:rolleyes: Да, от две години постоянно мисля за това.
Тогава бях на пет години. Прекалено лично е  и небих желала да го споделя.

С годините човек осъзнава и другите си мисии. Невярвам че е само една, те са няколко и трябва да се изпълнят.
Не си ли се замисляла , защо си тук и какво ще оставиш след себе си?

Този осми дом постояно ме върти около такива теми. :unsure:

Не си ли се замисляла , защо си тук и какво ще оставиш след себе си?

Замисляла съм се и не спирам да мисля.
Но в тази връзка ме сърби езикът да задам и друг въпрос  
Задължително ли е да оставиш нещо след себе си?
Не всеки се ражда творец или велик учен.
Не всеки има възможност да остави поколение след себе си.
Не всеки си заминава с любов от този свят и оставя любов след себе си.
Остава само памет, но и тя не е вечна...

Ще ми се да задам и друг, дълбоко екзистенциален въпрос, в духа на "кому как /и колко/ положено" (цитирам Kaily). Става въпрос на кого колко "свободна воля" му е дадена и защо. И евентуално на какво се дължи. Но мисля, че въпросът е по-добре да се дискутира в Астрология  B)
 

:rolleyes: Не говоря за материални неща, поезия и т.н.

А пък за любов,задължително трябва да оставиш. Но в каква форма е отделен въпрос.
По-важното е това, което е в душата и сърцето, а не в ръцете.

Когато си отговориш на въпроса "Защо си тук?", ще разбереш каква ти е мисията и какво ще остане след теб.


 :ph34r:

Когато си отговориш на въпроса "Защо си тук?", ще разбереш каква ти е мисията и какво ще остане след теб.

Нямах предвид непременно да оставиш нещо материално след себе си.
А вярваш ли, че всеки без изключение няма да се затрудни да си отговори на въпроса "защо съм тук"? Помисли...
 

А пък за любов,задължително трябва да оставиш. Но в каква форма е отделен въпрос.

Великите диктатори и тирани, останали завинаги в световната история, дали са мислили така?  

Цитат

Когато си отговориш на въпроса "Защо си тук?", ще разбереш каква ти е мисията и какво ще остане след теб.

Нямах предвид непременно да оставиш нещо материално след себе си.
А вярваш ли, че всеки без изключение няма да се затрудни да си отговори на въпроса "защо съм тук"? Помисли...

B) Знам какво имаше предвид

Да няма да се затрудни. Но дали ще е истинският отговор, невярвам.

Има неща , които са написани и трябва да се осъществят.

Отговорите на въпроса "защо съм тук" ще са толкова, колкото са хората на Земята.
Един готвач вероятно ще ти отговори "тук съм да правя кюфтета и кебапчета".
Художник ще каже "тук съм да даря красота и съвършенство на този свят".
Учен ще отговори "тук съм да допринеса за развитието на науката, да направя откритие".
Един окултист ще каже "тук съм да опознавам света, в който живея и връзката му с всички невидими светове". Вероятно същото би казал и астрологът, съмнявам се отговорът му да е "тук съм да предсказвам".
Отговорът на една куртизанка от класа ще е вероятно "тук съм да се наслаждавам на всички блага, които мога да получа", на дъщеря на мултимилионер или милиардер - "да черпя с пълни шепи от всичко, което ми предлага животът", на една *** от магистралата - "тук съм да се боря за оцеляване".
Една домакиня ще каже "тук съм да имам семейство и да се грижа за децата си".
Какъв ли ще е отговорът на един престъпник...
 

Какъв е истинския отговор всеки сам ще открие.
Аз съм открила голяма част отговори на мои въпроси , но има още въпроси които си задавам. Нещата не опират само до откриването на отговори и мисии. Тяхното осъществяване е по-трудно.
Не говоря за повърхностни неща. А за истинските неща, които пренебрегваме и понякога отричаме.

 П.С.Това ти го говори един прагматичен Телец/ха-ха./
Май вече разбрах същноста на Асц Скорпи. Знам че искаш да ми зададеш друг въпрос, но вари ме, печи ме няма да получиш отговор.  

Цитат

А пък за любов,задължително трябва да оставиш. Но в каква форма е отделен въпрос.

Великите диктатори и тирани, останали завинаги в световната история, дали са мислили така?

:lol: А тях дори не ги мисля. Болни мозъци и мания за величие.
По-добре се средоточи върху твоята мисия щото от философиите ни няма полза.  

Май вече разбрах същноста на Асц Скорпи. Знам че искаш да ми зададеш друг въпрос, но вари ме, печи ме няма да получиш отговор.

Не, не искам. И вари ме, печи ме няма да ти го задам   защото каза, че е твърде лично.
Позамислих се за себе си и... намерих отговор, но и той е много личен - "тук съм все някога да се освободя от...", не бих могла да продължа. Някой индийски астролог би казал "искам мокша"    

Цитат

Май вече разбрах същноста на Асц Скорпи. Знам че искаш да ми зададеш друг въпрос, но вари ме, печи ме няма да получиш отговор.

Не, не искам. И вари ме, печи ме няма да ти го задам   защото каза, че е твърде лично.
Позамислих се за себе си и... намерих отговор, но и той е много личен - "тук съм все някога да се освободя от...", не бих могла да продължа. Някой индийски астролог би казал "искам мокша"  

Добре, сега се трябва да работиш по осъществяването му.

Ти поне откри отговора на 1 въпрос, а аз знам на няколко и доживот няма да има измъкване  
Поне знам какво да очаквам. :rolleyes:  

Вижте какво прочетох в един форум в абв.бг днес и направо се изумих:

Тема: "За прераждането, според моя мъничък 4-годишен син"
Една вечер малкият ми син ми каза следното нещо (цитирам дословно):
"Мамо, знаеш ли, че когато хората станат много стари, идва последния им рожден ден. Тогава духат всичките си много свещички на тортата и отиват на небето. Но се връщат оттам и влизат в бебетата, които се раждат."
Аз направо се стреснах по няколко причини:
1. Въпросът за смъртта въобще никой не го е коментирал с него.
2. Изстреля ми темата ни в клин, ни в ръкав, без връзка с каквото и да било...
3. Големият ми син е на 12 и нищо такова не е казвал до сега...
Както и да е. Попитах го: "Откъде знаеш?", на което той се засмя и каза: "Че ти как си представяш, че се появяват бебетата!?! Това е единственият начин." Толкова убеден изглеждаше.
Кажете ми, според вас, откъде му е хрумнало това? Случвало ли ви се е ваше дете да ви изненада по такъв начин?

Имаше детско филмче с такъв сюжет ,жалко че не се сещам заглавието точно сега   .

Концепцията за реинкарнацията съществува от хиляди години и процъфтява по всички краища на света.Тя не е приета от многото форми на християнството .Реинкарнацията или превъплащението никога не е било доказано научно ,макар да има хиляди примери за хора ,които имат необясними познания свързани с техен минал живот.Първоначално египтяните са вярвали ,че реинкарнацията е отредена на тези души, на които им предстои да станат важни лидери в човечеството.Постепенно това вярване се е променило и реинкарнацията се свързва с всички души.Персийския пророк Заратустра,живял около 6 век до н.е. е проповядвал реинкарнацията.Древногръцките философи ,като Питагор и Платон също са вярвали в прераждането .Вярата в прераждането е била разпространена в юдаизма приблизително до 18 столетия.Сведения за реинкарнация появили се в ранните писания на християните са изчезнали през 533г когато учението за прераждането е било анатемосано.Интересно е виждането за реинкарнацията в ученията на магьосниците ,но за това ще пусна материала  в другата тема,ще добавя само ,че между вещиците съществува закона за тройното възмездие или Тройната Карма ,според който всяко действие извършено в живота ,влече след себе си определено въздейсвие и се предава по веригата на преражданията.

Легенда за вечния Живот

Какво те кара да се върнеш на Земята? Космическият закон: както гладът тласка гладния към храна, така законът за въплъщението насочва готовия дух към срока на въплъщаването му. Настъпва моментът, когато той започва остро да чувства магнитно притегляне съм земното въплъщаване, тъй като единствено Земята е горнилото, където трансмутират нашите енергии и се получава обновяване и натрупване на нови.

Всеки живот е определен срок, определена задача, която трябва да се изпълни. Ако човек е успял в разрешаването на поставената му задача, той се движи по-бързо в своята еволюция, ако пък е неуспяващ, той много пъти се връща в същите условия, в същата обстановка, в която не е имал успех.
Физическото тяло се дава на човек от родителите му, при което те могат да му предадат само физическа наследственост - характерните особености на расата и нацията, в които човек отново се ражда. Това е единствената наследственост, която човек получава от родителите си - всичко останало в новия живот той донася сам. Умствените и нравствените качества не се предават от родителите на децата.

В безкрайната редица от последователни животи човек придобива все повече и по-голям жизнен опит, който в промеждутъците между въплъщенията, т. е. когато се намира в Огнения свят, се превръща в способности и в характер на човека. С тези способности и характер, който се създава в предишните животи, човек се появява в новия живот, при което всеки нов живот, продължавайки предишния, започва от степента на развитие, на която човек е спрял в предишния живот. Така се развива съзнанието му.
Тази еволюция на съзнанието на всеки човек се осъществява по определен план, който се състои в разкриването на неговата неразбудена божественост. В изпълнението на този план човек изживява своите отделни животи и всеки негов живот е сякаш един ден в Училището на Вечния живот.

Човек преминава поред през всички епохи и раси, през всички култури, през всички обществени положения - за да развие напълно със собствени усилия и собствено творчество всички онези божествени свойства, които са заложени в него като възможности.
Всяка смяна на живота подобно на лекарство лекува някоя нездрава страна на човека. Няма да сияе достатъчно камъкът, който не е достатъчно обработен.
Великите въплъщения понякога се сменят с незабележими - кой знае какъв ценен предмет трябва да бъде намерен по време на трудния път?

Всяка душа се развива под влияние на своята собствена вечност, но тя се движи по пътя към осъществяването на божествеността си не сама, а съвместно с другите души, които се учи да обича. Истинската любовна връзка между тях се запазва завинаги и каквито и да са земните им обвивки, истинската любов си пробива път през тях, като искра от една душа към друга. Физическото родство не е толкова важно, силата на истинската любов винаги се проявява като любов и служене, какъвто и да е земният проводник на душата, набелязан за нея от Господарите на Кармата.

Целта на многообразния опит от многобройните животи на човека е разкриване на разнообразните страни на нашето съзнание, пълната изява на скритите в нас в потенциално състояние сили, красота и величие, с които Единният Живот е надарил всеки от нас. Индивидуалността на човека се образува векове в течение на неговите многобройни животи, неговите стремежи и способности са резултат от натрупванията на предишните животи.
Новият живот на Земята се дава на човека, за да усъвършенства своята индивидуалност, за да прибави нещо положително в Чашата на натрупванията - в това е смисълът на човешкия живот на Земята и в това е целта на превъплъщението.

Целият опит от предишните животи и знанието им се запазва в Чашата, една за всички въплъщения, която се намира в непреходното тяло, в безсмъртния човек. Само човек с високо духовно развитие може да помни предишните си животи. Само за ученика на Учителя на Мъдростта веднъж настъпва моментът, определен от Учителя, когато за него става достъпно разбирането на много тайни, включително и тайните на предишните му животи.
Всеки човек носи в себе си тайна. Рядко се вдига завесата на миналото в земното съществуване, само преминавайки отвъд пределите на Земята, човек се просветлява в познанието на част от своята тайна. Забележителен е процесът, когато се отваря Чашата на натрупванията: паметта внезапно се озарява и миналото се изправя в своята справедливост - нетленното натрупване може да се окаже истинско съкровище.
Преждевременното знание за въплъщенията е много вредно за възходящия дух, ето защо те така мъдро са скрити от Природата, която действа винаги и във всичко със закона на Целесъобразността. Често преждевременното знание на своите въплъщения може да спре по-нататъшното издигане, защото може да тласне духа в бездната на отчаянието, в случай на разкриване на някакво предателство в миналото, или пък да засили самомнението - едно от най-спъващите качества. Затова е необходимо да благославяме мъдрата обвивка на тайната, още повече, че в процеса на издигане духът сам сваля тази обвивка, вижда въплъщенията си и техният смисъл му става ясен.

Човешката еволюция е еволюция на съзнанието. Може да се сравни с еволюцията на човешкото същество с огърлица, всяко мънисто на която е една от физическите прояви, нанизани върху нишката на духа. Но по-близко е да си представим тази еволюция като сложно настройване, в което с всяко ново проявление в земния план се прибавя нов компонент и така, разбира се, променя целия състав.
Редица въплъщения може да се разглеждат като поредица от отделни животи, но по-добре е на смяната на въплъщенията да се гледа като на един живот. Промеждутъците между въплъщенията може да наречем сън или дъно. В миналото може би това е сън, в бъдещето може да бъде ден - това зависи от успехите на еволюцията. „Ние няма да умрем, но ще се изменим" - как по-ясно да опишем за вечния живот? Неумиращ човек! Фениксът, който се възражда от пепелта, е завещан от древността.

Животът не прекъсва. Разбирайки това, отношението към земното съществуване съвършено се променя. Като знаем цялата неотменимост и вечност на живота, тази ценност може да бъде поставена върху везните.
Само с познанието за краткостта на тукашния път може да се разбере величието на Безкрайността и да се научим да усъвършенстваме духа. Само разбирането за единството на пътя кара хората да живеят с красотата и да умират като пътници, продължаващи своето странстване.

От Н. Рьорих

 

Закон за космическата справедливост

1. Загадка на Съдбата

Казват, че от съдбата си не можеш да избягаш...
Кой се разпорежда със съдбата на Човека? Кой дава на едни хора щастие, а на други - страдание - понякога за цял живот? Защо едни са родени с късмет и всичко в живота им върви, а други са маркототевци и все не им върви? Защо едни са здрави и красиви, а други са инвалиди и безобразни по рождение? Защо е това неравенство в късмета, този произвол в щастието и нещастието?
Като наблюдаваме живота, стигаме до извода, че в света няма справедливост, защото навсякъде виждаме как страдат добрите хора, а недостойните се наслаждават на живота. Често се говори за „незаслужено" щастие и страдание. Но нима в космоса, където всичко е толкова хармонично, целесъобразно и закономерно, нима в този Космос цари произвол и случайност, когато става въпрос за живота на човека? Вроденото чувство за справедливост в човека протестира и въстава срещу тази явна несправедливост в живота на хората.
Легендите на Изтока разказват, че за несправедливост в даровете на Съдбата говорят тези, които взимат предвид само един човешки живот. Легендите твърдят, че не трябва да правим извод за случайността и произвола в Космоса само по един откъс от вечния живот на човека, само по последното му въплъщение. Те говорят, че всичко ще бъде разбираемо, че всичко ще си дойде на място, ако проследим живота на човека в миналото му, ако разгледаме по-рано преживените от него животи. Твърди се, че сегашният ни живот е точен резултат от нашите предишни животи.
Тъй като нашето незнание затъмнява погледа ни относно миналото, събитията ни изглеждат сякаш дошли от нищото, сякаш случайни, но това е илюзия - и тя съществува заради недостига на нашето знание. Хората, незапознати с космическите закони, не виждат от какви причини произлизат жизнените събития, а резултата от неизвестните им закони смятат за добра или лоша „съдба".
Много животи човек е изживял на Земята и в тях той е мислил, желал, действал - ту добре, ту лошо. Той е създавал сили, които са помагали или задържали както неговото развитие, така и развитието на другите. Всеки от нас, който идва в този живот, идва от далечното минало, което обхваща много животи, и когато ние се заемем отново с нашата земна задача, донасяме със себе си нашата съдба - такава, каквато ние сами сме създали. Легендите настояват, че в света няма случайност, че всичко, което се случва, е свързано с предишна причина, че светът, в който живеем, все пак е свят на закона, справедливостта и реда!

2. Каквото посееш, това и ще пожънеш

Да, малка земна справедливост няма. Но затова съществува голяма Космическа Справедливост.
Тази Космическа Справедливост се осъществява от закона за причините и следствията - Законът на Кармата.
Това е безпогрешен закон на Възмездието, който гласи „Каквото посееш, това и ще пожънеш." Съгласно този закон страдащият в живота и този, който му се наслаждава, еднакво жънат плодовете на това, което са посели. Ако човек живее щастлив живот, то той го е заслужил с предишния си добър живот, а ако води недостоен живот, той си подготвя бъдещо страдание.
Космическата справедливост раздава на всеки според делата му и има обратна сила: за доброто с добро и за злото със зло. Космическият закон дава това възмездие на хората за постъпките им. „Око за око и зъб за зъб", „каквото повикало, такова се обадило", „каквото си надробиш, това и ще сърбаш", „не режи клона, на който седиш" - тези народни мъдрости се отнасят за Закона на Кармата.
Съдбата на човека се гради от делата му, според които Законът на Кармата проявява съответните резултати. Следствията от постъпките, думите, желанията и мислите на човека неизбежно се връщат при него - или като наказание и страдание, или като щастие и радост. Кармата е рожба на човека, целият му живот е резултат от неговата карма. Следователно човек изключително сам твори съдбата си.
Когато човек вика „защо “, той не мисли нито за миналото, нито за бъдещето. Той роптае срещу съдбата си, но забравя, че сам наказва себе си със сурово наказание. Човек не трябва да обвинява небесата и Съдбата за явната несправедливост, царстваща сред човечеството - той сам за себе си е спасител или разрушител.

3. Ако имаш дългове, плащай ги

Легендата говори, че нищо не отминава безследно - всяка постъпка на човека, всяка дума, всяко негово желание и даже всяка мисъл се запечатват автоматично върху невидими (за нас) скрижали. Всичко се вписва в „Книгата на Живота" на човека и за всичко по-рано или по-късно трябва да отговаряш.
По този начин нищо не може да засегне човека, ако той сам не го е заслужил, и недостигът на паметта и знанието от негова страна не може да попречи на изпълнението на закона.
В никакъв случай човек не може да пострада, ако не го е заслужил. Не отвън идва това, което е прието да се смята за Карма - този, който вреди, вреди преди всичко на самия себе си. Откъде има толкова нещастници? - те са превъплътили се предатели, крадци, убийци. Обикновено те имат стари дългове - и трябва да си ги платят.
Един мъдър философ, продаден в робство, възкликнал: „Благодаря! Очевидно ще мога да платя старите дългове." Един император, наречен Златния, се ужасявал така: „Разкошът ме преследва, кога ще мога да си платя дълговете? “ - така мъдрите хора са мислили за най-скоро връщане на дълговете си, те са разбирали, че миналите им животи сигурно не са били проживени без дългове.
Често леката карма е тежко изпитание, защото е изключително рядко сред благополучието човек да се издигне на следващото стъпало на духовно съвършенство. По-добре е да плащаш, отколкото да получаваш, защото всяко плащане слага край на миналото, докато получаването може отново да те свърже с него.
Човек може да върви по своя път така, както той намира за необходимо. Който е тръгнал по правилен път, ще стигне до целта, всяко кривване ще го отдалечи от правия път. Който пътник се заблуди в гъсталаци, на него му се налага да преодолява много препятствия. Излишното самочувствие и недостатъчните знания пораждат много грешки, за които трябва да се плаща. След всяка грешка неизбежно ще последва страдание дотогава, докато човек разбере, че не трябва да нарушава космическите закони. Страданието е главният учител на човечеството.
Човек, който не знае космическите закони, не ги спазва, насочван от егоистични подбуди, извършва постъпки, които му причиняват страдания. Така незнанието на космическите закони за човека е източник на постоянни страдания. И докато не знае тези закони и ги нарушава, той ще страда, защото ще създава лошата си карма.
Като наблюдаваме живота на хората в целия свят, няма да звучи пресилено, ако кажем, че в мнозинството от тези животи има повече „лоша “, отколкото „добра “ Карма, т. е. като цяло има повече изнурителен труд и печал, отколкото щастлива дейност и радост. На съвременното ниво на човешката еволюция, в запаса на събраните от всички ни сили има повече страдания, отколкото удовлетворение и радост. Нашият лош баланс превишава добрия, защото в миналите ни животи ние не сме искали да се ръководим от мъдростта, предпочели сме да водим егоистичен живот, без да се грижим за това, вредим ли на някого с нашия егоизъм.
Кармата се създава не само от всеки чевек поотделно, но и от различен род колективи. Като създава кармата си, човек при това свързва себе си с други хора, оставайки член на различни групи: семейна, национална, расова. Като член на тези групи, той участва в кармата на всеки колектив. Затова освен своята индивидуална карма, човек може да има семейна, групова, партийна, народна, държавна, общочовешка карма.
Груповата карма се образува от действията и стремежите за достигането на някаква цел от семейство, общество, определена класа, партия и т. н. Всички, взели участие в образуването на подобен род карма, трябва да се срещнат не само с противниците си, на които са причинили някаква вреда, но и между себе си, за да разплетат онези възли, които някога са били завързани също от тях. Кармата на големите колективи като народ и държава тласка народите в такива колективни бедствия като войната.

"Седемте велики тайни на Космоса", Н. Рьорих
 

Пътища на създаване на Кармата

Известна част от Кармата, която човек създава с текущия си живот, се погасява в същия живот.
Останалата част се отлага за времето, когато ще бъдат създадени условия за нейното погасяване. Така че според времето на изпълнение кармата бива:
Зряла - това е част от общото количество на изживяната карма, която е определена от Господарите на Кармата да се изживее в текущия живот и затова тя е неизбежна.
Натрупана - това е кармата, която по различни причини не е могла да бъде нито изживяна, нито погасена, защото изисква за погасяването си особени условия - тази карма винаги може да се променя.
Зараждаща се - това е кармата, която ние създаваме с постъпките, мислите и желанията си в продължение на текущия живот - това е посев за бъдещето.
Има несъвместими видове карма, които не могат да бъдат изживени в едно и също тяло, а изискват различни физически тела за своето проявление. Понякога се образуват задължения по отношение на някои хора, които трябва за това отново да се срещнат. Понякога кармата трябва да се осъществява сред определен народ или определено обществено положение, защото някога е била поставена основа за подобен род карма.
Затова за всяка душа при нейното въплъщение се прави щателно нагаждане на условията за живот. Това се извършва от Господарите на Кармата - тези невидими Разумни същества, които управляват Великия закон на Космическата Справедливост. В плана на Логос те действат като разпределители на Кармата.
С всемогъща мъдрост Господарите на Кармата избират и съединяват различни части от Кармата на човека, за да се образува общият план на дадения му живот. Те не награждават и не наказват. Те само приспособяват собствените сили на човека, идващи от миналото, така че неговата карма да съдейства за движението му напред в еволюцията. Каквото и да дадат Господарите на Кармата - радост или мъка, благополучие или нещастие, те имат предвид само истинската цел на човека, която на сегашния му стадий се състои не в това да бъде щастлив или нещастен, а да прогресира по линията, начертана от Плана на еволюцията.
Така Господарите на Кармата разпределят човешката карма. С безкрайно състрадание и с безкрайна мъдрост, но без да отстъпват нито крачка от справедливостта, те строят за една душа тяло, подходящо за гений, а за друга - тяло като дърво. И не е тяхна работа да се грижат за щастието или нещастието на човека, за добрия му или лошия му характер. Тяхната единствена грижа е да заведат човек с една крачка напред по пътя на еволюцията. Съдействия и затруднения, радости и мъки, възможности и лишения - това са тухлите, които подготвя Егото за временната си обител. Господарите на Кармата не прибавят и не отнемат нищо. Те само разпределят силите, сътворени от душата, така че крайната цел на човека да бъде достигната възможно по-скоро в периода на преминаване от него на цикъла от раждания и смърти.
Създавайки кармата, ние имаме работа със силата и нейните последствия. Тази сила принадлежи или на Плътния свят на действието, или на Финия свят на желанията, или на Огнения свят на мисълта.
Ние използваме всичките три вида сила. Като се стремим, мечтаем, мислим, желаем, действаме - ние задвижваме силите и на трите свята. С всяка постъпка, с всяко желание и мисъл човек променя своето отношение към Космоса и отношението на Космоса към себе си.
Всъщност цялата карма започва в мисълта на човека. Кармата се създава, натежава и олеква главно чрез мислите. Мисълта е най-могъщият фактор в създаването на кармата. Именно нашите подбуди и мисли творят кармата, а постъпките са второстепенни фактори. Мотивът е много по-важен от самата постъпка. Затова хората съставят голямата карма не с външния, а с вътрешния си живот. Вътрешният живот влияе на кармата сто пъти повече. Всяко престъпление е само малка част от вътрешната подготовка, която често бива много продължителна.

От същия автор
 

Не знам защо, но напоследък имам чувството, че непременно трябва да разбера нещо за предишните си животи (вярвам че всеки има ), че нещо ми убягва и решението е във познаването на тези предишни животи. Как мога да разбера нещо повече, посъветвайте ме ? Чувствам се много странно, липсват ми много отговори , а знам че те са някъде ТАМ... дано не ви звуча много налудничево

малко късно може би се включвам в темата. И моля за извинение, но не си напраих труда да прочета всичко поради липсата на време и поради нещо свещено - О, Велик Мързел!
И така, драга, миналите животи са нещо много интересно. Така е, няма спор. НО, по мое лично мнение не е наша работа да се ровим в миналите си животи. Защо? Именно защото са минали. Да, вярно е, че някои се задоволяват с "Щом ми се е случило нещо лошо, значи съм си го заслужил с нещо сега или в предишен живот и сега ми се връща", но има и такива, които непременно искат да знаят защо са "наказани". Но смятам, че е без значение. Значение има само ТУК и СЕГА, човек трябва да се погрижи за този си живот, за да не се трупат неща, за които после ще си го отнесе, независимо дали сега или после. Поне това е моята гледна точка и определено не твърдя, че е вярна. Просто едно виждане по въпроса.

А като стана дума, имам маалка теорийка за преражданията и т.н. Упорито съм се вкопчила в идеята, че това "явление" съществува, както и във вярването си, че всяка душа предварително си начертава пътя преди да го поеме. Теорийката ми е следната : След смъртта и напускането на тялото душата си отива... във великото голямо всемирно Някъде Там. Не вярвам в рай или ад. Просто едно безкрайно Някъде Там. А в това безкрайно НТ има огромна маса енергия, която всъщност представлява Бог, Аллах, Ра, Изида, Зевс, Шива и всеки бог за който можете да се сетите. От това кълбо излизат и влизат душите. Преди да се прероди, душата си прави плановете - "В този живот ще си понеса последствието от грешката, която допуснах в миналия (по - миналия, по- по- миналия и т.н.), както и нградата от доброто което направих. ЩЕ помогна на този и този, ще нараня онзи, ще се случи така и така...". В общи линии почти всяка подробност от живота ни вече се знае от душата. Има хора, които са успели да заздравят връската тяло - душа и да почерпят от знанието на душата си. А за тези от нас, които не са го постигнали ( или въобще не са си правили труда) съществува нещо наречено Дежа Вю ( или Вече Видяно). Това представляват нещо като спомени, изникващи в главата ни. Спомените за плановете на душата, демек връзката тяло - душа е станала силна за момент или нещо такова. Има и разни усещания... Чували сте за "малкото тихичко вътрешно гласче", нали? Което понякога ни казва да не правим така, а иначе? И когато( или ако) го послушаме се оказва, че сме постъпили наистина правилно или дори сме си спасили живота? Ето, отново признак на засилена връска д-т .
Това е моята скромна теорийка. Кой знае, може пък някой вече да я е измислил, казал, написал... Но до този извод стигнах лично преди време ^^

НО, по мое лично мнение не е наша работа да се ровим в миналите си животи. Защо? Именно защото са минали. Значение има само ТУК и СЕГА, човек трябва да се погрижи за този си живот, за да не се трупат неща, за които после ще си го отнесе, независимо дали сега или после.

Вероятно неслучайно паметта ни е заличена, с изключение на извънредно редките случаи на визии, разпокъсани спомени и дежавюта, които малцина от нас изживяват. В езотеричните книги затова е дебело подчертано, че паметта ни след реинкарнацията се заличава, за да не се отклоним от поставената цел, т.е. да можем да осъществим "програмата", предвидена за живота ни "тук и сега". Да, имаме навика да си задаваме безкрайни въпроси и да се чудим това на какво се дължи, онова на какво се дължи... преди да осъзнаем, че настоящият ни живот е събирателната точка, в която се пречупва всичко, което някога сме били, а появата ни на този свят е просто "следствие". И в този смисъл "минало" и "бъдеще" не съществуват и трябва да се живее в настоящето, защото именно настоящето е "точката", в която миналото и бъдещето се сливат. Ако не живеем в настоящето, не сме в синхрон с ритмичността на нашето "земно" време... и в един момент можем да осъзнаем, че не сме били "тук и сега" и сме пропуснали безброй моменти, които оценяваме като "важни" чак след направена окончателна равносметка. Твърде късно. Именно в настоящето ние творим бъдещето си чрез изборите, които правим всеки ден и всеки час. Но повечето от нас наистина сме така устроени, че предпочитаме или да потъваме в миналото, или да се пренасяме в бъдещето вместо да живеем в настоящето. Мисълта също има "свойството" да ни отклонява на хиляди светлинни години от нашето физическо "тук и сега".

А като стана дума, имам маалка теорийка за преражданията и т.н. Упорито съм се вкопчила в идеята, че това "явление" съществува, както и във вярването си, че всяка душа предварително си начертава пътя преди да го поеме. Теорийката ми е следната : След смъртта и напускането на тялото душата си отива... във великото голямо всемирно Някъде Там. Не вярвам в рай или ад. Просто едно безкрайно Някъде Там. А в това безкрайно НТ има огромна маса енергия, която всъщност представлява Бог, Аллах, Ра, Изида, Зевс, Шива и всеки бог за който можете да се сетите. От това кълбо излизат и влизат душите. Преди да се прероди, душата си прави плановете - "В този живот ще си понеса последствието от грешката, която допуснах в миналия (по - миналия, по- по- миналия и т.н.), както и нградата от доброто което направих. ЩЕ помогна на този и този, ще нараня онзи, ще се случи така и така...". В общи линии почти всяка подробност от живота ни вече се знае от душата....

Точно така. В същия вид теорията ти е представена и в дебелите мъдри книги  
 

Уий ^^ Значи теорията ми печели още една точка под светкащия надпис "ВЯРНО!" ^^
Благодаря за съгласието и интересното ти мнение по - горе точно след моето Ако можеш да ми препоръчаш някои книги, виждам, че четеш много и то интересни неща, така че не би било проблем да ми препоръчаш това онова на тзи и друга тематика. Но ще помоля чрез ЛС, някак си не ми е в реда на темата да заговорим за книги...