Здравей Гост

Комплекс на малоценност

  • 103 Отговора
  • 16919 Прегледи
*

Veselin

  • ***
  • 2737
Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #80 -: Октомври 23, 2013, 02:06:49 pm »
Точно за в бъдеще говоря, не за този живот.
Според мен е вярно това за реинкарнациите. Ходил съм преди години на регресия и видях някои неща. Не мисля, че има лъжа в тези неща.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #81 -: Октомври 23, 2013, 02:22:36 pm »
Ходил съм преди години на регресия и видях някои неща.

Склонна съм да приема, но понякога ме обземат съмнения.
Дори по време на регресивна хипноза откъде можем да бъдем сигурни, че тази намеса не предизвиква в мозъка някакви скрити процеси? Ами ако човешкото съзнание съдържа безброй картини и вариации, което реално никога не са съществували, а ги тълкуваме като забравени спомени от минали животи? Тоест искам да кажа, че мозъкът може да е устроен като компютърна игра - онези с безброй лабиринти.
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Veselin

  • ***
  • 2737
Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #82 -: Октомври 23, 2013, 02:24:29 pm »
И аз не съм напълно сигурен и ме обземат съмнения, но ми се струва нелогично пък това да ни е единствения живот и след това енергията да изчезва.
За хипнозата си права - не можем да бъдем сигурни че няма чужда намеса.

Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #83 -: Октомври 23, 2013, 03:19:56 pm »
А това човек да бъде егоист и да не му пука за никого и нищо не създава ли негативна карма?

Ами Буда нали се е стремял да не му пука от нищо, дали си е създал негативна карма?  ;)

*

Enigma

  • **
  • 1077
  • http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://hotnews.
Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #84 -: Октомври 23, 2013, 08:50:43 pm »
А това човек да бъде егоист и да не му пука за никого и нищо не създава ли негативна карма?

Ами Буда нали се е стремял да не му пука от нищо, дали си е създал негативна карма?  ;)
това за Буда не е вярно, не пише точно така, ако четеш със желание, ще разбереш...Пише за неправенето-да не се влиза в причинно-следствена връзка, да си тук и сега, да се ядосваш-без да се ядосваш. Ако четеш източна философия, ще разбереш.

*

Enigma

  • **
  • 1077
  • http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://hotnews.
Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #85 -: Октомври 23, 2013, 08:58:30 pm »
Purple,
ако не друго, природата не търпи излишества...нещата при теб ще се уравновесят, виж си прогресиите...възврата...
За скорпионовият акцент-ами ти си по-силна като характер, воля, дори като мисия от близките, защо да им се сърдиш...нали ахилесовата пета на скорпивлиянието е това, че трудно се научава да прощава и да забравя. Най-вече заради теб самата за ума, психиката, душата. Като се намериш сама себе си, ти ще си учител, "родител". Всеки излекувал проблемите си, ако е добронамерен, приема другите като деца-обича ги, помага, дори да е пестеливо.
Аз съм в период на интроспекция на живота си-грешки, мрешки... :lol: Моят коммплекс за малоценност преди време, създаден от най-любимите ми хора в детството  е бил много повече плод на моята чувствителност, а това е малко егоизъм-"виж какво ми причини емоционално"....И, ако не беше този комплекс да ме натири на дъното ми-нямаше да отскоча нагоре, да търся, да спра да се само съжалявам и да не съм инертна. След много години разбрах, че това е било моя шанс за развитие...

*

Asol

  • ***
  • 4140
Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #86 -: Октомври 24, 2013, 06:04:52 am »
Ключето самата ти трябва да го откриеш и осъзнаеш, за да го приемеш като вярно за себе си.
Целта е да развиеш увереност в себе си и да се приемеш такава каквато си т.е. да се чувстваш комфортно в кожата ти. Желанието да си изрядна на всяка цена отново води до това, че смяташ че не си достатъчно добра в нещо или че имаш притеснения, че ще претърпиш неуспех, защото смяташ че трябва да извадиш нещо от ръкава, което го нямаш, за да си на ниво, а то не е необходимо.

Всеки понякога се е чувствал спънат, когато се запознава с друг човек, още повече когато поради една или друга причина иска да направи добро впечатление. Ако искаш да бъдеш приета, приеми се и се харесай на първо място ти с всичките кусури, които смяташ, че имаш. Няма съвършени хора.

И най-голяма клечка е просто човек, на който му се е случвало да се притеснява и има своите слабости. Затова съветът ми е просто да бъдеш естествена и да не се вземаш много насериозно и за момент да не си помисляш, че причината някой да се държи по някакъв начин с теб е защото нещо ти куца. Хората се държат по един или друг начин заради своята същност, разбирания и афинитети. Някой може да се държи с теб дръпнато, защото ти излъчваш дистанцираност.

Може просто да вменяваш на отсрещните определен тип отношение въз основа на собствените си вътрешни вълнения, които те нямат спрямо теб или да хиперболизираш нещо дребно казано от друг човек. 
« Последна редакция: Октомври 24, 2013, 06:13:54 am от Asol »

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #87 -: Октомври 24, 2013, 10:40:34 am »
Тези с хиперболизираното самочувствие според мен са най-добре, нищо че често няма покритие. Но с увереността си успяват да убедят и останалите, че струват повече.
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #88 -: Октомври 24, 2013, 11:10:41 am »
Могат да убедят някой глупак или неопитен наивник. Умните хора ще прозрат зад фасадата. "Совите не са това, което са" - както се казваше в един филм.

*

Asol

  • ***
  • 4140
Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #89 -: Октомври 24, 2013, 11:14:41 am »
Цитат
Желанието да се самоусъвършенстваш е голям проблем. Първо, показва, че смяташ, че нещо не ти е наред – само по себе си това е достатъчно да ти докара стабилна депресия. Второ, подсъзнанието е изключително консервативно и няма да ти позволи сериозни и бързи промени. Колкото повече се опитваш да се променяш, толкова повече съпротива в себе си ще усещаш и по-зле ще се чувстваш, защото ще живееш все повече с чувството, че не си наред, но нямаш и силата да се “оправиш”. Любов към себе си означава да се приемеш какъвто си. Хората, които имат добро самочувствие и успех в живота, са влюбени в себе си – каквито са. И не са по-специални от другите. Но те се виждат като специални. Нито един от моите познати с добро самочувствие не чете книги за “самоусъвършенстване”, нито иска да променя нещо – какво да променаш, ако се харесваш какъвто си?

Така че, колкото повече упорстваш, толкова по-силна съпротива ще срещаш от себе си. Създаваш си стрес на психично и физиологично ниво и можеш да си докараш и някоя болест. Едва ли си заслужава.

Това, което трябва да направиш, е да започнеш да се съобразяваш със себе си, вместо да се бориш със себе си. Да се вслушваш в чувствата си, да правиш повече това, за което имаш желание- Да обърнеш внимание в какви ситуации се чувстваш добре, с какви хора – и да избягваш ситуациите, в които не се чувстваш добре. Изобщо, да слушаш тялото си и да живееш според това, което ти казва то, а не ти да му налагаш каквото си решил. Така или иначе няма да се получи, защото то си има начин да постигне своето. Когато започнеш да правиш това, напрежението ще изчезне, ще започвнеш да се чувстваш по-спокоен, ще си създадеш по-хармонична вътрешна атмосфера и ще спрат да те дразнят и хората около теб, и много други неща във външния свят.

Що се отнася до хората – защо ти е да обичаш хората, че и всички хора? Хората са различни – някои са добри, други не са, някои са честни и искрени, други са лъжци и мошеници, някои ще свалят и ризата от гърба си заради теб, други ще ти откраднат всички ризи. Да поставяш всички под един знаменател е вредно, защото ще ти пречи да преценяваш конкретния човек срещу теб. Хората са различни и някои заслужават любовта ти, а други не. Можеш да приемеш, че има различни хора и да приемеш различно поведение към тях. Но не смятам, че има нужда да ги обичаш всички. Любовта, обичта възникват въз основа на сродство между характерите и интересите на хората – не можеш да обичаш хора, които са коренно различни от теб. Има хора, с които симпатия се ражда веднага, има хора, които не понасяш. Това е реалността. Обичай си тези, които са добронамерени към теб, а с останалите не се занимавай изобщо, доколкото можеш – това е напълно достатъчно.


Автор: Мая Живкова

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #90 -: Октомври 24, 2013, 11:50:42 am »
Умните хора бързо прозират фасадата, но тия толкова си вярват, че дори не допускат, че насреща може да стои умен или дори по-умен от тях човек.

А най-високо демонстративно самочувствие съм наблюдавала именно при хора, в чиито карти са заложени проблеми със самоутвърждаването или по някакъв начин са акцентирани теми, свързани със самооценката, обикновено трудни аспекти по оста 1/7, 1/10 и др.

Два класически примера от мен: АС в Лъв в съвпад със Сатурн, Сатурн в опозиция със Слънце на ДС и Слънце в съвпад с АС и опозиция със Сатурн и Луна в Лъв около ДС.
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #91 -: Октомври 24, 2013, 11:57:44 am »
Слънце в Лъв в квадратура с Нептун в Скорпион (часът на раждане не го знам) - едно такова раздуто его (като червен гигант преди да експлодира), което трябва да се наложи на всяка цена и се обижда много лесно от всичко. Човекът е умен, но му липсва човечност. Сатурн е в Риби, вероятно в опозиция с Луната (във ведическата карта със сигурност са в аспект). Иначе картата е страхотна - преобладават тригони и секстили. Много пъти съм го споменавала този (двойно дебилитирания Марс).

*

Asol

  • ***
  • 4140
Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #92 -: Октомври 24, 2013, 12:03:34 pm »
По-елементарните хора, които не виждат по-далеч от носа си, са по-склонни да се дуят като пуяци даже и без покритие. Да сте чували за простак без самочувствие и с терзания за личната си самоооценка ?  ;D  Демонстративното самочувствие е маска, зад която се опитва да се скрие комплекс за малоценност.
« Последна редакция: Октомври 24, 2013, 12:12:23 pm от Asol »

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #93 -: Октомври 24, 2013, 12:13:33 pm »
Това, което вече знам със сигурност, е че хората с вътрешно чувство за непълноценност винаги се стремят да вменяват комплекси на другите – на близките, на партньора, на хора, с които работят в един колектив. И колкото повече вътрешен дискомфорт предизвиква у тях някой с присъствието си, толкова по-силно е желанието им да го дискредитират, да му вменят  същото чувство за непълноценност, които ги задушава и потиска вътрешно, и те се опитват да го изтласкат и проектират навън. Човек, който е в хармония със себе си, няма да се стреми да вменява някому вина и комплекси. С моята плутонова карта често съм била огледало за такива проекции. Забавно е да ги наблюдаваш как се пънат и се пенят. Забавно е, когато вече си се дистанцирал и успял да намериш антиотрова, но иначе никак не е забавно такива хорица методично и целенасочено да ти стъжняват живота. В крайна сметка тяхната слабост те прави по-силен, така че урокът е и за двете страни, понякога си струва да го изживееш.

Простак/простакеса без самочувствие наистина все още не съм видяла. Много по-често проблеми със самооценката имат по-интелигентните хора.

Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Enigma

  • **
  • 1077
  • http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://hotnews.
Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #94 -: Октомври 24, 2013, 12:21:08 pm »
По-елементарните хора, които не виждат по-далеч от носа си, са по-склонни да се дуят като пуяци даже и без покритие. Да сте чували за простак без самочувствие и с терзания за личната си самоооценка ?  ;D  Демонстративното самочувствие е маска, зад която се опитва да се скрие комплекс за малоценност.
Много съм съгласна, така мисля и аз, имах такива шефове. Атанас Далчев някъде писа, че "Чувството за малоценност е недостатък, но простакът има ли такова...".

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #95 -: Октомври 24, 2013, 01:18:14 pm »
За едната мацка от примера мога да ви разкажа как си е помпала егото, да се посмеете малко :))

Беше дошла във Варна от по-мълак град, живееше на чужда издръжка – приятелят й работеше в Кувейт на някакви нефтени платформи. Тя известно време ми беше колежка в офиса и не спираше да се хвали със скъпия си телефон, скъпите си ботуши (които струваха цяла заплата), как приятелят й плащал наема на квартирата, как приятелят щял да й купи кола... Приятелят, та приятелят – защо веднъж не се похвали тази какво си е купила със собствени пари? Приятелят й плащаше образованието във Варненски свободен университет...  Но най-смешното беше, че при кандидатстване за работа излъга шефа, че е била управител на хотел, а всъщност там е била сервитьорка или най-много ОТЗ... Тогава бях по-наивна и тя, изтъквайки пред мен разни засукани думи от сорта на “спесименТ“ (които бе научила в университета), известно време успяваше да ме въведе в заблуждение.

Цялото й самочувствие се крепеше на това, че е държанка. Има много жени като нея, тази не е никакво изключение. :))

Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #96 -: Октомври 24, 2013, 03:49:52 pm »
Самочувствие от това, че живее на чужд гръб. Може би се кефи на себе си каква хитруша е, че е успяла да омотае онзи да я издържа.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #97 -: Октомври 24, 2013, 03:56:44 pm »
Другата мацка от примера (със Сатурн на АС) си градеше самочувствието върху безразборни връзки и отношения с много по-възрастни от нея мъже, от които получаваше някаква изгода и благодарение на коите й се отваряха "вратички".
В най-фрапиращите случаи, които аз познавам, винаги има Сатурн на видно място.

Цитат
Самочувствие от това, че живее на чужд гръб.

Познавам доста такива жени. Голяма част от тях си градят самочувствието и самооценката върху чужди постижения, обикновено върху статуса на мъжете.

« Последна редакция: Октомври 24, 2013, 04:01:59 pm от Lillie »
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

remedeos

  • **
  • 1038
Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #98 -: Октомври 24, 2013, 07:03:29 pm »
Пърпъл,според мен лечението ти е в ход и е въпрос на време да си подадеш главата над тинята.Няма кой да ни измъкне по-добре от самите нас.Необходимо е време да се полутаме сам сами в мрака,за да култивираме качества,които после ще ни помогнат да не ослепеем от светлината,когато излезем на социалната/житейска сцена.Най-качествено се учим на себеуважение и обич,когато останем сами.Благодаря на Бога,че когато реших да остана сама без партньор и се оттеглих от светската суета в себе си,се научих първо на съчувствие/не самосъжаление/към себе си.Отнесох се с разбиране към себе си,като свой най добър приятел.Освободих се от чувство на вина и си простих.Оттам нататък се преоткрих с искрено себеуважение и любов и способност да гледам по нов начин житейските пътеписи.Някой по-горе неправилно даде Буда за пример на култивиране на егоизъм.Напротив един от основните съвети на будизма е в култивиране на съчувствие/Не съжаление/.Когато го приложим на себе си,неизбежно ще се отворим и към другите,а това респективно ще внесе искреност ,лекота и разбиране във взаимоотношенията.Тогава самотата ще остане спомен.Но в някой етап от живота ни самотата е дар,ключ към себеобич,който после отключва другите сърца.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Re: Комплекс на малоценност
« Отговор #99 -: Октомври 24, 2013, 07:09:36 pm »
И аз съм го забелязала - който е безкомпромисен към себе си, не го жалят и другите. Моят случай е такъв. Умея да съчувствам и да съпреживявам, но аз самата не понасям да предизвиквам съчувствие, а после седя и се възмущавам от "дебелокожо" отношение.
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.