то бива затъмнение върху Плутон ама мойто вече на нищо не прилича
понеже снощи седях до зори и като му легнах на обед и чак сега се събудих, обаче какъв сън сънувах. още ми е мъгливо даже.
значи сънувам, че съм в някакво село и там има художничка. аз отивам в дома и за да разгледам картините. харесах една картина с една дама облечена в бяло с бяло чадърче за слънце, застанала до един джентълмен. обаче някакво бабе не ми даде да я разгледам от близо и аз се развиках. бабето уж се обади на художничката да я пита дали да ми даде, обаче не го направи. ама аз хитра - бабето като заряза телефона аз натиснах клавиша за повторно набиране и се свързах с момичето. телефона беше син цвят. тя дойде и ме разхожда из лабиринта от стаички с картините и, а аз получавам усещане за "дежа ву" - сякаш го познавам мястото от преди. накрая тя ме помоли да и нарисувам око с розово лилав ирис и аз се заех. нарисувах го с черен молив и като тръгнах да търся цветните моливи да го оцветя, не можах да ги открия...
после се намерих в някаква забутана кухничка, ама там имаше божествени еклери, а така ми се приядоха, че домакина като се скри зад вратата и аз си награбих един. ама с такова удоволствие го ядях
после разбрах, че идва домакина и се заврях под някаква маса да се скрия, че ми беше неудобно дето съм му изяла десерта и там намирам най-добрата ми приятелка /онази дето от бебета сме заедно в реала/. викам няма проблем ей ся ще ни измъкна оттук. и полетях и взех и нея със себе си. над една поляна вече усещах, че тя започва да ми тежи адски много и и го казвам. оказва се, че тя е бременна. аз не мога да летя заедно с нея, защото рискувам да я изпусна и да се нарани и я оставих насред някакъв парк в града.
продължих полета си към небето като повтарях "Хадес, искам да дойда при теб за да
видя и разбера! моля те приеми ме!". изведнъж както си летях над парка се озовах в космоса. там първо налетях на някаква синя планета, която я гушнах и целунах, а после попаднах на Луната, която не беше кръгла а като лист хартия плоска /познах я по кратерите/ и накрая се озовах на Хадес през някакъв хоризонтален тунел. това е бил явно Плутон де
там обаче има пропусквателен пункт дето дават едни листчета. момата на гишето ме помисли за мъртва и аз я овиках едно хубаво, че съм само посетител и да ми пипне ръката да види, че съм жива. ама някъде си бях праснала пръстчетата и те бяха посинели, та доста трудно се разбрахме с девойката ама кандиса накрая. заяви ми, че аз съм за
квадрата! от един асансьор попаднах на някаква полянка и там пак пропусквателен пункт и друга кака варди на входа на някаква алея. дадох и бележката от първата кака и тя заяви:"момичето е за ВИП-а!!!"
аз се облещих и нищо не казах. тръгна да ме води покрай някакви врати като на мотел - от апартамента се излиза директно на полянката. самата полянка беше квадратна и оградена с нисичка дървена оградка. стигнахме до моя апартамент. на вратата пишеше
ИНАНА на латински. влязох вътре - апартамента огромен - с много спални и бани, но във всички стаи имаше хора. в този апартамент трябваше да чакам за лична среща с Хадес. и тъкмо да се ядосам, че вътре е тъпкано и да си покажа носа през входната врата да овикам каката дето ме доведе и се събудих :blink:
е тва ако може да се разтълкува ще е направо купон
обаче от тия сънища с еклери, как добре ми идва една шоколадова тортичка в момента