Хм, синеок, дуалистичен свят, а пък има и трето-не само добро и зло?
Да не влагаме духовни значения в абстрактната идея? Ами какви?
Не трябва и субективни асоциации...? Че то щом твърдението е изказано от човек-например от теб-вече е субективно.
Иначе интересно използваш езика. Напомня ми за меркурий-нептун връзка.
Хаха! @Papy, верно е, че не умея много добре да се изразявам, затова и рядко се обаждам в този форум.
Ще опитам да обясня:
Светът е дуалистичен според квантовата механика. Няма чиста материя, или все още не е открита. Вълновите частици се материализират само пред очите ни. В този смисъл не е много ясно как точно се материализира животът ни. Аз лично там намирам и обяснението на изрази като “Колкото хора, толкова истини” и “Всеки си е прав за себе си” и пр. Затова и Бялото и Черното са само теоретични понятия, те никога не са идеални.
Изхождайки от тук считам, че не е възможно и да се дават дефиниции за добро и зло, хубаво и лошо, красиво и грозно и пр., защото нямаме обективни критерии. Всички субективни определения са плод на мисълта, а тя е доста измамна. Хората са склонни да настройват контролера си за оценки според емоциите, които преживяват.
Аз се опитах да наместя два основни типа хора според начина, по който преминава животът им, без да им слагам определения, защото не е коректно. Получи се това, от което се опасявах – хората в супата са ретроградни, другите са романтично-героизирани. Не! Няма нищо романтично и красиво в една разпасана мърла, която скача от мъж на мъж, не се поглежда в огледалото и не се задържа на работа за повече от месец, както и никой няма нищо против един спокоен, чист и подреден, уверен в себе си мъж, знаещ от дете, че ще стане адвокат, станал и преуспял... Нали? Или пък обратното, един романтичен хулиган, планинар, гмуркач, мечтател и въздухар, но силен и честен и една напудрена еснафка, която от дете е имала мечта да се омъжи за адвокат, вече е адвокатша с пълен гардероб и седмична програма за соарета и светски изяви с разчет до минута... Сега по-ясно ли е? :blink:
Пак ще кажа - има хора, на които животът им преминава в нескончаеми премеждия или изпитания, пикове и провали, те не могат да контролират този процес, а са достатъчно умни да го осмислят и да си задават въпроси. Просто никога не намират отговорите... Нали все пак всичко тръгна от въпросите на Марая? :blink: