Форум за Астрология
Астрология. Езотерика. => Избрани теми => Темата е започната от: Марая в Февруари 02, 2015, 01:16:34 pm
-
(http://www.prikachi.com/images/985/3097985n.gif)
Бях решила да спя ;D , защото 900 км , за няколко часа на 45 г. Не са малко...,но малко ли са онези , които тепърва ще изживеят транзитите на тежкарите , ще усещат безвъзвратните ситуации , операциите на Плутон , Разчистването и инкасирането на Сатурн и ще търсят прошката на Нептун....
Return To Innocence (http://www.youtube.com/watch?v=Rk_sAHh9s08)
Няма да бъда травиална и да използвам познатите клишета , ще говоря от позицията на опита и на жената...майката , сестрата , любовницата , любимата , светицата и грешницата с ясното съзнание , че у всяка жена има частица от изброените... :blink:
Сатурн ограничава , но го прави с цел да запази нужното , да го съхрани ,никога не прави нищо само защото така му се иска...Той има воля , методика и съзнание , както и отговорност за действията си....Сатурн е самота ..онази самота , която следва да познаеш за да разбереш...А самотата идва тогава когато си обичал , когато си имал големите очаквания и надежди , вярата в другия...
За да осъзнаеш и усетиш самотата значи си обичал , значи си се надявал , значи си очаквал....Не случайно преди Сатурн в космоса е поставен Юпитер....Той реализира , Да Сатурн реализира , всичко по Юпитер...За това има последователност във всичко и ред...Дори и в хаоса... ;D
Онези , които не са обичали са слепи , онези които не са докоснали сърцето си са живи мъртавци и много , ама много тъжни хора....Не искам да повярвам дори и на йота , че в живота си ще срещна такива хора , дори и сега след толкова години не бих заменила любовта пред болката на самотата и смразяващите и лапи...,защото самотата е страха...,страха да се разтвориш пред другия....
Защо някой от нас бягат , а други продължават по пътя си....?Защо свързваме любовта с омразата , приятелството с неприятелство...живота с безразличие....?Защо потънали в собственото си Его се изправяме пред вечните въпроси и виним.... когато е късно....Любовта е емоция...емоция без която света би бил немислим.....
Живота ни е низ от планове и проекти /Сатурн/ ....,чертаем , градим и доставяме....,какво ли?!- надежди и мечти , илюзии , които в повечето пъти вечерят с разочарование , защото всяка надежда е нож...,кама с която ти се привързваш , а от другата страна е то разочарованието ,което погубва....Сатурн изисква сигурност и стабилност , иска ясни и точни отношения , ред и дисциплина в същите и когато неговите правила биват нарушени следва самота....
Планираш и очакваш не според годините /казвам го на пук на всички , които се оправдават с тях/ , а според желанията , които винаги пораждат цели....
Всяка цел е стъпка нагоре , а всяка стъпка е воля...пак думи свързани със Сатурн....
Но за да направиш крачките се иска любов , любов във всичките и измерения , онази ,за която си струва да бъдеш човек- любовта на Нептун ....
Всеки човек я носи като точка червена в сърцето си , всеки иска да я усети , но малцина са успелите , защото за нея се иска да притежаваш качествата на Сатурн и да бъдеш сигурен , че ще я разтвориш като червена роза през пролетта...Душата на човека , ако не е пролет е тъжна и самотна душа....Късна есенна напукана от сушата душа....Душа , която не е разбрала що е това нещо щастие....Окована душа в собствените си вериги на страха...
Щастието ни зависи от справедливостта, от баланса в една връзка… от това какво сме дали и какво получили… доколко сме били удовлетворени, в очакванията си доколко онези противоположностите са били наравно с мигове, когато сме знаели, че ще бъдем разбрани… дали независимо, че Той или Тя са били така чужди за нас , сякаш нашия любим е от друг свят, така непознат за нас , дали тогава ще ни прегърне и в обятията си ще ни даде сигурност и спокойствие , любов ,която да ни топли в трудните дни... Или чак когато човек изпита болката, когато остане сам, а след самотата опита да тръгне в нова посока, към нов партньор, защото е изживял някаква странна илюзия за миг с него, чак тогава си даваме сметка… че не новото за което сме готови да жертваме всичко, и минало, и бъдеще, /защото любовта не е игра на тото/, виновен е Уран , а онова , което ни изгражда- лоно , убежище… пристан , небе , океан ...синева....любовта, макар да споменах, че е емоция, носеща всеки ден нещо ново и различно със себе си, е отговорността и привилегията да даваш сигурност и да я получаваш… да вярваш в човека срещу теб, да знаеш, че той би жертвал живота си за теб, че ще може да ти даде всичко, от което имаш нужда… че ще бъде теб, ще бъде частица от твоя свят, не за да я руши, не за да се настани там и да ти изземе свободата и личното пространство, а за да те крепи във всяка стъпка! И през всичкото това време ще те кара да се усмихваш, да се смееш, ще те сюрпризира , ще те кара да се чувстваш желана, харесвана красива , обичана , ще те държи на нокти с онзи гъдел от тръпката, че не знаеш какво ти е подготвил утре… не знаеш какво ще се случи, къде ще бъдете , но знаеш, че ще бъде с теб, защото го желае и защото те обича… ще го направи за теб не за да доказва на някого нещо, не за да бъде различен, за да получи в замяна нещо или защото е свикнал да го прави за теб… ще го направи, защото го иска и защото за него това е смисъла , защото е най-ценното , чрез което той разкрива огромния потенциал на неограничените възможности на духа , на душата си , на сърцето си.....Все еманации на Сатурн....
А когато останем сами разбираме , че тези неща… тях няма как да имаме в самотата… в самотата няма да имаш семейство и деца , няма да имаш близки и приятели ,няма да имаш и любов..... Няма да имаш отговорности , няма да имаш и проблеми...,ще имаш единствено и само себе си сгушен в ъгъла на неиния безпърдонен егоизъм....и на собствените си илюзии за самодостатъчност....
Самотните хора не дават нищо , но и не получават нищо...Студа в душата им не е способен да даде необходимото на Вселената....Те са празни души....с онези тежки проблеми породени от егоизма на наранената психика...наранена от страха....
В една връзка, в една истинска любов, щастието е като при играта на карти – дори да си с лоши карти си готов да играеш, защото не играеш сам, защото имаш партньор, а крайният резултат е важен при съвместна игра… И в опита си да откриеш този партньор, подходящ за теб задавайки си същите онези въпроси, нужно ли е ,защо ще продължа ли с него/нея ,как ще се развие връзката , осмисляш отговорите в логиката на всичко казано… Тогава придобива смисъл Уран , Нептун и Плутон защото всъщност всичко е колективно ,защото ти си избягал от страха от самотата и си тръгнал с точката червена във сърцето си....Едва тогава … тогава виждаш пътя, разбираш накъде да вървиш… знаеш дали да се върнеш назад, макар и по калния , черен и неравен път, където ще се бориш да си върнеш нещата, които не си дооценил или пък ще поемеш по някой нов, красив и примамлив екзотичен път , но никак несигурен...... път към някого… ще падаш… ще се свличаш отново, ще плуваш в океана на собствената си несигурност ..... но никога повече няма да пожелаеш самотата и бягството.....
Тогава идва ред на прошката..., защото прошката не е само една дума..., а осъзнаване.
Тя е най-трудното нещо което се дава и получава...Тя не е просто една дума ,думите са като птиците...,тя е действие вътре в онази червена точка , за която говорех....
Прошката е невидима ,но силна от нея струи топлина и нежност , тя е тиха и нежна Открием ли прошката - спасени си. Да, спасиш себе си! Това е най- трудно. Прошката започва от мен , от теб от нас!. Първо трябва да простим на себе си и след това на Другия. Успеем ли спасяваме собствената си душа.
Няма по голямо и силно усещане от това духът ти да е спокоен, в мир със себе си. А прошката ни дава това.
Но не е лесно, никак лесно. Повярвайте ми и на сила не става. Не става да кажеш: „Трябва да простя” или „Ще простя”.
Търпеливо и трудно е да изчакаш този миг , той е битката със собствения АЗ.
Прошката сама ни намира ,но само тогава ,когато сме готови за това.
И само след неината тиха стъпка ,човек се усеща свободен....
Ще предпочиташ битката, ще предпочиташ болката от любовта…ще предпочетеш живота с всичките му красоти ,защото красотата е болка и от нея боли но си струва. .....
А любовта е красота.....И когато има любов няма високи етажи и релси...,няма лекарства .....има само едно.....хармония с посланията на вселената...,баланс с вибрациите на тежките планети....има просто и само ЛЮБОВ!
Посвещавам написното на Екстази /Xtz/ и покойния и приятел!
Така отговарям на въпроса ти КАК и Молбата ТИ РАЗКАЖИ.....Това е отговора ми! :kissd:
Дано бъде полезен за Teб и всички на които им предстоят тежки транзити!
Транзитите започват от вън , но приключват вътре , в нас..... :blink:
Аз съм свободна...
Бъдете свободни и вие!
(http://chudesa.net/wp-content/uploads/2010/06/img_100094_440191_l.jpg)
http://www.astroseer.net/