Че нали ми ги имате данните, аз вече съм вдигнала ръце.
Последният път - нещо лекичко ми трепна, викам, оп - има шанс да се влюбя.
Обаче вече толкова пъти са ме били през ръцете, че се включи сигналната система и почнах леко подигравателно да наблюдавам от къде тоя път ще изскочи балтията.
И изскочи.
10 пъти, 100 ъпти - е, колко години вече, процесът е по-последователен от изгрева на слънцето.
От десетилетия. А ми трепне нещо, а знам, че ще изскочи балтия от най-неочаквано място.
Като в зависимост от сложността и силата - ако чувството е слабо, става леко подухване, колкото да загаси огъня, да не може да се разгори.
Ако чувството е по-силно, гадостта е по-силна. Като преди години най-силното чувство завърши със смъртта на единия...не мойта.
Ми....ако някой ми каже какво се иска от мен в задачката, ще съм благодарна, изживявам се като бяла мишка в лаборатория, от която надвесени над нея учени с пинсета и балтия имат твърде големи обяквания.
Не знам пътеката през лабиринта.
