Аз имам сатурн в рак, 12-ти дом. Уважавам родителите си, брат си и се гордея с тях. До сега не ми се е налагало да се грижа за тях, но ако трябва ще го направя. Никога не съм им казвала, че ги обичам /такива неща прегръдки, целувки, сладки приказки, ги намирам за лигавщини и не са ми присъщи/ но те знаят, доказвам го с дела, не с думи.
Мразя да се чувствам безсилна и зависима. Предпочитам да съм в ролята на помагащ, а не човек, на който помагат. Обичам да стоя сама, така се зареждам с енергия. Имам си моменти на самоизолация... и по принцип като се замисля съм си самодосатъчна, нямам нужда от никой /но ми е важно да знам, че всички от семейството са добре и нямат проблеми/. дъщеря ми ми е слабост.
Страхувам се от старостта, предпочитам да умра, преди да стана стара и да чакам някой да се грижи за мен

[/b]

Вероятно всички се страхуваме от това, мен ме е страх да не живея в някое мазе и да не ровя по кофите. Дори оня ден ми казаха за една клошарка, че владеела  5 езика, а ден преди това гледах как същата задоволява навън естествените си нужди и ми се наложи да я изчакам да се пооблече, та представи си как изкрещях, че е абсурдно да владее 5 езика и да е на тоя хал...

eaglet, житейският успех е в по-голяма част функция от характера нежели от уменията. Да ти кажа..и аз познавам несретници владеещи повече от 2 езика и то на високо ниво + професия. Поогледай се сред познатите си и ще видиш, че измежду тях има хора с посредствени възможности, но с добър статус.
Гледала ли си филма "Пропадане" с Майкъл Дъглас? Ами Той е положителният герой ако и да бе представен като сициопат.

Цитат на: venerra в Март 12, 2012, 09:15:12 am

Аз имам сатурн в рак, 12-ти дом. Уважавам родителите си, брат си и се гордея с тях. До сега не ми се е налагало да се грижа за тях, но ако трябва ще го направя. Никога не съм им казвала, че ги обичам /такива неща прегръдки, целувки, сладки приказки, ги намирам за лигавщини и не са ми присъщи/ но те знаят, доказвам го с дела, не с думи.
Мразя да се чувствам безсилна и зависима. Предпочитам да съм в ролята на помагащ, а не човек, на който помагат. Обичам да стоя сама, така се зареждам с енергия. Имам си моменти на самоизолация... и по принцип като се замисля съм си самодосатъчна, нямам нужда от никой /но ми е важно да знам, че всички от семейството са добре и нямат проблеми/. дъщеря ми ми е слабост.
Страхувам се от старостта, предпочитам да умра, преди да стана стара и да чакам някой да се грижи за мен

[/b]

Вероятно всички се страхуваме от това, мен ме е страх да не живея в някое мазе и да не ровя по кофите. Дори оня ден ми казаха за една клошарка, че владеела  5 езика, а ден преди това гледах как същата задоволява навън естествените си нужди и ми се наложи да я изчакам да се пооблече, та представи си как изкрещях, че е абсурдно да владее 5 езика и да е на тоя хал...

Аз имах същия страх, но вече не. вероятно заради квадратът на У1 с У4. Гледах един филм за една медицинска сестра, на която след смъртта на съпруга и и отнемат жилището. тя не иска да ходи в старчески дом. Беше много възмутена пред журналитката, че са и отнели кашона, в който живееше в една градинка. Тя си била намерила много хубав кашон, но някой и го откраднал. Жената няма деца, а жилището вероятно е било ипотекирано от съпруга и /не стана ясно поради какви причини го губи/. Тя казва "Аз не съм просякиня" - получавам държавна пенсия и давам пари на хората от квартала, за да изкъпя у тях или за да ми направят някои услуги. Понякога да останеш без дом не е въпрос на личен избор, но да отидеш или да не отидеш в дом за бездомници е въпрос изключително на личен избор. Тази жена не искаше да си дава пенсията в дома / все пак там ги хранят/ и предпочиташе да изкарва зимата на студено, отколкото да бъде зависима, да се подчинява на реда и правилата в дома. там все пак се спазва някакъв режим.

eaglet, житейският успех е в по-голяма част функция от характера нежели от уменията. Да ти кажа..и аз познавам несретници владеещи повече от 2 езика и то на високо ниво + професия. Поогледай се сред познатите си и ще видиш, че измежду тях има хора с посредствени възможности, но с добър статус.
Гледала ли си филма "Пропадане" с Майкъл Дъглас? Ами Той е положителният герой ако и да бе представен като сициопат.

Не съм го гледала, но ще го потърся :blink: То и аз се боря с характера си на смотла всеки ден и си права - не са важни уменията, а характера  :blink: Навреме ми го казваш, точно днес имах потребност да го чуя това  :blink:     

Пуснах линк във филмовата тема.

Аз имам сатурн в рак, 12-ти дом. Уважавам родителите си, брат си и се гордея с тях. До сега не ми се е налагало да се грижа за тях, но ако трябва ще го направя. Никога не съм им казвала, че ги обичам /такива неща прегръдки, целувки, сладки приказки, ги намирам за лигавщини и не са ми присъщи/ но те знаят, доказвам го с дела, не с думи.
Мразя да се чувствам безсилна и зависима. Предпочитам да съм в ролята на помагащ, а не човек, на който помагат. Обичам да стоя сама, така се зареждам с енергия. Имам си моменти на самоизолация... и по принцип като се замисля съм си самодосатъчна, нямам нужда от никой /но ми е важно да знам, че всички от семейството са добре и нямат проблеми/. дъщеря ми ми е слабост.
Страхувам се от старостта, предпочитам да умра, преди да стана стара и да чакам някой да се грижи за мен

Много точно казано. В пълна сила се отнася и за мен, имам Сатурн в Рак в 12-ти, почти на Асцендента.

Сатурн Рак на К2.Страшно съм привързана към дома си,не си представям друго място да почуствам като свой дом,обожавам самотата.ПРедпочитам материална пред емоционална сигурност и за щастие досега съм я имала.Обичам семейството си,грижите за тях,но без лиготии и излишни емоционални изблици.Лукса не ми е приоритет ;DВсе повече си се чуствам самодостатъчна,не ме е страх от старостта,напротив,все по-добре се чуствам в зрялата си кожа..