Меча в камъка

Без да омаловажавам Красавицата и звяра,Маугли и Фрънгли....

Дивите лебеди - Андерсен...
Силно присъствие на Луна и Венера в лицето на сестрата...и Плутон в лицето на братята...

За крал Артур......не знам дали имам още файла,че ми се скапа компа преди време.Ако го намеря ще ти пратя линка да си го свалиш.Може да не е преведен.
То приказките на братя Грим са класика ама минало...........То и архетипа се променя,независимо дали го усещаме или /дай боже/осъзнаваме.Хубаво е да знаем какво са имали в предвид в миналото,но дали е приложимо към настоящето?Да търсим да видим нещо,което сега няма да се прояви........защото вече няма основа за него......ми тва си е археология......

Ако те интересуват наистина архетипите прочети Приказка за Красивата Лилия и зелената змия от Гьоте.

Цитат на: rossin в Февруари 24, 2012, 02:55:18 pm

Меча в камъка

Тази ли ти е била най-любимата детска приказка? Или нещо друго в нея те е впечатлило? Какво в нея те е впечатлило?

Между другото, не знам тази приказка.

всичко ми е любимо,за героите пък да не говоря.На вълка съм фен???

Дивите лебеди - Андерсен...
Силно присъствие на Луна и Венера в лицето на сестрата...и Плутон в лицето на братята...

Ооооо, тази приказка много ме е натъжавала и е оказала много силно въздействие върху мен. Както и другите приказки на Андерсен...
Грозното патенце също !

Доста интересна и многопластова може да излезе тази тема... :blink:

Дори бихме могли да поразсъждаваме в/у предпочитанията си....и аспектите на планетите...

Да разгледаме приказката "Дивите лебеди".

Ще припомня, че там едно момиче и нейните братя са прогонени от двореца от злата мащеха, като братята са превърнати в лебеди. Те казват на сестра си, че може да ги спаси, като им изплете наметала от коприва и докато плете не трябва да казва нито дума. Докато тя върши това се среща с принца, оженват се и им се ражда дете. Мащехата разбира, че тя е щастлива и решава да попречи. Тя открадва детето, докато принцът не е в царствотот и обвинява момичето, че е убило детето си или че е родило животно, вместо дете и я обвинява в магьосничество. Затова трябва да я изгорят на клада. Принцът идва, но тя не може да се защити, защото не трябва да говори. Точно, когато е на кладата, заедно с наметалата, братята и идват, намятат наметалата, но последното е недовършено, защото единият ръкав не е направен и така братята стават отново хора, но най-малкият остава с едно лебедово крило. Тогава и казват, че вече не е нужно да мълчи и разказват историята на принца.

Една юнгианска психоаналитичка разказа само само от тълкуванието на тази приказка и каза, че мълчанието оцначава, че човек не трябва да споделя това, което му се случва вътре в него, например, това, което се говори между терапевта и пациента трябва да остане между тях, защото иначе може външни фактори да се намесят във вътрешните процеси и да попречат.

А това, че единият брат оставал с едно крило означавало, че въпреки, че стават хора, една част от този символ остава свързана с несъзнаваното, което е добре. Животинското е свързано с несъзнаваното, а хората като разумни, със съзнаваното.


Сега вие кажете с които планети и аспекти свързвате това.

Първо има цар-вдовец с 12 деца, 11 момчета и едно момиче.

Той се жени за вещица.

Дотук виждам негативен образ за майката. няма я истинската майка, а вместо нея има зла вещица. Това може да е символично.

Магьосничеството се свръзва с Плутон.

Момчетата могат да се превръщат в хора през нощта, според това, което чета сега.


Освен това пише, че момичето е било на 15 години - възраст в пубертета, когато тя трябва психически да се отдели от родителите си. Затова е нормално майката да се вижда като зла, защото детето първо е свързано с майката, а после трябва да се отдели от нея, за да стане самосотятелно. Психическото отделяне трудно ще се осъществи, ако между тях има любов и не искат да се разделят.

Възрастта 14-15 години се свързва с транзит на Сатурн.

Освен това чета, че Елиза, момичето, било толкова добро, че магията не я хванала и затова момичето било изгонено. Тук виждаме, че злата майка не може да навреди на момичето, а само да го прогони.

Луната...,когато е силно наранена от лични планети би могла да бъде изключително градивна...,но за целта е необходимо да се намери връзката м/у подсъзнанието и съзнанието. Когато обаче има връзка на Луната с така наречените колективни планети и тази връзка не е хармонична ...ние се срещаме с хора , които са фрустрирани емоционално...
Магията се свързва с ЛИЛИТ ..,Плутон и отново Луна.

Ами Пинокио ? На мен ми прилича на Сатурн. От дърво - материя в момче - пак материя. Сигурно и Плутон заради промяната.

Дали е зодиака или планетите не знам....
Сестрата е Луната а братята всички останали планети.Няма като в Снежанка всяко джуде да си има име.Тука са всички на куп-11 братя.За това правя аналогия със зодиака.Дори и за планетите.
Луната-подсъзнанието трябва да се свърже с останалите ,ама не демонстративно,външно-говорене.Това трябва да е вътрешен процес-мълчание.Като плетеш нещо,го правиш конкретно за някого!!!!!!!с мисъл и чувство за него.През ноща/на тъмно,невидимо/ братята са хора,през деня не/на светло/това ,което виждаме със физичческите очи.Като се свържеш с енергиите и ги вплетеш в плаща,ще ги видят и другите.Най-малкия брат останал е едно крило-12 дом,последния.ако овладееш енергиите на зодиака,нама да има нужда да се пререждаш повече-ще отлетиш от земята.Длани,ходила-12 дом.
Принца-положение,власт,желание,но слепота.
Магьосницата-лилит-виждаш това,което искаш,заблуди,но и неосъществени желания и мечти :blink:

Цитат на: Divna в Февруари 24, 2012, 02:48:41 pm

Малкият Принц.
Той е млад авантюрист, който пътувайки изгражда своя лична философия за живота. Може би Юпитер би го охарактеризирал най-точно.

Тъй като сега чета книгата на юнгианската психоаналитичка Мари Луиз вон Франц "Проблемът за puer aeternus", там се тълкува подробно точно тази приказка. Авторът и е типичен вечен младеж и съответно героят му има характеристики на такъв.

Puer aeternus наистина е като Юпитер, а освен това е всичко, което Уран предствалвява. Ако прочетеш темата ми тук по този въпрос и какво е характерно за вечния младеж, ще откриеш всичко това, което е Уран, а може и Юпитер.

Освен, че е незрял, е погълнат от майката. Плутон - поглъщащата майка.

Имаш право. В началото се чудех дали да не добавя Уран, тъй като действията са непредвидени и неочаквани. Във всяка една от главите той пътува в необятния космос и се среща с необикновенни малко налудничави за обикновенно мислещия човек същества. Уран в тоя момент е силно застъпен. Но според мен, книгата е изключително философска, затова Малкият Принц го свързвам с Юпитер.

Сега се сетих и за Червената шапчица.  :blink: С тоя акцент на червен цвят (наметало, шапка, кръв, нож, пистолет ... ), имаме и спасител (ловец) ми идва на ум за Марс. Но и тук имаме поглъщане (бабата и внучето в корема на вълка) - Плутон.
 

До тук, какво имаме значи във всяка една приказка?
Някакъв вид трансформация (болка, мъка, смърт, възраждане) - Плутон
Неочакван шанс - Уран
Поука, урок - Сатурн
И щастлив край (с изключение на приказките на Андерсен) - Юпитер

Ами Пинокио ? На мен ми прилича на Сатурн. От дърво - материя в момче - пак материя. Сигурно и Плутон заради промяната.

А, Пинокио си е по Меркурий, нали си е лъжлив? освен това е малко момче.

Много е опростенческо това и стеснява кръгозора. Не ми е интересно.
Самите приказни персонажи са много по-сложни, за да ги идентифицираме само с една-единствена планета.Планетите не са достатъчни. Това е моят извод от тази астро-задача.

До тук, какво имаме значи във всяка една приказка?

Във всяка една приказка има пътуването на Героя, което е търсене и при щастлив край изява на Слънчевия принцип.

Цитат на: Divna в Февруари 24, 2012, 07:24:08 pm

До тук, какво имаме значи във всяка една приказка?

Във всяка една приказка има пътуването на Героя, което е търсене и при щастлив край изява на Слънчевия принцип.

Да имаме един вид авантюра, опознаване на света, на всичко одухотворено и неодухотворено около нас и на всичко видимо и невидимо.
Целта на всяка приказка е да даде някаква поука на читателя и то още когато е в най-ранна детска възраст, защото тогава впечатленията остават най-трайни.
Всяка една приказка подготвя детето за истинския свят. В този, в който освен радост има и болка. Иначе децата са безгрижни. В ръцете на родителите си те се чувстват защитени. Приказките ги учат как да се предпазват сами в живота (да не се доверяват например на непознати, защото е опасно. Много от приказните герои (Хензел и Гретел ми идва на ум) попадат в капана на лошите, в случая "вещицата". Тя е мила и добра в началото, предлага шоколад и бисквитки, но после желае да ги изпече и да ги изяде.

Не знам какво търсиш в тази астро-задача, Хело. Аз смело бих поставила приказките под егидата на Юпитер, защото в тях виждам философия, предадена обаче по един свръх оригинален начин (с фантастични мотиви и на достъпен език) , който я прави лесно усвоима и увлекателна за четене за всяко едно поколение.