Форум за Астрология
Астрология. Езотерика. => Линкове. Софтуер. Лично творчество => Темата е започната от: Марая в Март 09, 2012, 03:37:44 am
-
Понякога съм съм тъжна и добра...
Понякога ранена и убита...
Но птица съм...и искам да летя
В простора син...да бъда неуловима...
Понякога съм просто тишина...
Друг път...крещя от болка...
По дяволите...искам да летя...
Дори да знам..,че всеки полет болка е.... ;D
Дори да знам..,че днес съм тук..
А утре ще отлитна в тишината...
Без вик..,без стон и звук...
ще поря тялото на мрака...
По дяволите...нека да летя!
Свободна и на воля...необичана...
Простора ще ме приюти с красота...
ВСЕЛЕНАТА ЩЕ МЕ ОБИЧА!
04:35
Града на АНГЕЛИТЕ
09.03.2012 ;) ;D
ВРЕМЕТО ЛЕТИ...СТРАХ МЕ Е...НЯМА ВРЕМЕ.... :-*
-
По лунната пътека искам да вървя.
И нека да потъвам в образа и вечен...
Усмихната и устремена да летя...
Без думи...и надежди.
И всеки миг да бъде красота...
А тя усмихната и пълна...
Да ме приеме в свойта тишина
Безмълвна...и по детски тъжна...
Ще ме посрещне изгрева с
топлите лъчи...ще бъде ден...
ще дойде лято....
Но лунната пътека ме изпълва с мечти...
понякога....
21:47
Града на ангелите
-
Пред мен морето е лазурно синьо...
Брега се слива с бяла тишина...
И гледката е сякаш уловима,
А всъщност е илюзия една...
На кея корабите уморени от стихии
От вятър и от дъжд..,от пек и широта
ме гледат сякаш тъжно и безмълвно...,
а в тях е скрита толкова съдба....
Като в живота...някак си небрежно,
прогонвам мислите...,а знам..,че си брега.
Пътувала в годините безвремие...
На твойто рамо утре пак ще спя...
И ще ме гали вятъра , звездите ще целуват
очите ми , които се събуждат в теб...
Луната ще прегърне бялата постеля...
И в този миг ще липсват теб и мен...
И слети в безусловните си ласки....
Потънали в дълбокото на вятъра...
Ще се усмихнем на ВСЕЛЕНАТА тъй ласкаво....
Защото днес ни има на земята!
18:51
Града на ангелите!
;D
-
Във ромона на пролетния дъжд
откривам светлината на звездите...
И топли ме красивия им свят
открил душите и очите...
Във светлината на нарастваща луна
На спомени от мрака породени...
Остава красотата на мига
творение на няколко вселени...
21:40
града на Ангелите
Марая
-
Душата ми - изригващ е вулкан...
И носи пепел- спомени отминали.
По пътя си помита красота
на хиляди илюзии в мрак загинали...
И сякаш времето е спряло своя ход.
Прозорец в небесата е отворен.
А лавата - за нея няма брод....
Тя път е в мрака безтегловен...
15:14
града на Ангелите