да кажеш една приказка, която ти е направила най-силно положително или негативно впечатление, коя ще е?

Много са рядко моменти в които причислявам нещо да е на пиедестал. Обикновено бързо ми минава, щото всичко е преходно, та не мога да ти кажа, коя ми е най-любима и коя ме е натоварила най-много.
Винаги съм гледал така, че във всяка да намеря по нещо за себе си.

* Винаги са ми харесвали най-много все пак онези приказки, в които не толкова богатството и щастливия край са заложени в темата, колкото в променливостта на обстоятелствата - днес гуляеш, щото си богат, а утре си прошляк изпъден дори от своя брат.

** Също винаги съм си мечтал за харем Жалко, че не ми е писано в тоя живот, щото едно такова нещо прави мъжа много мъдър

      Много любима ми беше някаква африканска приказка, чието заглавие посмъртно не мога да си спомня, много малка съм била, но някои пасажи още ги знам наизуст. Също-Приказки на балканските народи, Пипи и имаше една руска книжка-Приключенията на Незнайко.

Цитат на: Hm в Октомври 04, 2011, 06:44:44 pm

Но малката русалка умира заради любовта?

мдааа, аз още -в известен смисъл- не съм умряла, в друг смисъл - май вече съм, ...или пък нещо съвсем друго, но все така имащо може би общо с моя приятел Плутон...

в тая връзка, може би има някаква свръзка, че са ме впечатлили например тези два филма, по-точно реалните истории, по които са направени:

Touching the Void (2003) http://www.imdb.com/title/tt0379557/
Alive (1993)  http://www.imdb.com/title/tt0106246/

мдааа, аз още -в известен смисъл- не съм умряла, в друг смисъл - май вече съм, ...или пък нещо съвсем друго, но все така имащо може би общо с моя приятел Плутон...

доста кофти нагласа:)- колко време я караш така?

Никога не съм харесвала прекалено вълшебните истории.Не е като да нямам въображение,но прекалено здраво съм свързана с реалността от дете.
Обожавах "Пепеляшка" и "Спящата красавица" ,а по-късно дивотиите на Том Сойер и Хък Фин и на Емил от Льонеберя ми станаха любими и съм ги препрочитала многократно с удоволствие.
'Граф Монте Кристо' и 'Тримата мускетари' си останаха любимите ми книги за вечни времена.
"Алиса в страната на чудесата" ми е супер неприятна книга..

доста кофти нагласа:)- колко време я караш така?

ами разправяла съм ти, в писмата с ре:плъх и кон...  :blink:
за тези, които ми нямат данните - може би по рождение я карам така, с Плутон в съвпад със Северен възел в 8-ми, и стелиум в 12-ти дом. Голяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяям зор обаче видях 2007-2008, когато ме подхвана транзитния Плутон... но, ей на - оцелях му на първите напъни и дано ме подкрепя всевишния, да мина както си му е реда и занапред  :rolleyes:

ами разправяла съм ти, в писмата с ре:плъх и кон...  :blink:
за тези, които ми нямат данните - може би по рождение я карам така, с Плутон в съвпад със Северен възел в 8-ми, и стелиум в 12-ти дом. Голяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяям зор обаче видях 2007-2008, когато ме подхвана транзитния Плутон... но, ей на - оцелях му на първите напъни и дано ме подкрепя всевишния, да мина както си му е реда и занапред  :rolleyes:

знам - аз много помня:)

но имах предвид нагласата:) - и по рождение да е така, всеки повод да я попроменим за добро трябва да ползваме:)- мигар сега тр.Венера и Меркурий на МЦ ще ги оставиш само да се проявят в приятни разговори и писане:)- тласни ги в някоя насока, напр. по опозицията на тр.Марс към натална Венера- нищо че е опозиция- това си е силна енергия:)

ей сега изведнъж ми просветна за това че живота ни наистина е като приказката която сме храесвали най-много. моята беше за принцесите дето танцували с принцовете нощем (сънища, мечти и т.н.) ама накрая оженили най-голямата за войника дето ги разкрил.
мъка!!

ей сега изведнъж ми просветна за това че живота ни наистина е като приказката която сме храесвали най-много. моята беше за принцесите дето танцували с принцовете нощем (сънища, мечти и т.н.) ама накрая оженили най-голямата за войника дето ги разкрил.
мъка!!

Горко ми и тежко ми значи, така си обичам старогръцките митове, дето деца колят родители и после техните родители ги колят.  :85: :85: :85: :85:

Има някакво безумие в детските приказки...въпреки, че харесвам почти всички приказки...много четях като малка...но най ме беше страх от приказката "Джуджето Дългоноско" на Вилхем Хауф...лелее, ужано ме беше страх и до ден днешен не ми е приятна...ами онази приказка "Синята брада", в която мъжът убивал всичките си жени и ги заключвал роклите им.......? представяте ли си...това е детска приказка!

Хело,
 
на мен ми е  любопитно ти кои приказки харесваш и защо  :rolleyes:
доверие за доверие  :mellow: отпусни го този контрол веднъж и ти- споделяйки нещо лично :mellow:

Слагам темата тук, за да могат и новодошлите да си кажат приказките, които са им любими и тези, които са ги възмутили.

Пепеляшка е любимата ми приказка. Стрелец съм и сега продължавам да смятам че,винаги ме чака нещо добро.

Има някакво безумие в детските приказки...въпреки, че харесвам почти всички приказки...много четях като малка...но най ме беше страх от приказката "Джуджето Дългоноско" на Вилхем Хауф...лелее, ужано ме беше страх и до ден днешен не ми е приятна...ами онази приказка "Синята брада", в която мъжът убивал всичките си жени и ги заключвал роклите им.......? представяте ли си...това е детска приказка!

Като малка страхувала ли си се от баща си? Или да сте се карали?
А после отношенията ти със съпруга или съпрузите дали са били добри или подобни на тези с баща ти?