Форум за Астрология
Астрология. Езотерика. => Линкове. Софтуер. Лично творчество => Темата е започната от: Марая в Юли 06, 2020, 03:25:51 pm
-
на СИНУХЕ
Сродна душа по пътя си срещнах....
Безпътна , безмълвна вървях...
И в някаква бездна дори непрогледна
Открих я , загубена сродна душа....
Сърцето ми трепна ....Душата прогледна
И спомни си много неща.....
В миг спомени , срещи , раздели и вярност
Затоплиха нашите сродни сърца....
И времето спря своя ход безнадеждно....
Забързани ,забравихме всичките земни неща....
Вселената знае какво е потребно....
И знае точно КОГА!
16.01.2011г
Бургас
12:03"
-
На НЕГО!
Енергиите се борят като вятъра...
Безсилни пред космическия бряг...
Изхвърлени , самотни и разплакани....
Надеждите се лутат в нас....
Дори не осъзнаваме покоя....
На миналите спомени в съня....
Все търсим , сякаш сме изгубени...
Като деца в непрогледна тъмнина....
Изплашени , смутени и объркани
Във търсене на висшето си АЗ....
В очакване да спрем на ъгъла....
Там дето ИН и ЯН се сливат с вечността....
20:35 мин...
23.12.2010г
Бургас
Отивай си!
Oтивам си , дори и да не вярваш ,
дори да знам , че всичко в теб крещи....
Отивам си от болката прекрасна....
И точно днес не го очакваш ти!
Сълзите парят- думите ти са пустиня...
Във безтегловност съм.....
Аз съм луна.....Намери ме на пълнолуние....
Красива....и преливаща...изпълнена с любов жена...
А губиш ме сега.... И трудно е ....
Дори и да не вярваш днес , че е така...
Простих на теб , на любовта излъгана....
Но....на себе си НЕ! Не не мога да простя!
Затуй ти казвам -Тръгвай си...
Не се обръщай! Знаем , ще боли....
Но с болката и спомените минали
не можем себе си да победим!!!
Върни се в оня океан от чувства....
И плувай и бъди щастлив....
За тебе ще бъда винаги луната.....
Един единствен незавършен стих!
17:35 мин.
Бургас!
13.11.2011
На теб :wub:
Веднъж в живота...Само миг и после...
Остатъчната болка забрави...
В безсънни нощи и във дни среднощни
По пясъчните плажове ,сред дивите вълни....
Веднъж в живота , само миг от вечност...
Не искай да променяш , просто приеми...
На твоята и моята съдба греховно бремето
И после...после замълчи!
И после целуни вълните във очите ми...
И после погали ме с вятъра на мъдростта...
Така обичай ме , така съм истинска...
Понякога съм само мъничка жена...
21:46 мин.
2май2011
Току-що родено с много болка и тишина..
Марая
На Дани-ит ;D
Да се усмихнеш никак не е лесно,
когато всичко в теб крещи...
Когато болката в сърцето не спира да кърви...
Когато червейте безпощадни
опитват твойта плът и кръв...
Когато политици мазни
разпъват вярата на кръст...
Когато в тишината на звездите откриваш красота...
в очите ти блестят сълзите по девственността..
Да се усмихнеш-дума проста е...
А движи цял един живот...
Нима съм се усмихвала напразно Господи....
И днес като Иисус разпъната на кръст?!
Ще се усмихвам с ледена усмивка-жалка
Ще се преструвам колко е добре...
Сред някаква мизерна шайка , сред подлеци-
наречени от простия народ-царе...
Сред търтей и жалки темеруди ,сред комплескари и лъжци...
О,не усмивката е свята ще я подаря аз другаде
Не се усмихвам -нека ме боли!
Още нещо Дани-ит...Днес отговарям в стихове...
Обичам да ги пиша в/у салфетки...
23:07
02.05.2011
Марая
На ........
Един копнеж бе ти , една омая
замръзнала от самота в сърцето ми сълза.
Една илюзия в която имах вяра.
Душата ти- пустиня от тъга.
И самотата в чуждите одежди
посрещаше в нощта без свян......
Убиваше ме бавно, без да се усетиш
как след това оставаш сам....
Убиваше , разкъсваше ме без пощада
в ръцете ти пулсираше умиращото ми сърце
Една звезда ме галеше в мрака.....
И нежно ми нашепваше :Защо?
Безмълвна бях и няма...нямах сили
Умирах от любовните лъжи....
Не ме моли за нищо! Моля те иди се!
Погребах те в последните сълзи!
19:15
08.05.11
Марая
Страхуваме се....Потънали в образи и маски...
През карнавален бал живота преминава...
Една неповторима ласка и взрив в душите ни -настава...
Страхуваме се .....Бягството във виртуала....
Оплетени в мрежите на суетата....
Животът е окова , в която има отпечатък.....
Наивни до безумие.В очакване на времето....,
което в мислите изтича и влива се отново в себе си....
прелива в сенки и отричане....
Отричаме , а гоним вятъра....Като деца се мразим и обичаме...
а СЪЩНОСТТА НИ РАЗПИЛЯНА ПО ЗЕМЯТА...
ни дава право да обичаме...
И битката е непосилно бреме...
И ужас и тревога във душите ни....
Кое е всъщност нашето противоречие.....
......Откриване.....
13:41
09.05.11
Марая
-
Натисна спирачката и видя , че котката вече агонизираше....Тъжните и очи го гледаха за последно...В тях нямаше нищо друго освен безпомощност....Майка му стара- на мен ли защо на мен?! С яд и страх попита той....
Така е трябвало отвърна тя....Защото смъртта е причина и следствие...Защото тя е начало не е край- промълви тихо тя , загледана в облаците , зареяна далеч....в небесата.....Дървен философ!-троснато отвърна той...Качвай се , какво я гледаш?! Няма да я спасиш!
Но ти можеше.....- , плахо отвърна тя , убедена в думите си....Ти не прецени скоростта , както препускаш и в живота си. Нямаш правилния подход към пътя , към хората , към ситуациите....Ти все бързаш и не стигаш никога на време ,закъсняваш....Вероятно един ден ще закъснееш завинаги....
-Няма ли да млъкнеш?- попита той....
Тя го погледна , почти унесена в размисли за живота и смъртта. Побиха я тръпки от безскрупулния поглед на мъжа до нея....Тъга премина през лицето и като було....Крис Риа огласяше купето на скъпия автомобил....Тя не го чуваше дори...
Мислеше за причината и следствието , за пътя , за това как в един момент за миг един човек може да промени съдбата...Това можеше да бъде човек , не коте....Тишината беше тягосна , залеза гореше с ярките нюанси на природата...Картината бе достолепна творба на вселената....бОГ беше сътворил с любов вечността.
...
Замисли се , защо всички мъже след баща и я наричат дървен философ....Има ли нещо , което не им дава покой?Защо искат да променят , да заменят , да бъдат слушани , да доминират....Всъщност , дали искат да подчинят нея или себе си...Едни такива мисли се мотаеха в прашните кюшета на спомените....Като в килер се опита да се върне назад в годините , в детските спомени сред куклите и онази много специалната...кукла от сънищата.....Да намериш философията на живота се иска много...много смелост и желание....Смелост , за да тръгнеш по пътя , желание...за да го покориш....Защото пътя е труден , той не е написан като готварската рецепта в тефтера на бабите , той е инпровизация , миг , част , философия.....
На прозореца...едно коте беше втренчило поглед в нея....
;D Знаците на Вселената са навсякъде си каза тя....Важно е да ги разчетем....В същността......
16:47.....
09.05.11
Марая
Чувам само стъпките си...Тежат....
Уморени от толкова много пътуване....
Към илюзии , страх...тишина.....
В себе си кротко потъвам...
http://www.youtube.com/watch?v=ipzR9bhei_o
Кал и студ....ТИШИНА...
Бреме , време на своите плещи понесло....
Тук е края на тази земя....
Всеки миг е обречена нейде надежда....
Всеки студ има своя сезон...
Няма дъжд без химични процеси...
Учих химия....просто съдба...
Всяка катализа има "химични" процеси.... ;D
21:02
Там някъде където свършва и започва света....
06.06.2011
Марая
http://www.youtube.com/watch?v=psU1dOjB_4U
На една рибка...на керемидка....
И днес....си тръгвам...уморена погледа ми пуст е.....
"ПРОСТО ПОРЪЧАЙ ТАКСИ"....
А толкова много те обичах....
Раздадох се и вероятно ме боли...
Не ще ме спре "ОБИЧАМ ТЕ"....Върви си...
Във този океан от страх и от лъжа....
Не мога , не не мога аз да плувам....
обречена на лудите мечти ....
Не ме вини за празния ми поглед...
за думите и втората война...
виновна съм за болката с която топлех ранената душа...
Сега оръфана , на ъгъла и жалка....
Ще търси свойта нова самота...
Не ме вини -иди си....
Простила съм....и искам ТИШИНА!
21:19
ТАМ НЯКЪДЕ КЪДЕТО СЪРЦЕТО СПИРА ДА БИЕ....
06.06.2011
Марая
В косите ми вятъра рисува...
Бърза...сякаш за миг...с любов да нарисува
своя безпаметен вик...
Прожектор срещу лицето....
Суета , страх и какво....
Рисува нощта във сърцето....един благо-слов...
И нейде лулица припява....
в очакване трепетно днес.....
Покоя е забрава....
Не ми е студено...не днес...
И лае съседското куче...
А Айко в краката ми тегне...
И в превод -обичам те значи...
А тази дума е безполезна...
Света е пред бедствие страшно...
ей, хора...живота приключва...
И някак си нееднозначно....
покоя е вечна присъда....
01:30
09.06.2011
М/У гЕРМАНИЯ И бЪЛГАРИЯ...В европа...тОЙ ЗНАЕ ЗАЩО....
Марая
не ме вини!
не ме вини!отдавна всичко е отминало,
през бури ,ветрове и шепи пухкав сняг.
сега до теб съм.
весела пулсираща и търся погледа ти мил и благ.
не ме вини!дори и да не съм единствена
принцеса на сърцето ти и цвят в короната
на любовта,на твоя океан бриза да вдишвам искам
и пак , и пак ,да раждам твоите деца!
1998г.
автор: марая
http://astrosite.org/index.php?topic=3578.0