Любовта е основната материя, от която е изграден светът, така говорят всички - цитирам Ошо, Кабала, Иисус и Хело. 

Само че малко разбират какво е любов.
Любов е даването.
И нищо повече и нищо по-различно.
Малцина са способни да дават, болшинството иска да получава, а това вече не е любов.
Така че като се говори за любов, трябва да уточним първо що е то любов.
Вече го писах и тук, и някъде преди - има любов рушаща, има любов съзиждаща.
Първата любов не е любов, но всички наричат любов. Защо ли...

Факт е, че в тоя форум, както и на много други места се говори предимно за любов. В това, по принцип няма нищо лошо, защото е вечната тема, която колкото и да се изговори и напише няма да има край, защото 2 еднакви любови няма.

Лошото идва от това, че е почти постоянно. С това искам да кажа, че може би познавате случаите, когато за едно лице, което е по някакъв начин извършител не е видна дадена грешка, която прави, а за всички останали извън действието, които са наблюдатели е видна и лесно я разпознават. Е и в случая е така - често виждам, че се прави и съм сигурен, че повечето от вас биха го отрекли, ако ги посочи човек - дали аз или друг това не е от значение.

Та...днес съм решил, вместо да солим по една и съща тема, дайте да направим една градивна тема, в която всеки да си каже, какво разбира под любов, какво очаква от любовта и как си ги представя нещата. И нека сме открити, дори и за неща, които другите биха разбрали по много грешен начин. Ще видите, ако го направите, че това е много по-полезно, за да се видите вас самите, отколкото да питате в теми: "прогресивната ми луна ще направи каре с наталнта Венера и оня ъгъл ще е върху другия и транзита на Хирон ще им е отгоре, ще го дочакам ли?".

Кайли,

като раздаваш такива мантри и ясноти по тоя болен за българското общество проблем, аджеба, как си я представяш тая любов, дето е свързана с даването и нищо повече? Можеш ли да ми я опишеш с картини, примери, само не и с думи, щото няма да те разбера - ще си гледам с моите очи.

Опитай се, моля те, да обясниш - защо да даваме и да не мислим за получаването, какво да даваме, как, къде и кога или ще кажеш мъдро(и измъквателно) - ами то е чувство и се усеща?

Можеш ли да дадеш дефиниция на тая любов, която зачекна?

Тадж, аз не съм Кайли, но имам мнение по въпроса и желая да го изкажа.
Знаем, че любовта е основен сюжет, разглеждан векове наред. Множество философи са писали върху любовта, така че не мисля, че някой нещо ново ще измисли или допълни (ако е чел разбира се достатъчно философски трудове).
Според психолозите обаче, хората се делят на две категории, такива, които са емоционално съзрели и такива, които може да са на 50-60 години и никога да нямат шанса емоционално да пораснат. Първата категория хора дават на любимия/любимата това, което те самите биха искали да получат. Дават, не за да им бъде върнато, а защото искат да доставят удоволствие на човека, когото обичат. Например: Една жена ще седне и ще хване ръката на своя любим, който е имал тежък ден и ще му припомни, че той се справя чудесно и каквото и да се случи, тя ще е винаги до него, защото го обича. Тук жената дава ласка, успокоение, любов ... тя дава това, което е нужно в момента на любимия й. Тя се притеснява за него, защото го обича и желае да изчисти "камъните" по пътя му. Тя е щастлива, когато любимият е щастлив. Дава му емоционална подкрепа. Ако любимата е от вторият тип (емоционално непораснала), нейната реакция ще е друга, като например: Тя ще намери начин да му покаже, че нейният ден също е бил тежък и така ще завърти темата, че вниманието да се насочи към нея и нейния/нейните проблем/и. В тоя случай жената вместо да даде иска да получи. Нещо подобно като малките деца, които желаят винаги те да са в центъра на вниманието и света да се върти около тях. Давам прост пример, за да улесня визуализирането.

Дивна го е казала по-горе...

Наскоро четох една красива притча на руски и май съм я запазила в мейла си..

Награда дающего
Христианская притча

Однажды в скиту несколько старцев вкушали вместе пищу. В их числе был и авва Иоанн Колов. Некоторый пресвитер, муж великой святости, встал, чтобы подать трапезовавшим по чаше воды. Но из уважения к пресвитеру никто не согласился принять от него, кроме Иоанна Колова.

Старцы удивились и сказали ему:

— Как ты, меньший всех, осмелился принять услужение от пресвитера?

Он отвечал им:

— Когда я встаю подавать чашу, то радуюсь, если все примут её, как получающий большую награду (Мат. 10:42, Мар. 9:41). По этой же причине теперь и я принял чашу, желая доставить ближнему награду. Чтобы он не огорчился, когда бы никто не принял от него.

Та - любов е когато даваш, за да доставиш наслада на другия. И получаваш, за да доставиш наслада на другия.
И когато "пиеш" от насладата на другия, а това те прави по-щастлив или блажен, отколкото ако пиеш от собствената си наслада.
ПРИМЕР ОТ ЖИВОТА - аз обичам ягоди и детето ми обича ягоди. Имаме само една ягодка.
Детето ми не знае за нея и няма и да разбере, аз мога да я изям сама.
НО! Това ще ми достави по-малка наслада.
Отколкото
Ако
Аз дам ягодката на детето ми, то я изяде с удомолствие, а аз получа наслада от неговото удоволствие и тази наслада ще е много по-голяма.

Любов е, когато на теб ти е по-приятно удоволствието на другия отколкото твоето собствено удоволствие...

Да, но ако говорим в смисъла, за който даде пример Кайли, че човек обича заради обичането без да чака нещо със същия заряд насреща, едва ли е възможно или поне не се среща често. Независимо от типовете както ги определи Дивна и дали някой ще подходи като зрял човек или като малките деца, ако отсреща не среща любов  и емоционално и той не получава нещо от това взаимодействие, което го кара да се чувства щастлив, вероятно ще ги потърси на друго място.  Всеки иска да бъде обичан и търси хора, които да му симпатизират, да са на сходна вълна. Каквото и да говорим егоизмът е движещия механизъм.

Сещам се един виц за една Маргаритка дето давала
- на този листенце- на онзи - листенце....на края останала без листенца 

Определено...в любовта няма философия... :blink:...ТОЧНО ТОВА БЕШЕ ПРИЧИНА ДА ОТВОРЯ ТЕМАТА.... ...,защото смятам , че НЯМА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ...ИМА ПРОСТО ЛЮБОВ...Нашите философии я правят възможна или невъзможна...

М/у другото виждате ли как тази тема...отново тръгва в посока любов?!  

И аз съм съгласна с Дивна...,че има хора готови за любов и такива , които не са готови...Въпрос на избор отново....

За мен обаче всичко е любов...дори и омразата , като неин антипод би могла да бъде любов....Любовта не е нищо повече от един изгрев , залез, нощ изпълнена със звезди...,понякога и с мъгла...защото е неуловима...ефирна пелена...около всеки от нас... :blink:

Тези дни гледах на Милен Цветков предаването и ставаше въпрос за домашни животинки. Въпросът беше какво  мотивира присъстващите в студиото да си гледат куче примерно ? Отговорът беше като замисъл на нещо от сорта "Като се връщам вкъщи и то ме посреща и се радва, че ме вижда". И Милен Цветков вика: "Ами ще се радва - нали го храниш." Едно друго момиче пък сподели, че имала преди здравословни проблеми и като си взела кученце и го гушкала и се почувствала по-добре. 

Ами ако някой не иска това, което му " даваме " или
то изобщо не му е нужно, обаче ние му го " даваме"
заради нас самите  - ако му даваме "ябълка", а той иска "агнешко"
( например ) 

За мен обаче всичко е любов...дори и омразата , като неин антипод би могла да бъде любов....

Знаеш ли, и аз си мислех преди че любовта е противоположност на омразата. Докато не попаднах на една песничка и се замислих от къде произлиза омразата..
Our emotions have a vibratory frequency to them
There are only two emotions that humankind experience: fear and love
While other emotions branch either directly or indirectly from these two emotions
Fear has a long and slow frequency vibration to it
While love has a very rapid and high frequency
http://www.youtube.com/watch?v=9JREs6sDoXM  :88:

Кайли, аз мислех, че като написа:

Любов е даването.
И нищо повече и нищо по-различно.

нямаш предвид, че:

Аз дам ягодката на детето ми, то я изяде с удомолствие, а аз получа наслада от неговото удоволствие и тази наслада ще е много по-голяма.

което всъщност по един фин начин показва кръговрата и въобще целия механизъм - давам-получавам. Дори получаването да е в по-абстрактна форма - психическа, емоционална - а не толкова физическа.

С това те разбирам, но си мислех, че Ошо, Гошо и прочее източни мъдреци, подтикват човек към някакъв вид освобождаване чрез даването без НИКАКВО значение, какво ще получиш в отговор, защото философията "В теб се съдържа всичко, което ти е необходимо" е доста силно изразена.


Дивна,

примера, който си дала за успокояването на любимия посредством физическа намеса изразяваща се в масажиране на произволно избрания крайник на партньора (пиша ти го нарочно сложно, като за преподавател, че ме разбереш най-правилно ) бих могъл да го разгледам от 2 гледни точки:

1-вия е несъзнатото и неосъзнатото даване на "любов" посредством успокоението чрез допира, който, ако връзката е ранна е един вид неосъзната проекция и усет, как би тя се успокоила най-бързо, ако тя е в това положение вместо него.
В този случай, който е много често срещан за мен любов няма, а има действане така, както на теб би ти било най-разумно, логично, привично и т.н.

2-рия е когато, вече познаваш партньора и знаеш, кое ТОЧНО му е необходимо, за да речем той да е спокоен, кротък и т.н. И тука идва да попитам - това любов ли е или грижа? Или ще кажеш, че в любовта има и други явления, които са част от нея. А и тя е част от тях.

Марая,

за теб любовта условна ли е? А, ако е безусловна, каква е тогава?

И като стана дума и да ви попитам, въпреки че доста сте говорили за това - вие вярвате ли в безусловната любов?


Асол,

като си написала, че всеки иска да бъде обичан смяташ ли, че любовта първо се задвижва от правилото "АЗ искам да получа"?

Не, не смятам така.

Да, но ако говорим в смисъла, за който даде пример Кайли, че човек обича заради обичането без да чака нещо със същия заряд насреща, едва ли е възможно или поне не се среща често. Независимо от типовете както ги определи Дивна и дали някой ще подходи като зрял човек или като малките деца, ако отсреща не среща любов  и емоционално и той не получава нещо от това взаимодействие, което го кара да се чувства щастлив, вероятно ще ги потърси на друго място.  Всеки иска да бъде обичан и търси хора, които да му симпатизират, да са на сходна вълна. Каквото и да говорим егоизмът е движещия механизъм.

Ми значи всички тия случаи не са любов.
Аз неслучайно питах и в предишната тема какво разбирате под любов.
Щом има егоизъм, няма любов.
Иисус е любов, защото в него вече няма егоизъм. В едно и също пространство не могат да съществуват едновременно любовта (Бог) и егоизмът.
Просветените всъщност са просто човеци, изтрили егоизма си.

Ами ако някой не иска това, което му " даваме " или
то изобщо не му е нужно, обаче ние му го " даваме"
заради нас самите  - ако му даваме "ябълка", а той иска "агнешко"
( например ) 

Ами ако даваме заради нас си, нищо не даваме, а пак получаваме.
Щото даваме заради неше си удоволствие и пет пари не даваме другият дали се наслаждава от това. На любов ли ти прилича?

...За това е любов...даваш ,ако отсреща знаят как да приемат "даването" имаме споделена любов,ако не знаят -несподелена... :blink:

Тц, ако очакваш отсреща да знаят как да ти приемат даването, значи не даваш наистина и това изобщо не е любов.
В Библията е описано много точно какво е любовта, никой ли не го е чел?

1 Коринтяни 13

Любовта
1  Ако мога да говоря езиците на различните народи и дори тези на ангелите, но нямам любов в сърцето си, съм само една шумна камбана или дрънкащ цимбал.

2  Ако имам дарбата да пророкувам и зная всички Божии тайни, и имам цялото божествено знание и такава вяра, че да премествам планини, но нямам любов в сърцето си, аз съм нищо.

3  И ако едно по едно раздам всичко, което имам, за да нахраня онези, които са в нужда, и дори ако дам тялото си да бъде изгорено, но нямам любов в сърцето си, нищо не печеля.

4  Любовта е търпелива и блага. Тя не завижда, не се хвали,

5  не се възгордява и не е груба и егоистична. Любовта не е избухлива и злопаметна.

6  Тя не се радва на злото, а споделя радостта от истината.

7  Любовта винаги търпеливо приема всичко, винаги вярва, винаги се надява и винаги устоява.

Кайли, аз мислех, че като написа:

Цитат

Любов е даването.
И нищо повече и нищо по-различно.

нямаш предвид, че:

Цитат

Аз дам ягодката на детето ми, то я изяде с удомолствие, а аз получа наслада от неговото удоволствие и тази наслада ще е много по-голяма.

което всъщност по един фин начин показва кръговрата и въобще целия механизъм - давам-получавам. Дори получаването да е в по-абстрактна форма - психическа, емоционална - а не толкова физическа.

...което ни забива отново в егото, знаещо и употребяващо формулата "дай, за да получиш".

Марая,

за теб любовта условна ли е? А, ако е безусловна, каква е тогава?

И като стана дума и да ви попитам, въпреки че доста сте говорили за това - вие вярвате ли в безусловната любов?

На мен цял живот ми поставят условия.... ...,за да ме обичат....
ДА!.... :wub:

Например: Една жена ще седне и ще хване ръката на своя любим, който е имал тежък ден и ще му припомни, че той се справя чудесно и каквото и да се случи, тя ще е винаги до него, защото го обича. Тук жената дава ласка, успокоение, любов ... тя дава това, което е нужно в момента на любимия й. Тя се притеснява за него, защото го обича и желае да изчисти "камъните" по пътя му. Тя е щастлива, когато любимият е щастлив. Дава му емоционална подкрепа. Ако любимата е от вторият тип (емоционално непораснала), нейната реакция ще е друга, като например: Тя ще намери начин да му покаже, че нейният ден също е бил тежък и така ще завърти темата, че вниманието да се насочи към нея и нейния/нейните проблем/и. В тоя случай жената вместо да даде иска да получи. Нещо подобно като малките деца, които желаят винаги те да са в центъра на вниманието и света да се върти около тях. Давам прост пример, за да улесня визуализирането.

Колко време емоционално порасналата любима ще продължава да поднася това, ако по някаква причина бива игнорирана, получава негативно и болезнено отношение? А защо всъщност го обича? Дали не е заради взаимността, заради кръга на даване и получаване, който са сключили със съпруга си, с който желае да има такъв кръг, тъй като поради редица особености той я привлича и носи задоволство, утоляване на жажди в съществото й? Може би дълбоко в съществото си единият знае, че внасяйки подобно отношение, евентуално си подсигурява същото насреща. Ако този кръг се "разкъса" от единия, другият ще продъжлава ли все така да проектира и "пилее" енергия по посока на отчупилия се полукръг... постоянно и методично? И защо?

то и аз с нетърпение чакам да излезе Сатурн от 2рия ми дом то егати безпаричието значи, не съм умрял от глад но много спънки и залтачвания

Парите са аналогия на Венера, също както оная любов, която най-често разбираме, като говорим за любов:)

Следователно, търпеливо чакаш Сатурн да излезе от втория ти дом или от знака си на екзалтация и да почне да пресира някоя друга житейска област за теб:)

вие вярвате ли в безусловната любов?

Вярваме,как да не вярваме. ;DТова е начина,по който трябва да обичат мъжете.То нали те са го измислили-Христос,Ошо и Гошо все са мъже.Да си го спазват.Жени не съм чула да се напъват да измислят такива неща,те се напъват да ги раждат тия мъже.Следователно ние жените можем да си поставяме условия и мъжете да ги спазват заради безусловната си любов която си измислиха.И без това същността и се опира на един гол секс,остана и други условия да има.А за жената този един гол(секс имам напредвид) е възможност да си осигури едни други неща като поставя условия,при които да се състои този голия(секс) ;DМъжа или обича безусловно като дава без да очаква или търси другаде,където пак има условия.