Здравейте , нов потребител съм и имам нужда от малко помощ - кажете ми нещо повече за сатурновата криза във везни, аз съм родена на 7.10.1979 г. а приятелят ми на 25.10.1981 г . усещам че с мен стават  промени и някой път не мога да ги овладея - в доста сфери от живота и докога ще продължи това

Здравейте , нов потребител съм и имам нужда от малко помощ - кажете ми нещо повече за сатурновата криза във везни, аз съм родена на 7.10.1979 г. а приятелят ми на 25.10.1981 г . усещам че с мен стават  промени и някой път не мога да ги овладея - в доста сфери от живота и докога ще продължи това

Сатурн почти си тръгва от знака Везни.... :blink:...Слънцето ти не е засегнато. Потърси другаде причината...

Здравейте , нов потребител съм и имам нужда от малко помощ - кажете ми нещо повече за сатурновата криза във везни, аз съм родена на 7.10.1979 г. а приятелят ми на 25.10.1981 г . усещам че с мен стават  промени и някой път не мога да ги овладея - в доста сфери от живота и докога ще продължи това

Септември месец Сатурн влиза в Скорпион и ще отпусне Слънцето ти, така че още малко кураж. Сега се движи ретроградно, вероятно заради това го чувстваш още като заплаха. Ще му се усеща влиянието, докато не излезе от Везни.
В момента е върху наталната ти Венера - управителка на Слънцето.

На приятелят ти Сатурн е върху рождения Юпитер (вие имате съвпад Юпитер-Венера), но той има и цял стелиум във Везни. За него сатурновата криза ще започне, тогава, когато Сатурн влезе в Скорпион-неговото Слънце е на 2 гр. в Скорпион.

Момчето има и Марсов възврат в момента и може да чувства физическата си енергия на привършване. Но оттук нататък ще започва да нараства.

Благодаря за отговорите - значи той тепърва ще влезне в Сатурнова криза а какво означава че в момента е върху наталната ти Венера - управителка на Слънцето за мен лично и още нещо според датите на раждане ние двамата съвпадаме ли си понеже сме еднакви зодии две везнички

И последно питане - много искаме бебе дали ще имаме тази възможност скоро

НА мен ми се падат 3 съвпада на Сатурн със Слънце.При първият аз боледувах дълго закъсах с работата.При втория проблеми с детето правих му изследване на мозъчната дейност.Веднага след това баща ми сега за рак ще го изследваме.Много работа малко пари проблеми с партниора.Третия съвпад е на есен дано някой не хвърли топа....

НА мен ми се падат 3 съвпада на Сатурн със Слънце.При първият аз боледувах дълго закъсах с работата.При втория проблеми с детето правих му изследване на мозъчната дейност.Веднага след това баща ми сега за рак ще го изследваме.Много работа малко пари проблеми с партниора.Третия съвпад е на есен дано някой не хвърли топа....

Съжалявам, Прозерпин! Много нещастия са ти се насъбрали. Дано татко ти да се оправи, а детенцето как е?
И на моята като малка и изследваха мозъчната дейност. Тя прави фебрилен гърч от висока температура като беше на годинка и много я пазехме, но укрепна и не го е повтаряла.

На мен пък ми разгонва фамилията, защото още не е влязъл в Скорпион! Скапа ми настроението тотално с тия разходки из Везни, от 8ми в 9ти, пак в 8ми, аман! Упр на Асц ми е и като тръгне назад ми идееее..... А точно във Везни в 8ми ми скапва връзко-любовния живот тотално. Но при съвпада със Слънце октомври ще квадратира сам себе си в 7ми и мисля да разрешава ситуацията, щото ми омръзна.

Получи припадък и се оказа че има отклонение в мозъчните вълни тези които причиняват епилепсия но за сега не е за лечение.Но не мога да го оставям сам .
А за баща ми ми е мн гадно защото зял живот съм в конфликт с него заради майка ми която искрено ме мрази а аз инъче много си го обичам.

Смята се че Сатурн във Везни не е зъл но май при съвпада със Слънце баща ми ще ни напусне.Предстои му операция и шансовете са минимални.

Смята се че Сатурн във Везни не е зъл но май при съвпада със Слънце баща ми ще ни напусне.Предстои му операция и шансовете са минимални.

Дано да не се мъчи много човека. Не е зъл, Сатурн, ако приемем смъртта като "освобождение".
Моят татко си отиде от рак при съвпад на Сатурн със Слънцето ми във Водолей.
Кураж, Прозерпин!

Цитат на: proserpine в Май 23, 2012, 06:07:37 am

Смята се че Сатурн във Везни не е зъл но май при съвпада със Слънце баща ми ще ни напусне.Предстои му операция и шансовете са минимални.

Дано да не се мъчи много човека. Не е зъл, Сатурн, ако приемем смъртта като "освобождение".
Моят татко си отиде от рак при съвпад на Сатурн със Слънцето ми във Водолей.
Кураж, Прозерпин!

Той си харесва живота и е много жизнен и енергичен.Няма сериозни житейски проблеми няма от какво да се освобождава.Дори все още не може да осъзнае какво го очаква.Много е страшна срещата със смъртта.А има аспект на Юпи с транзитен Уран Юпито ми влиза в 10 дом също има хармонични аспекти но.....

Предстои му операция и шансовете са минимални.

Всяка една операция крие риск.
Крайно спешна ли е? Че в България последно време забравят за Хипократовата клетва и повече режат, отколкото да преглеждат.

Той си харесва живота и е много жизнен и енергичен. Няма сериозни житейски проблеми няма от какво да се освобождава.Дори все още не може да осъзнае какво го очаква.

Защо да мислим възможно най-отрицателното развитие за човека?

Не е ли по-добре да му вдъхваме кураж и повече положителни мисли, защото добрите думи лекуват!? Какво остава за самия човек, когато вижда безпокойство и тъга в очите на най-близките си?

Дори все още не може да осъзнае какво го очаква.

Кой всъщност знае какво го очаква? Всеки иска да знае за бъдещето си, но каква полза от това, когато изпускаме сегашния момент, а само сега съществува?

Много е страшна срещата със смъртта.

Защо да е страшна? Като тя е част от живота, а в живота няма начало и край. Той е като дишането - всяко издишване е началото на следващото вдишване и всяка крачка е началото на нещо ново по пътя... Краят не идва, защото той просто е началото на нещо ново.

Цитат

Много е страшна срещата със смъртта.

Защо да е страшна? Като тя е част от живота, а в живота няма начало и край. Той е като дишането - всяко издишване е началото на следващото вдишване и всяка крачка е началото на нещо ново по пътя... Краят не идва, защото той просто е началото на нещо ново.

не познавам човек, който при вида на умиращия си баща да каже: "е, много хубаво, ново начало те чака, тате"

Да. Да не говорим за начина, по който смъртта идва. Не всички са облагодетелствани. Страхът пред болката и неизвестното е нещо напълно нормално. Човешко.

Цитат на: romantica в Май 23, 2012, 08:56:43 pm

Цитат

Много е страшна срещата със смъртта.

Защо да е страшна? Като тя е част от живота, а в живота няма начало и край. Той е като дишането - всяко издишване е началото на следващото вдишване и всяка крачка е началото на нещо ново по пътя... Краят не идва, защото той просто е началото на нещо ново.

не познавам човек, който при вида на умиращия си баща да каже: "е, много хубаво, ново начало те чака, тате"

Това е вярно, но много зависи от обстоятелствата около боледуването и човека, който боледува. Може да ви се сторя коравосърдечна, но когато моят баща умираше, независимо че ми беше мъчно, знаех че за него е по-добре. След година и седем месеца парализиран на легло, с прогресивна загуба и на зрението, за него смъртта си беше освобождение. В началото не рзбирах, защо говори с такова спокойствие за края си. Достатъчно е да се опиташ да се поставиш в такава ситуация и вече разбираш. Когато е сигурно, че няма връщане назад, няма шанс за излекуване, всеки ден е агония, която на никого не пожелавам.

Моя баща никога не е боледувал изключително младолик човек бохем.......късметлия голям.Цял живот не се е притеснявал за нищо.Скоро беше решил все пак да помогне на мене и сестра ми да се устроим по добре и изведнъж ей така от нищото рак на панкреаса оцеляват само 5% а той дори в болница не иска да стои.Дори и да си замине няма да е след операцията с ще е след дълга драма ходене по мъките.Как точно това може да се нарече освобождение?И понеже никой до последно не вярваше че нещата са сериозни аз се заех с настаняване в болница и т.н. и кво да му кажа тате радвай се че има ново начало имаш 5% шанс да живееш.

Съжалявам за баща ти, знам какво е.
Преди години не осъзнавах, защо възрастните хора казваха бърза смърт-щастлива смърт.

"..няма да е след операцията с ще е след дълга драма ходене по мъките.Как точно това може да се нарече освобождение?"
Колкото по-скоро е смърта, толкова по-кратко е ходенето по мъките. Особено за този дето го боли.....
Знам, че ти звучи жестоко, но ние , близките на такива хора искаме да са по-дълго с нас и не усещаме какво е на болния, смятаме че нашата болка е по-голяма и искаме той "да продължи да страда" за да не ни боли нас толкова.
Друг е въпроса ако има дори и минимален шанс за лечение. Тогава по-добре да му се дава кураж и да чувства подкрепата ви. Колкото дни има да ги изживее със съзнанието, че прави нещо и е полезен, да не изпитва страх и колебание. Щом е бил жизнен и енергичен, не му го отнемайте а му помогнете да продължи да се чувства така.....

Аз до последно докато не беше сигурна диагнозата не казах на никой след това говорех предварително с членовете на семейството и всички близки да не реват и да се държат все едно нещата ще се оправят предупредих всички човека да има кураж въпреки че аз постоянно треперя от страх.Говорех с лекаря ако нещата са зле да не става от операционната маса за да не преживее след това кошмарни месеци все има право на достойна смърт а не агония и болки но лекара каза че не можело така .