При мен обездвиженият начин на живот напоследък изигра ключова роля.
Преди да се преместя, всеки ден по половин час вървях пеша до работа, после още толкова обратно. В рамките на деня имах пешеходни "разходки" напред-назад по центъра, когато ме викаха по задачки.
После се прибирах и излизах на разходка с кучетата, бяха две. Плюс чистене и поддръжка на тристаен апартамент 90 квадрата.
От стрес и нерви се бях стопила - откъм фигура го докарвах, за сметка на това не можех да се отърва от косопад (почти през цялата година) и кожни раздразнения. В резултат на тоя стрес кожата ми по едно време придоби жълтеникаво-сивкав оттенък, очите хлътнаха, всеки ден се събуждах с големи черни кръгове под очите. Вечер като лягах да спя, получавах колики в стомаха в момента, в който допуснех поредната негативна мисъл в съзнанието си. Абе, не е за разправяне...
В началото на декември се преместих с котките в доста по-малко жилище, в другия край на града. От само себе си стресът и движението отпаднаха. Гарсониера не изисква голяма поддръжка, особено когато няма кучета. Използвам градския транспорт и маршрутки, просто няма как, много съм далеч от центъра.
Качих няколко килограма, към края на пролетта се надявам да върна обичайното си тегло. Няма помен от косопад - косата ми не само се сгъсти, стана по-бляскава, а и започнаха за поникват нови снопчета коса. Кожните проблеми също отшумяват /надявам се/.
В момента в жилището, което напуснах, доведените ми роднини се радват на прясна сьомга, червени хайвери, езици от пъдпъдъци и едно изнемогващо от старческа немощ и ежедневно надрискващо се куче... Е, какъв е кефът от вкусната трапеза?
