Само да допълня-тези с хирон в 12-ти усещат отрано невидимите неща около себе си и бягат от тях като дявол от тамян
Но минават години и нещата се обръщат

С Нептун и Юпитер около ДС и рибешка Луна в 10 дом човек колкото и да бяга, рано или късно ще му се наложи да приеме в живота си и тази енергия. Тук имаме Луна и Венера в квадрат с Уран (У10 /ако часът не е по-късен/), разположен близо до ЮЛВ - да видим какво ще стане като ги ръчне транзитният Сатурн в Стрелец.

Само да допълня-тези с хирон в 12-ти усещат отрано невидимите неща около себе си и бягат от тях като дявол от тамян
Но минават години и нещата се обръщат

Защо е така според теб?

Имам подобни наблюдения. :blink:

Папи, и твоята майка ли беше с планети във Водолей? Нещо такова ми се върти като спомен.
Моята е със Слънце и Луна във Водолей.
Но според мен тя рано си е показвала заложбите. Не може човек да се обърне толкова крайно, ако не го има заложено в себе си. Разговаряла съм с баща си дали е била такава на младини. Според него си е била по-остра и тогава, обичала е да командва и тогава. Все страда по някакво минало, все миналото й се привижда хубаво, а настоящето и бъдещето без перспектива.
Аз не харесвам такива хора.
Омъжена е щастливо, според моите разбирания. Има мъж, който не е агресивен, тя е Принцесата. Той може да готви, пере, чисти, пазарува, не употребява алкохол, не изневерява, обича я дълбоко и искрено, грижи се за нея и всичките й прищявки, не си крие парите, страхотно работлив, с непримирим оптимизъм. Той е прекрасен човек, не защото ми е баща. Златен е. Има сърце, което може да побере цял свят. Страхотен кулинар е. Тя не вижда, когато той приготви някоя засукана вечеря, която тя никога няма да направи, тъй като не е по домакинската работа. Тя ще вдигне скандал и ще се цупи, че е нацапал 2 вилици повече, а после ги е измил, но не ги бил сложил на правилното място. Ужасно непризнателна е.
Имали са и трудни моменти като семейство, здравословни проблеми, операции. Но това не е причина да се вгледаш в чернилката на живота.
За приятелите си е добър човек в общи линии, но в семейството е ужасяваща. Макар черногледството й да отблъсна всичките й приятелки. Защото нахалството й премина всякакви граници. Започна да става съдник на чуждите семейства, постави себе си на пиедестал, от който да съди околните. А същото време разби семейството си. И фактите са, че има дъщеря, която не желае да контактува с нея. И мъж, който се връща в дома си с нежелание. И въпреки това й е верен. Може да звучи крайно грозно, но аз много искам да намери жена, която да го уважава и цени. Не желая да оставя майка ми, да се развежда, защото тя е толкова глезена, че дори не пазарува, ще умре от глад, ако живее сама. Но никога няма да му се разсърдя, ако намери жена, която да го прави щастлив и му дава кураж, за да се справя с несгодите. Но той е прекалено принципен и едва ли ще го стори.
Но това винаги е било така. Аз помня това от нея - вечното й "Аз бих направила това за редно, според мен така трябва да се направи." Изказано с укор и гордост, че тя винаги е права.

И моята беше същата - за пред приятелките си минаваше за всеотдайна и добра, а вкъщи пълна противоположност - капризна, взискателна, надменна, егоцентрична и често зла. Накрая с целия този негативизъм си съсипа и психиката, и бъбреците. Много от нещата в живота получаваше поднесени на тепсия, за които на мен буквално ми се разкатава фамилията от бачкане, но никога не оценяваше това, което й се дава.

А моята е и обсебваща, с маниакални настроения.  Това навярно е от опозицията на Юпитер и Плутон към наталното Слънце.
И моята в момента е с психически проблеми. Осъзнавам, че донякъде причина съм аз. И изпитват чувство на вина, съвестно ми е, искам да е поне здрава.
Аз не съм толкова лош човек, имам своите кусури, ни се водя, ни се карам. Но не може да се каже, че съм била лошо дете. Не съм създавала проблеми, не съм прекрачвала границите на законите, не съм била лоша с другите, не съм крала, не съм убивала, не съм имала безразборни връзки. Но съм индивидуалист и не обичам да ми се налагат. Което нея я вбесяваше. Тя държеше да правя всичко, което тя пожелае, никога не се е съобразявала с личните ми желания. Беше здрава, докато се стараех да се съобразявам с желанията й. Разболя се, когато търпението ми се изчерпа и просто избягах окончателно от отношения с нея. Което не й попречи да направи няколко опита да ме убие, само и само да ме принуди да тръгна по път, който тя желае. До такава степен има его, капризи и непримиримост към свободата на другите. Аз съм й трън в очите.
Но и моето търпение е изчерпано. Мъчно и съвестно ми е за нея, искам да е здрава. Но обичам живота повече от нея. Живее ми се - физически и духовно. И не мога да си позволя лукса да оставам насаме с нея повече от 2-3 дена. Става агресивна и желанието й да ме контролира я подтиква към страшни действия, които са опасни за мен.
Никак не ми върви в отношенията с жени. Склонна съм да привличам плутонови жени, които все имат желание да ме убиват. Съвсем буквално. 

Беше здрава, докато се стараех да се съобразявам с желанията й. Разболя се, когато търпението ми се изчерпа и просто избягах окончателно от отношения с нея

Същият случай е и нашето семейство, болестта беше вид контрол.
Разболя се, за да контролира партньора - първия, после и втория. Същите стратегии мислеше, че може да минат и с мен. Иначе каквото се е изисквало като подкрепа от мен съм го правила, не съм вдигала бунтове. В резултат на това равносметката след навършени 36 години за мене е жестока - през цялото време съм си гледала живота като на филм, съобразявайки се с хора-консуматори, които не заслужават такива компромиси. Надявам се оттук нататък да успея да променя модела, който следвах през цялото това време, а и вече няма близък, чиито болни амбиции аз да отразявам.

Да, аз също виждам поражения от нея, създаден модел, който няма как да не ме е засегнал.
И ми е много болно, че виждам в себе си черти, които тя е възпитавала методично. За мен Сатурнов възврат и карето на Плутон към Меркурия ми ме превърнаха в миг в нея. Толкова се изплаших от себе си, такива дяволи излязоха от мен, че цял живот ще го помня това. Единственото, което ме радва, това е, че поне съм го осъзнала и сега се опитвам да провокирам себе си, да се поставям сама в изпитания, които преди ми вадеха дяволите, за да мога да се калявам и да не допускам повече такива ексцесии. И знам, че ще успя, защото много обичам живота, но хубавия живот, който носи радост и от дребните неща, от мъркането на котките ми, от ароматното кафе.
Адски ме е срам от себе си, хора.  Много силно се надявам да изкореня всички плевели, които ми е засадила в душата толкова целенасочено, за да ме превърне в свое подобие.
Малко на Лична драма го превърнахме, но пак е донякъде по темата с щастието и оценяването и на дребните радости, които ни се предоставят.

Много силно се надявам да изкореня всички плевели, които ми е засадила в душата толкова целенасочено, за да ме превърне в свое подобие.

Мен не успя. Иначе "плевели" има в изобилие, но твърде различни бяхме като мироглед и ценностна система, за да успее да ме изгради по свое подобие. А и твърде егоцентрична и самовлюбена беше, за да иска да съм нейно копие.

Признавам, че донякъде съм наследила част от нейната емоционалност (при нея - съвпад Луна/Раху в сидералния Скорпион, при мен Раху в конфигурация с Марс и Луна), но се старая по друг начин да я изразявам, да й дам друга насока, не толкова деструктивна за околните. Моето е разновидност на Шакти йога (Луна и Марс в аспект с ъглов Раху), т.е. показва модела на емоционална агресия, който трябва да бъде пречистен и разрушен.

Аз съм мислела, че има някаква сила, която събира крайно различни хора, за да създаде баланс.
Защото аз и баща ми сме много позитивни хора, оптимисти. Трябва нещо да е крайно безнадеждно, за да изпадна в отчаяние. Дори не се сещам да съм изпадала в такова за продължителен период.
И мен не ме е пречупила, но много ме е наранявала в емоционален план.
При мен проблемите идват от осмодомното и сбирщината там. Но пренасочих енергията към астрологията, което усещам, че ме балансира и прави по-добър човек. Помага ми да бягам от плевелите.
Но веднага се усети, когато спрях да се занимавам с астрология. Избуяха едни бурени, от което се срамувам. Имаше един период, в който нямах време за астрология. И осмодомното ме чукна както не трябва. 
Сега се държа здраво за хубавото проявление на 8 дом и се старая всеки ден да се занимавам с нещо по тези тематики.  :mellow:

Аз съм мислела, че има някаква сила, която събира крайно различни хора, за да създаде баланс.

Със сигурност има!

Дори ако говорим за т.нар. семейни констелации (повтарящи се доминанти), случва се да се роди дете, което е носител на противоположна енергия. И те имат своята роля и мисия в семейството, макар и да се явяват своеобразен "конфликтен архетип" за семейната структура.

Тя има в наталната съвпад на Марс, Слв и Вертекс в Стрелец. Които са в абсолютно точен съвпад с мой Марс. Отношенията ни са много динамични.
Сатурн й е в съвпад с моите МЦ и Уран. Винаги се е стремяла да ме дърпа здраво към земята, а Уран при мен е у1.
Луните ни са на опозиция, а мой Асц е в съвпад с Луната й. Мой Плутон прави каре към Меркурия й. 
А баща ми е много жален в това отношение. Венерата му е в съвпад с Лилитката й.

С маман имахме огледален напрегнат синастричен интераспект Марс/Луна - неин Марс в опозиция с моята Луна, мой Марс в квадрат с нейната Луна. Тази синастрична картина сякаш е своеобразно "продължение" на една от основните теми в моята карта - Марс в съвпад с Имум Цели (в същия знак попада Слънцето на мама), има и тригон с нат. ми Луна. Какъвто и да е аспектът, може да е плавен, пак темата е подчертана - Марс/Луна.

Kaчвам карти на две жени, които са ми роднини. Едната, както се казва- родена на черния петък. Другата- нареждат и се нещата от самосебе си. Едната беше красавица и с мерки за "подиум", но така и не се осъзна като такава. Другата- симпатяга-купонджийка. Едната остана сираче на 6г- майка и загина при катастрофа, а шофьор беше бащата на другата. Едната има живот като на кино- последните 12-13г само по дипломатически мисии- в Русия, Китай, Англия и висок стандарт. Другата- слугинаж и библейска мизерия.

Час на раждане- неизвестен и за двете. Братовчедки са ми, а и те са братовчедки по м/у си. Обективна съм и отстоя на равни разстояния от двете.
карта 1:


карта 2:

Изключително интересни карти Уран.... :rolleyes:

И в двете карти е видно напрежението....на Слънце-Нептун...По домовете на ситуирането ли се изразява тази опозиция...или по управляваните от планетите домове...

П.П. Тази с луна/сатурн ли е сирака?

Красавицата ли остава без майка на 6 годинки и тя ли води тежък и беден живот?
На прима виста ми се струва, че това е жената от първата карта.

Интересно, първата има съвпад Луна/Сатурн в накшатра Ашвини, която наред с всичко останало се свързва и с превозните средства (доколкото Луната е сигнификатор и на майката).

Втората (с хубавия живот) според мен е карта №2, но може и да греша...

Час на раждане- неизвестен и за двете.
Личи ли си коя карта на кого е?

Да, Лили, красавицата е сираче и води беден и труден живот. В брака също не и провървя- влачи мъжа на гърба си. Работеше на 2 места. Тя е с ката номер 2.

Карта номер 1 е късметлийката.

Час на раждане- неизвестен и за двете.
Личи ли си коя карта на кого е?

Затова питам...
Защото , ако приемем опозиция по 3-ти /9-ти то това е картата на жената останала сирак...Катастрофа. На хлъзгав път...

Карта номер 1 е късметлийката.

Я виж ти, Луна в съвпад със Сатурн - при това в знак, където нямат особени достойнства (по сидерал).

Цитат на: Uran в Март 30, 2013, 01:59:45 pm

Карта номер 1 е късметлийката.

Я виж ти, Луна в съвпад със Сатурн - при това в знак, където нямат особени достойнства.

Животът е се върти все край чужбините. На майтап влезе в Химикотехнологичния Московски Институт (или както там се казва). Омъжи се за състудент- чужденец, който впоследствие направи политическа кариера.