Имах една много любима приказка - френска народна, Бялата писанка се казваше. В общи линии, понеже не е популярна, ще кажа главните мотиви, които са доста разпространени - царя не иска да си даде престола на никой от тримата си синове и ги праща да търсят някакви невъзможни неща. Тримата тръгват по различни пътища и си казват да се чакат след известно време на уреченото място. Най-малкият тръгва, търсенето му е много беплодно, докато не попада във някакъв странен дворец, където някакви невидими ръце го водят към вътрешността, там преобличат го, масажират го и после го вкарват в някаква зала голяма, пълна с различни блюда. :rolleyes: Домакина му се оказва една бяла, говореща котка. Заедно си прекарват чудесно времето и той забравя за задачата си, сеща се в последния момент, тя му дава това, което той търси, разделят се трудно и той отива да го покаже на баща си. Бащата пак си праща тримата синове за втори път. Най-малкия принц отново постъпва по същия начин. На третия път бащата праща синовете си да издирят най-красивата царска дъщеря и трябва да се сгодят за нея. Принца пак си прекарва времето с бялата котка, която на всичкото отгоре е и много умна, пак се сеща в последния момент за задачата си, бялата котка му казва, че сега е времето да отсече главата й опашката й. принца отначало, естествено, не е въудушевен, но бялата писанка е настоятелна и той прави каквото тя е заръчала. Тогава тя се превръща в най-красивата принцеса и като се връщат в кралството на принца, там краля е толкова шашнат от хубостта й, че най-накрая си дава трона. Хало, това какво значи за мен? :rolleyes:
А, и бтв, падам си по бруталните моменти на приказките - примерно червената шапчица в оригинал, без да е редактирана, както е било преданието, си е мнго готина. :rolleyes: