Валда,ето и още нещо ,което ми е било интересно години наред.
Племето ДОГОНИ
Имало едно време - приблизително преди 5000 години, едно западно-африканско племе, наречено Догони. Има нещо тайнствено между него и звездната система Сириус. Догоните твърдят, че земноводни богове дошли на Земята с трикраки космически кораби от системата Сириус: “След приземяването нещо с четири крака се появи и изтегли съда до кухина, която започна да се пълни с вода, докато съдът започна да плава.” Догоните наричали извънземните Номос - Господарите на Водата. Те също така твърдят, че звездата Сириус А- главната от системата, има малък, незабележим другар - Сириус В, който е много пъти по-плътен от Земята и обикаля по елиптична орбита около Сириус веднъж на всеки 50 години.
Те го кръстили на най-малкото семенце, познато на тях, ботаническото име на което е Диджитария (на езика на догоните- “По”). Всички най-свещени традиции на този народ са свързани с тази звезда. Те имат традиционна вяра в Сириус В и твърдят, че е направен от материал, наречен сагала (което означава “силен” и “горещина”) “толкова тежък, че всички земни същества заедно не могат да го повдигнат”. Сагала може да бъде еквивалент на дегенериралото и много плътно вещество, съставящо белите джуджета. В тяхната религиозна догма, догоните смятат, че Сириус В е ужасно тежък, невидим, много малък и в същото време много могъщ. Тяхното разбиране за орбитите на двете звезди съвпада точно с модерните астрономически сведения, въпреки че това се е случило хиляди години преди появата на инструментариума, нужен за такива измервания. Освен това догоните са знаели за неговото състояние на бяло джудже, защото в техните легенди те го наричат “малко и много тежко”.
Учени от Запада сега започват да доказват, че знанията на догоните от Мали за системата от звездата Сириус от хиляди години, са абсолютно точни.
Племето Догони живее в изолирания планински регион Бандиагара, на юг от пустинята Сахара в Мали, Западна Африка. Днес съществуват 700 догонски селца с население 250000 души.
Древните египтяни
Сириус е бил обект на учудване и благоговение от страна на всички древни народи през човешката история. От древните египтяни той е бил почитан като Звездата Нил или Звездата на Исис. Годишното му появяване точно преди зората на лятното слънцестоене, 21 юни, предвещавало прилива на Нил, от който зависело египетското земеделие. Това вече не е така поради прецесията или 26 000 годишното клатушкане на земната ос. 35 дни преди и 35 дни след като Сльнцето около 4 юли е най-близо до нея, звездата Сириус е скрита зад ослепителната му светлина и не се вижда. Древните египтяни отказвали да погребват мъртъвците си през тези 70 дни, когато Сириус е скрит от техния поглед, защото се вярвало, че той е портата към отвъдния живот. Вярвали са, че тя е била затворена по време на този период.
В много надписи в храмове звездата е позната като божественият Сепат и се идентифицира като душата на Исис. Древните египтяни по някакъв начин знаели, че от всички звезди на небето само ежегодният хлиактичен изгрев на Сириус съвпада с продължителността на нашата слънчева година - 365,25 дни.
ЦЯЛАТА СТАТИЯ МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ ТУК
http://www.sirius-star.hit.bg/