Форум за Астрология
Астрология. Езотерика. => Линкове. Софтуер. Лично творчество => Темата е започната от: Марая в Март 03, 2013, 01:38:03 pm
-
на Теб!
Живеем в сънищата си ,творим в реалността...
Като изгубени звезди пътуваме...през хиляди галактики
към вечността....
От спомени за миналото се събуждаме....
И всеки сън ни връща пак натам.... където се събират
нереалните одежди на нечия печал и тишина....
на нечия умираща надежда.
Там си почиват уморените криле на плахите илюзии за вечност....
И *има само тука и сега*... И има само миг и вечност....
Едно пътуване във времето и в реалността....
ме връща към мостовете ти шеметно....
Там времето е спряло своя бяг....като дете се взирам в тъмнината...
Там...някъде...далеч...във тишината една завеса къса мрака!
15:52мин.
Бургас
1.12.2010
-
*НЯМА ДА ТИ ГО КАЖА*
Дори и не е нужно да го зная....
Какво от туй , че нещо знам....
По-важно всъщност е да осъзнаеш...
Че има дни изпълнени със топлина ...
И нищо не приключва никога...
Защо времето е кръговрат...
Така живеем яхнали мечтите си
За по-добър и по- усмихнат свят....
Така творим , така се наслаждаваме...
Вървим през ветрове , мъгли и преспи сняг....
Докоснати от нечие *раздаване*....
и търсим себе си безкрай от светлина....
20:17"
Бургас....
2-ри декември
-
Небето нарисува с облаците си сърца....
Посипа ме с любов необяснима...
Перца на ангели рисуват с четка тишина...
В очите ми настъпва зима....
Тъга се стича по прозорците на моята душа....
Заключих я поставих я в кристалната витрина....
Ключа забравих в пясъка на любовта...
Не се завръщай! Ти си минало....
13:55
4 декември2010 - на брега...
-
Поучителни приказки
На теб...
Твоите приказки -силно оръжие...
Думи с криле и сърце....
Твоите приказки мостове обгърнали.....
Космически вопъл....Небе....
Твоите приказки бавно ме връщат...
През пустиня от страх и тъга....
Зъзнеща , мъничка .....лодка изхвърлена....
Търсеща вяра само в съня....
Твоите приказки мед от вселената...
Вяра в доброто , вяра у мен....
Твоите приказки билка лечебна...
Твоите приказки вопъл за мен.... :'(
16:21 мин
4.12.2010
-
В прегръдките на звездна нощ
Изгряла...търся път към себе си...
Пътеки , пътища , неземна мощ...
И този миг е част от вечното...
Докосвам с устни вечната луна....
И с поглед плах флиртувам със звездите...
Навън остана само тишина..
Дочувам нейде песента на птица...
Дочувам пулса , ритъма на вечността...
И сякаш с тях танцувам под звездите...
Вълшебен танц на мъдростта....
Потапя ме прибоя на вълните...
05:15мин.
05.12.2010
Бургас
-
НЕПИСАНА ЗАБРАНА
На ТЕБ
По белите следи на думите вървя....
По стъпките на инкарнации пътувам...
Реалността е тука и сега....
И думите понякога бушуват....
Красиви спомени ме връщат във съня...
Картините мистични образи рисуват ....
Летя със теб и скачам и вървя
През преспите от бели облаци пътувам...
Горя ,замръзвам, смея се , мълча....
И все едно е чувството реално....
Как искам да го изгоря! ...Не осъзнах!...
Преврнах го в реалност!....
Не ме е страх...., аз мога да летя...
Не си мисли , че няма да политна....
Да!- птица съм от друга синева....
Дори в матрицата поставена ,аз съм различна....
Ще осъзнаеш , ще го разбереш....
Та ти дори го осъзнаваш!.....
Признай пред себе си! ...недей пред мен
Във тази клетка няма да остана!....
Ще разбера посоката все някой ден
Ще полетя свободна без товара....
Но докато в сънищата ти си с мен....
Това е моята неписана забрана.....
Това е тежкия кармически закон...
От него никой никога не бяга....
И кой си ти , коя съм аз.....е без значение
На финала.....
По-важно е , че някакво кълбо разплита мрака апатичен....
И някъде във клоните на вечността една звезда се ражда във очите....
Вселената е в своите права....,и с/у нея никой никога не тръгва....
Готова съм високо да летя....,не се страхувам.....
03:20 МИН.
БУРГАС
16.12.2010
-
Страхуваме се....Потънали в образи и маски...
През карнавален бал живота преминава...
Една неповторима ласка и взрив в душите ни -настава...
Страхуваме се .....Бягството във виртуала....
Оплетени в мрежите на суетата....
Животът е окова , в която има отпечатък.....
Наивни до безумие.В очакване на времето....,
което в мислите изтича и влива се отново в себе си....
прелива в сенки и отричане....
Отричаме , а гоним вятъра....Като деца се мразим и обичаме...
а СЪЩНОСТТА НИ РАЗПИЛЯНА ПО ЗЕМЯТА...
ни дава право да обичаме...
И битката е непосилно бреме...
И ужас и тревога във душите ни....
Кое е всъщност нашето противоречие.....
......Откриване.....
13:41
09.05.11
Марая