Lilith - "Mistress Darkness"
Лилит в Митологията и нейното място в пантеона на античните божества
Името на Лилит произлиза от от асирийско-шумерската дума “LILITU”, което буквално преведено означава “дух на вятъра” (“wind spirit”).
Образът на Лилит, дъщеря на богинята Mehitabel, е комплексен архетип. Образът й се променя през различните епохи с присъщите им социо-културни рамки, ставайки все повече и повече демоничен с течение на времето, докато патриархалните ценности добиват все по-доминираща роля.
В древния Шумер тя бе провъзгласена за “лявата ръка” на Великата Богиня Inanna. Тя й помага да примамва мъже в храмовете на Богинята, да участва в посветените на Великата Богиня ритуали и “тантрични” обредни церемонии заедно с останалите жени-жрици в храма. В резултат на тази си роля Лилит добива известност като прелъстителка, съблазняваща мъжете като храмова проститутка.
Сред говорещите семитски езици общности на територията на Месопотамия тя първо е била образ, подобен на този на Lil, шумерска богиня на разрушителните ветрове и бури. Когато иудейско-семитският морал става доминиращ в Близкия Изток, Лилит се уеднаквява и слива с Lamashtu, демоничен женски дух (понякога вещица), познат в Сирия като “убиец на деца”. По този начин тя придобива характеристиките си на крилат демон на нощта (Talmud), опасен вампир и “succubus” (Zohar), като майка на всички инкуби и крещяща нощна сова (в Бибилията).
И тук според мен лесно се проследява връзката й с астралния свят – света на нашите емоции и желания, които добиват материализация във фините полета (извън триизмерния модел на нашата ‘реалност’). Лилит като “сенчестата” ни страна, апогей и астрономическо 'олицетворение' на връзката Луна-Слънце-Земя може да бъде представена и като енергийно, а не реално “тяло” – мястото, където енергията е най-концентрирана и извира в най-чистия си и първичен вид. В Окултна философия се споменава за енергийни същности, наречени “ларви” и “инкуби” – всички те виреят в астралния свят, в света на неосъществените ни желания, копнежи, потиснати емоции, които ги ‘захранват’ енергийно или, по-точно казано, ги създават, творят. “Точката” Лилит е своеобразен енергиен “резервоар” без дъно, в който потъва и от който извира всичко “невидимо”.
Лилит ни чака пред портите на Храма на Мъдростта и Знанието, в който можем да се озовем поне за кратък миг, ако се осмелим да преминем през прага на “огледалния” лабиринт на собствената си душа, тоест всичко, което е отвъд видимото, отвъд съзнанието, отвъд представите ни за нас самите и за заобикалящия ни свят. Лилит е дошла да ни каже, че Адам и Ева не са “първите хора” на Земята. Лилит като архетипен образ пази спомена за Еден, за Грехопадението, както и за всяко друго събитие, заложено в Генезиса на Човечеството и споменато в иудейските легенди. Тя не е “отрепката” и предизвикващ погнуса и отвращение първичен демон – по начина, по който е съществувала в представите на по-ранните иудейски общности. Нейните тъмни страни, дори най-“мръсните”, са неразделна част от същността й независимо от опитите на модерните астро(психо)лози да я “освободят”. Принципно Лилит не е кротка и великодушна богиня, “изнасилена” от патриархата и вкарана в удобни за обществото “рамки”. Тя иска да бъде такава, каквато е – да бъде просто себе си.
Исторически произход на Лилит
Първият мит, за който ми се ще да спомена, е митът за Лилит от древния Шумер. Нейни аналогии най-вероятно е имало и преди, но “корените” им се губят и потъват в огромния пантеон от антични божества и демони.
На шумерски език думата “Lil” означава “въздух”. Enlil се превежда като Господарят (En) на Въздуха (Lil). Най-древната позната ни дума, символично олицетворение на Лилит, е шумерската дума “Lili” (мн.ч. “Lilitu”), съдържаща в себе си дефиницията за “въздух” (“spirit”). В мнозина антични култури същата дума за “въздух” (“air”) или “дихание” (“breath”) се използва и като синоним на “дух” (“spirit”). Думата “spiritus” е такъв пример, иудейската дума “ruah” – друг такъв. По този начин Лилит се явява доста специфичен архетипен образ на демон, в абстракция представящ съвкупността от “духове”. Предполага се, че тя е била шумерски вариант на “succubus”. И “част” от това шумерско-вавилонско същество е заложена в основите на иудейската концепция за Лилит. Това същество е било познато като “Ardat Lilith”. Думата “Ardatu” е олицетворение на млада жена на “моминска”, тоест “за женене” възраст. По този начин Ardat Lili е била символ на млад женски дух – “succubus” – демонично същество, което се свързва със синдрома “сънна парализа”. На мнозина от нас поне веднъж или два пъти най-вероятно се е случвало да се почувстват като “жертва”, събуждайки се с чувството на обездвижване и парализиране от невидима сила (според учените е химическа "неизправност” на тялото). Също казват, че тя ни изпраща еротични сънища, съпроводени с “интересни” неща при мъжете, като ги лишава/’освобождава’ (мъжете) от тяхната мъжка сила и духовна виталност. Разбира се, съществува и мъжки “вариант” на Лилит – “инкубът”, но той не е обект на разглеждане тук.
Интересно е също да отбележим, че шумерската дума за “необузданост” (разпуснатост, разточителност, безнравственост) е “Lulu”, а думата за “разкош” е “Lalu”. Дума, синоним на “Злото” е “Limnu”. Тук очевидно се проследява връзката им и с думата Lili (и особено Ardat Lili) – не толкова сходни по произношение, а по смислови характеристики. Трябва да се има предвид обаче, че тези древни езици не са сходни със сегашните – една дума (или символ в клинописа) може да означава цяла общност от свързани помежду си неща. С това обаче не се изчерпва етимологията на Лилит.
В един от митовете женски демон се свързва със сакралното Дърво на Живота на Великата Богиня Инана, спирайки неговия растеж и репродукция. Предполага се, че това демонично създание е самата Лилит, което впоследствие бива прогонено с помощта на Гилгамеш от Дървото. Въпреки това нямаме достатъчно основания да приемем само този “образ” на Лилит като валиден и универсален, или този на Ardat Lili. Някои автори превеждат като “Lilith” думата “ki-sikil-lil-la-ke”. И очевидното присътствие на думата “въздух” не винаги и непременно може да бъде свързано с Лилит - така, както и наличието на думата “ki” (Земя) да сигнифицира само и единствено Земната Богиня Ки. Но не е изключено Лилит да има връзка с двете срички “lil-la”.
"After heaven and earth had been separated
and mankind had been created,
after Anûum, Enlil and Ereskigal had taken posesssion
of heaven, earth and the underworld;
after Enki had set sail for the underworld
and the sea ebbed and flowed in honor of its lord;
on this day, a huluppu tree
which had been planted on the banks of the Euphrates
and nourished by its waters
was uprooted by the south wind
and carried away by the Euphrates.
A goddess who was wandering among the banks
siezed the swaying tree
And -- at the behest of Anu and Enlil --
brought it to Inanna's garden in Uruk.
Inanna tended the tree carefully and lovingly
she hoped to have a throne and a bed
made for herself from its wood.
After ten years, the tree had matured.
But in the meantime, she found to her dismay
that her hopes could not be fulfilled.
because during that time
a dragon had built its nest at the foot of the tree
the Zu-bird was raising its young in the crown,
and the demon Lilith had built her house in the middle.[1]
But Gilgamesh, who had heard of Inanna's plight,
came to her rescue.
He took his heavy shield
killed the dragon with his heavy bronze axe,
which weighed seven talents and seven minas.
Then the Zu-bird flew into the mountains
with its young,
while Lilith, petrified with fear,
tore down her house and fled into the wilderness…"
*Kramer38:1f
Passage, as understood and translated by Samuel Kramer, would include the oldest known reference to Lilith.
Notes:
[1] In a subsequent translation with Wolkstein, this passage is given as:
...a serpent who could not be charmed
made its nest in the roots of the tree,
The Anzu bird set his young in the branches of the tree,
And the dark maid Lilith built her home in the trunk.
(Wolkstein83: p.
.
Вторият пример, от запазените досега древни артефакти във вид на плочи, представя Лилит като образ на млада жена с крила, крака и нокти на сова, застанала върху два лъва, и с две сови от двете й страни. Този митологичен архетип се свързва с още по-древна богиня, известна като Khado-Lilith.
* * *
Dakini (Sanskrit) - Female demons, vampires, and blood-drinkers, feeding on human flesh, attendant upon Kali, the consort of Siva; a type of evil elemental. Outside of mythologic explanations, the dakinis may be said to be one type of advanced elemental beings. "But with the Fourth Race we reach the purely human period.
Those who were hitherto semi-divine Beings, self-imprisoned in bodies which were human only in appearance, became physiologically changed and took unto themselves wives who were entirely human and fair to look at, but in whom lower, more material, though sidereal, beings had incarnated.
These beings in female forms (Lilith is the prototype of these in the Jewish traditions) are called in the esoteric accounts 'Khado' (Dakini, in Sanskrit). Allegorical legends call the chief of these Liliths, Sangye Khado (Buddha Dakini, in Sanskrit); all are credited with the art of 'walking in the air,' and the greatest kindness to mortals; but no mind -- only animal instinct" (SD 2:284-5)".
Sangye Khado (Sanskrit). The Queen of the Khado or female genii; the Dakini of the Hindus and the Lilith of the Hebrews.
* * *
Pramlocha pramloca (Sanskrit) [from pra forth + the verbal root mluch to go]
"Pramlocha is the Hindu Lilith of the Aryan Adam; and Marisha, the daughter born of the perspiration of her pores, is the 'sweat-born,' and stands as a symbol for the Second Race of Mankind." The figures 907 years six months and three days are but the "exoteric figures given in a purposely reversed and distorted way, being the figure of the duration of the cycle between the first and second human race." The allegory "shows the psychic element developing the physiological, before the birth of Daksha, the progenitor of real physical men, made to be born from Marisha and before whose time living beings and men were procreated 'by the will, by sight, by touch and by Yoga' . . ." (SD 2:175-6).
* * *
Lilith is a female Mesopotamian night demon believed to harm male children. In Isaiah 34:14, Lilith is a kind of night-demon or animal, translated as onokentauros; in the Septuagint, as lamia; "witch" by Hieronymus of Cardia; and as screech owl in the King James Version of the Bible. In the Talmud and Midrash, Lilith appears as a night demon. The idea of Lilith as the first wife of Adam arose in the Middle Ages.
* * *
LILITH - the moon goddess Lilith is the archetypal seductress, the personification of the dangerous feminine glamour of the moon. She is also known in Jewish legends as the first wife of Adam.
* * *
Lil-in (Hebrew, Jewish). The children of Lilith, and their descendants. "Lilith is the Mother of the Shedim and the Muquishim (the ensnarers)". Every class of the Lil-ins, therefore, are devils in the demonology of the Jews. (See Zohar ii. 268a.)
* * *
Lilin (Chaldean) In the Hebrew Qabbalah, a name for those general classes of astral and semi-astral entities who in the early times of the human race, notably during the third root-race, were the offspring of unconscious sorcery arising in intercourse between the unconscious mankind of those times and astral or semi-astral entities lower than man. For this reason in the Qabbalah they are inaccurately but graphically called demons. Referred to as children of Lilith and their descendants.
* * *
Lilith (Hebrew) (from layil night)
In popular Jewish legend a female demon, commonly but erroneously supposed to be nocturnal, counterpart of the Babylo-Assyrian Lilit or Lilu. In Rabbinical writings Lilith is the first consort or wife of the mindless Adam, and it was from the snares of Eve-Lilith that the second Eve, the woman, become his savior (IU 2:445).
* * *
"The numberless traditions about Satyrs are no fables, but represent an extinct race of animal men. The animal 'Eves' were their foremothers, and the human 'Adams' their forefathers; hence the Kabalistic allegory of Lilith or Lilatu, Adam's first wife, whom the Talmud describes as a charming woman, with long wavy hair, i.e., -- a female hairy animal of a character now unknown, still a female animal, who in the Kabalistic and Talmudic allegories is called the female reflection of Samael, Samael-Lilith, or man-animal united, a being called Hayoh Bishah, the Beast or Evil Beast. (Zohar, ii, 255, 259). It is from this unnatural union that the present apes descended" (SD 2:262).
* * *
Копирам го от тук:
http://www.experiencefestival.com/lilith/page/2
И още едно уточнение. В Тора (the Torah, Isaiah XXXIV:14) се споменава за “крещяща сова”, което прекарва паралел с образа, изографисан върху античната плоча. Този пример често се използва като аргумент с позоваване на това, че името на Лилит произлиза от иудейската дума “крещя” (“to screech”). Подобни взаимовръзки и релации съществуват и в кабалистичните практики…
