И като стана въпрос за меркуриеви плутонианци, днес в качеството си на такъв с голям финес насмотах една лелка.
Не мога да разбера, защо съчетанието "тъпа и нагла" се среща особено често при определена възрастова категория бг. жени - от 45 до 50? Някой има ли обяснение?
И интересното е, че винаги се мислят за по-компетентни от отсрещната страна, докато моят принцип е да не подценявм отсрещния, защото никога не знаеш какво може да очакваш отсреща. Но животът все ме среща с хора със склонност към самонадценяване и към подценяване на отсрещната страна - голяма грешка, там ги чака изненада.
Превеждах на нотариална сделка с едни клиенти, извикаха ме директно от нотариалната кантора. Страна по сделката беше голям туристически холдинг и семейство чужденци. Представителите на холдинга се опитаха да блъфират и да послъжат чужденците, които от своя страна не се оказаха много прости и наивни хора и поставиха въпроса ребром.
От мен се изисква само превод, нямам право да вземам отношение, но представителката на холдинга се опита да ме накара да лобирам техните интереси пред клиентите. Опитах се неутрално да замажа положението, но хората се заинатиха и се отказаха да заверяват нотариално договор с дружеството, за който по принцип не се иска нот. заверка - това е вътрешен документ, не става въпрос за голям материален интерес, а за поддръжка и обслужване.
Представителката по едно време много самонадеяно започна да ми държи тон и да ме кара да превеждам врели-некипели - при това в обстановка, в която всички едновременно говореха и не можеше да се превежда адекватно - първо трябва да изслушаш едната страна, да преведеш, после другата, нея също да я преведеш и така... При това от мен се поиска да превеждам нещо, което беше повторено и респ. преведено вече няколко пъти - клиентите не бяха глухи, чуха моя превод, нямаше смисъл за енти път да натъртвам и преповтарям, за да им натрапя интереса на дружеството. Лелката от холдинга ми се сопна насреща с въпрос "Защо не превеждате?". Отвърнах, че чакам да приключат да говрят всички едновременно и че сме в нотариална кантора, а не на битака. Тогава видимо се ядоса и ми заяви "Много сте важна!" (естествено аз й отвънах с контравъпрос - "А Вие не сте?"). С наслада наблюдавах как позеленява.
Преди това се опитаха да баламосат клиентите, че нотариалната форма при договор за поддръжка и управление е задължителна (което не е вярно!), клиентите се противопоставиха, аз се чудех как да балансирам между двете страни, накрая тая селянка се опита мен да ме изкара виновна. А когато я контрирах с аргументи, ми заяви, че моята работа не било да давам мнение, а да превеждам, как не съм разбирала нищо и т.н. Искрено ме разсмя! Седеше и едва сричаше пред клиентите, само се чудеше как да ги баламоса и да ги изкара по-големи идиоти, отколкото са. Да прави каквото иска, но да не използва за целите си мен - тук вече удари на камък и... се надигна моето Плутонище.
После с цялата си наглост се опита да определени преводаческата ми такса вместо мен, макар че не дера клиенти като агенциите, вземам по-малко, но има определена граница, под която не падам. Въпросът не беше в парите, а принципен - с какво право говори от мое име и определя вместо мен? И й го казах право в очите, но много любезно, с усмивка. Питах я кой решава въпроса с дължимия хонорар в мое отсъствие. При условие, че не плащаха те, а клиентите, които изрично заявиха, когато се опитаха да им пробутат "задължително" нотариално заверяване на вътрешен договор с нищожен материален интерес, че проблемът не е в парите и не е в нотариалната такса, която трябва да платят, а принципен (мъжът, който повдигна въпроса ребром, се оказа Овен
). После, когато всички си тръгнаха, от нотариуската чух, че познава тези клиенти и с тях проблеми нямали преди, значи проблемът все пак е у другата страна - дружеството. Но на представителката й дадох добре да разбере, че не може толкова лесно да ми стъпи на гърба, нищо че имам кротък вид и изглеждам доста по-млада. Не е първата и не е последната селянка от Варна, която затапвам.
Но историята не приключи с това, имаше и продължение...
После се качвам в градския транспорт, по едно време звъни телефонът - колежката от офиса. Не може да открие един от файловете, за които със сигурност помня, че съм превеждала и няма как да липсва. Започна да ме пита как се превеждат едни наименования, аз отговарям. Минава кондукторката и ме поглежда като звяр и през зъби чувам коментар как не се казвало така (вероятно не зацепва, че думите са в превод). Но ако беше толкова знаеща и можеща, нямаше да продава билети в автобус, нали? Това й го спестих, а бях готова да го кажа... От мен да мине, реших да й спестя унижението.
Аман от смотли!