Форум за Астрология
Астрология. Езотерика. => Избрани теми => Темата е започната от: Марая в Август 09, 2013, 11:02:33 pm
-
Истинската стойност на пръстена
- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо.
Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп.
Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече?
Без да го поглежда, учителят му рекъл:
- Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос.
Може би след това… – И след кратка пауза добавил:
– Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна.
- О…колко се радвам, учителю – измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват.
- Добре – продължил учителят.
Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето му рекъл:
– Яхни коня, който е навън и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг.
Постарай се да получиш възможно най-високата цена и да не скланяш за по-малко от една златна монета.
Тръгвай и се върни по-бързо с жълтицата.
Момъкът взел пръстена и тръгнал.
Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес,
докато не споменял цената, която иска. Отворел ли дума за златната монета, едни му се присмивали,
други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни,
че една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен.
Някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка,
но заръката била да не скланя на по-малко от жълтица и момъкът отказал.
Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били повече от сто души,
отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при учителя.
Колко би искал момъкът да има златна монета и да я даде на учителя,
за да се отърве той от дълга си и най-сетне да го посъветва и да му помогне.
Влязъл при стареца.
- Учителю – рекъл, – съжалявам. Това, което ми заръча е невъзможно.
Сигурно щях да получа две-три сребърни монети,
но не мисля, че можех да заблудя някого, за истинската стойност на пръстена.
- Това, което каза, е много важно, млади приятелю – усмихнат отвърнал учителят.
– Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера.
Че кой ще знае по-добре от него? Кажи му, че искаш да го продадеш и питай колко ще ти даде за него.
Но каквото и да ти предложи, не го продавай. Върни се тук.
Момъкът отново яхнал коня.
Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето,
разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:
- Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега,
не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети за него.
- Петдесет и осем златни монети ли? – възкликнал момъкът.
- Да – отвърнал бижутерът.
– Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно…
Момъкът много се развълнувал и препуснал обратно към дома на учителя, за да му каже новината.
- Седни – рекъл му старецът, като го изслушал. -
- Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит.
И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач.
Защо си тръгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност?
И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.